Илиада

Както през зимата белите гъсти снежинки се стелят,
щом промислителят Зевс е решил снегове да изпраща
и да показва на смъртните хора стрелите си люти; [280]
той ветровете приспива и сняг непрестанно навява,
за да покрие високи била и скали недостъпни,
тучни полета, богати със лотос, и ниви засети,
тихи пристанища и брегове на морета пенливи;
само вълна припълзяла успява снега да погълне, [285]
бяло е всичко останало, щом снегопад се развихря.
Тъй от едните към другите камъни често летяха:
ту към троянци и ту от троянци назад към ахейци —
грохот неспирен се носеше около цялата крепост.
Никак тогава троянци и светлият Хектор не биха [290]
портите на крепостта и подпорите твърди разбили,
ако не беше изпратил Кронид своя син Сарпедона154
срещу аргийци,подобно на лъв сред рогати говеда.
Воинът вдигна пред себе си щита всестранно заоблен,
меден, кован, велелепен, направен добре от ковача, [295]
който навътре нагъсто сплетените бикови кожи
беше изопнал и с гвоздеи златни скрепил покрай диска.
С щита запазен героят, две копия остри размахал,
буйно се спусна, подобно на лъв в планините отраснал,
който отдавна месо не е вкусвал; духът му го тласка [300]
овчи стада да нападне и в здрава кошара да влезе,
нищо че там той налита на будни овчари, които
зорко овцете си пазят със псета и копия дълги.
Без да е опит направил, не иска назад да се върне,
или прескача и плячка задига стремглав, или пада [305]
още сред първите, с копие мушнат от ловка десница.
Тъй и тогава подтикна духът Сарпедона божествен
с устрем да срине стената и нейните бойници яки.
Тутакси той се обърна към Главка, сина на Хиполох:
«Главке! Защо сме зачитани двама със тебе най-много [310]
с почетно място, с отбрано месо и препълнени чаши
в Ликия цяла и всички ни тачат наред с боговете?
Имаме ширно владение близо до Ксант буйноструен,
плодна земя за градини и ниви, посети с пшеница.
Ето защо е потребно да бъдем сред първите воини [315]
и да се бием геройски в разгара на жежката битка,
за да говори така всеки наш крепкобронен ликиец:
„Никак не са ни безславни царете, над Ликия властни,
нищо, че много изяждат овни угоени и тлъсти,
пият и меденосладко, отбирано вино, но имат [320]
доблест и мощ да воюват в ликийските първи фаланги.“
Друже мой! Ако ли ние, избягали днес от борбата,
бихме останали двама завинаги млади, безсмъртни,
нямаше аз да се бия сред първите смели редици,
нямаше теб да изпращам във боя, прославящ мъжете, [325]
но ни заплашват безспир смъртоносни, безчислени Кери.
Никой не може от тях да избяга, нито да се скрие.
Хайде да тръгнем за слава на другиго или за своя.»
Тъй рече. Главк не отказа, речта му послуша веднага.
Двама се втурнаха право напред с многобройни ликийци. [330]
Ужас обзе Менестей Петеосов, когато ги зърна.
Те му нападнаха кулата, носейки гибел за нея.
Гледаше той в крепостта на ахейци дали ще открие
някой водач да отблъсне със него смъртта от бойците.
Скоро съгледа Аяксите двама, на бой ненаситни; [335]
бяха наблизо, а също и Тевкър пред свойта палатка,
ала не чуха сина Петеосов, когато им викна —
толкова шум се бе вдигнал, та грохот достигна небето:
удари в щитове, в гривести шлемове, в порти огромни.
Бяха вратите залостени плътно, троянците спряха, [340]
искайки да ги изкъртят със сила и вътре да влязат.
Тутакси прати вестителя верен Тоот при Аякса:
«Богородени Тооте! Изтичай да викнеш Аякса,
по-добре двамата викай: от всичко това е най-харно,
тъй като вече заплашва оттука невиждана гибел. [345]
Зле ни притиснаха група ликийски водачи, които
тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.
Ако и там, при двамината, тежко сражение става,
нека тогава самичък Аякс Теламонов да дойде —
с него да тръгне и Тевкър, умело боравещ със лъка.» [350]
Тъй каза. Щом го изслуша вестителят, хукна веднага.
С тичане стигна стената на меднохитонни ахейци,
спря се при двамата храбри Аякси и тъй им продума:
«Вие, Аякси, водачи на меднохитонни аргийци!
Милият син Петеосов, герой Менестей, ви подканя [355]
само за малко да дойдете, с нас да делите теглото,
по-добре двама елате: от всичко това е най-харно,
тъй като там ни заплашва наскоро невиждана гибел;
зле ни притиснаха група ликийски водачи, които
тъй и по-рано нападаха бурно в суровата битка.