Близки другари го бяха донесли, на лекари сръчни той го остави, към шатрата тръгна, копнеещ за боя. Бог Посейдон земетръсец тогава му пръв заговори, [215] уподобил се по глас на Тоант, Андремонов потомък, който във целия ширен Плеврон, в Калидон недостъпен властваше над етолийци — от тях като бог уважаван: «Идоменее, съветнико критски! Заканите дръзки где са, с които ахейци заплашваха нявга троянци?» [220] Идоменей, предводителят критски, така му отвърна: «Днеска, Тоанте, доколкото зная, виновен ахеец няма, че всички умеем добре с врагове да се бием. Нито е някой обхванат напълно от страх малодушен, нито пък някой напуска жестоката битка от леност. [225] Ала това е угодно сега на Кронида всесилен: тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци. Драги Тоанте! Ти беше по-рано във битките храбър, ти насърчаваше други, когато ги видеше плахи. Днес не отстъпвай от боя, на всеки герой заповядвай!» [230] Бог Посейдон земетръсец веднага в ответ му продума: «Идоменее! Дано се не върне от Троя във къщи, тука дано за играчка на псетата стане боецът, който сега доброволно напусне опасната битка. Хайде вземи си доспехите медни и тръгвай с мене. [235] Бързай! Макар само двама, ний можем да бъдем полезни. Дружната сила помага дори на невойнствени хора. Ние със тебе умеем и с храбри мъже да се бием.» Тъй рече богът и пак към борбата на смъртните тръгна. Идоменей пък отиде във своята здрава палатка, [240] дивни доспехи облече, избра си две копия остри, хукна подобен на мълния, сграбчена мигом от Зевса с мощна ръка, запокитена чак от Олимп светлозарен, вярна поличба да бъде за хората с блясък сияен; тъй и медта по търчащия Идоменея искреше. [245] Срещна го вожд Мерион, благородният негов съратник, тичащ до шатрата близо, та копие медно да вземе. Силният Идоменей, предводителят критски, му каза: «Сине на Мол, Мерионе чевръст, мой съратнико свиден! Тука защо си пристигнал, далеч от жестоката битка? [250] Или си вече ранен, острие на стрела ли те мъчи, или от някого пратен, ти идваш със вести за мене? Сам не желая да чакам във стана и бързам за боя.» А разсъдливият вожд Мерион на това отговори: «Идоменее, съветнико на меднобронни критяни! [255] Имаш ли копие в шатрите? Идвам едно да си взема. Моето, дето го имах, се счупи недавна във боя, удряйки крепко по шлема на смелия, горд Деифоба.» Идоменей, предводителят критски, така му отвърна: «Копия, колкото щеш! И едно ще намериш, и двайсет [260] в мойта палатка, подпрени във светлия кът на стената. Те са троянски, отнети от вече убити герои. Казвам, че аз се сражавам отблизо с мъжете враждебни. И затова притежавам във шатъра щитове кръгли, шлемове, копия много и ризници, хвърлящи блясък.» [265] А разсъдливият вожд Мерион на това отговори: «Също във моята шатра и в черния кораб аз имам много троянски трофеи, но близо не са, да ги взема. С право твърдя, че и аз не забравям военната доблест, тъй като с първите влизам във боя, прославящ мъжете, [270] винаги щом се завърже разпалена битка в полето. Някой от другите меднохитонни ахейци би могъл мен като воин да не знае, но мисля, че ти ме познаваш.» Идоменей, предводителят критски, така му отвърна: «Твоята храброст познавам, защо ми говориш за нея? [275] Нека най-смелите бъдем избрани сега за засада, тъй като там доблестта на мъжете се вижда най-ясно. Там се открива най-лесно страхливият мъж и героят. Често се сменя цветът на лицето у плахия воин, липсва му дух издръжлив да остане спокоен в засада, [280] все тук и там се премества, прикляква на двата си крака, гръмко сърцето му бие в гърдите, понеже той мисли само за своята гибел: зъбите в устата му тракат. Но не променя цвета на лицето си храбрият воин. Той не трепери, дори да е с първите дебнещ в засада, [285] ала се моли да влезе веднага в суровата битка. Твоята сила и смелост не може там никой да хули. Ако ли тебе ранят със стрела или копие в боя, няма да бъдеш във гръб или в тил от стрелата улучен, точно пронизан ще бъдеш в гърдите или във корема, [290] с първите щом се нахвърлиш в кипящия спор с враговете. Повече да не говорим, подобни на малки момчета, спрели бездейно: сега би ни всеки упрекнал със право. Бързай във мойта палатка и копие здраво вземи си.» Тъй каза. А Мерион, на убиеца Арес подобен,
