При изобразения на фигура 19 жест дланта е свита в юмрук, а насоченият напред показалец се възприема като символична палка, с която човекът, който прави жеста, сякаш ви принуждава със сила да му се подчините. Насоченият показалец е един от най-дразнещите жестове по време на разговор, особено ако го използвате, за да отмервате ритъма на думите си. Ако имате навика редовно да си служите с този жест, опитайте се да го замените с позициите на обърнатата нагоре и обърнатата надолу длан и ще откриете, че това не само ще отнеме част от собствената ви напрегнатост, но ще оказва и по-положителен ефект върху другите хора.
Ръкувания
Ръкуването е останка от първобитния живот на пещерния човек. В онези далечни времена, когато се срещали двама първобитни хора, те вдигали ръце във въздуха, като излагали отворените си длани на показ, за да се види, че не носят или не крият оръжие. С течение на вековете този жест на вдигнатата нагоре отворена длан претърпява различни промени и от него се пораждат различни други жестове — например вдигането на отворена длан при клетва, притискането на отворена длан към сърцето при даване на обет или като свидетелство за искреност, както и ред други разновидности. Модерната форма на древния ритуал за поздрав е сплитането и разтърсването на дланите — жест, който в повечето англоезични страни се прави както в началото на срещата, така и при раздалата. При ръкуване ръцете обикновено се разтърсват от пет до седем пъти.
Ръкуване — надмощие, ръкуване — зависимост и ръкуване — равнопоставеност
Като имаме предвид вече казаното за въздействието, което оказва някоя заповед, когато бъде направена с обърната нагоре или с обърната надолу длан, нека видим какво внушават тези две позиции на дланта при ръкупането.
Да предположим, че се запознавате с някого и двамата се поздравявате с обичайното ръкуване. При този жест се проявява една от следните три основни личностни нагласи, според която се настройвате и вие самите. За надмощие: „Този човек се опитва да вземе надмощие над мен. Добре ще е да внимавам с него“. За зависимост: „Мога да взема надмощие над този човек. Той ще постъпва така, както аз искам“. За равнопоставеност: „Този човек ми харесва. Ще се разбираме добре с него“.
Тези личностни нагласи се предават несъзнателно, затова пък съзнателното прилагаме на техниките за ръкуване, на които ще се спрем ио-долу, може да окаже незабавен ефект върху взаимоотношенията ви с даден човек след първата ви лична среща с него. Информацията в тази глава представлява едно от малкото документирани изследвания относно техниките за установяване на контрол при ръкуването.
При ръкуване можете да предадете и внушите чувство за надмощие, като извърнете ръката си (с черния ръкав) така, че дланта ви да е обърната надолу (фигура 20). Не е необходимо дланта ви да сочи право към пода, но тя трябва да е обърната надолу спрямо дланта на човека, с когото се ръкувате. С това ще му дадете ясно да разбре, че при следващите ви срещи желаете да имате надмощие във взаимоотношенията. Проучвания сред 54-ма преуспяващи шефове на големи фирми разкриват, че 42-ма от тях не само първи подават ръка за поздрав, но и използват ръкуването надмощие, за да наложат своята воля и контрол.
Точно както кучето показва покорност, като се търкулва по гръб и излага незащитената си шия пред зъбите на победителя, така и човекът използва жеста с обърнатата нагоре длан, за да покаже, че е зависим от другите. И понеже става дума за ръкува-не противоположната позиция на жеста за надмощие е, като подадете ръката си с длан, обърната нагоре (фигура 21). Този жест е особно ефективен, когато искате да предадете на другия човек контрола над иоложснито и/или над взаимоотношенията ви или да му позволите да почуства, че именно той владее положението. Но въпреки че обърнатата нагоре длан може да издава нагласа за зависимост, трябва да имате предвид и някои други обстоятелства. Например възможно с ръцете на човека, с когото се ръкувате, да са болни от артрит и именно причиняваните от това заболяване болки да го принуждават да ви подава ръката си вяло и с обърната нагоре длан, сякаш е готов да ви се покорява, докато в действителност съвсем да няма подобна нагласа. Хора, чиято професия изисква чувствителност на пръстите — например хирурзи, музиканти, художници — също може да се ръкуват вяло и с обърната нагоре длан, но водени просто от стремежа да защитят ръцете си, а не защото са готови да ви се покоряват. Ето защо не прибързвайте да си вадите заключения за съответния човек, а наблюдавайте и жестовете му след първото ръкуване — ако той наистина има нагласа за зависимост, ще използва повече жестове, издаващи покорство, докато ако има нагласа за надмощие, жестовете му ще са по- агресивни.
Когато и двамата ръкуващи се са властни хора, настъпва символична битка за установяване на надмощие, докато всеки от тях се опитва да извърти дланта на другия в позиция на зависимост. В резултат на това се получава уравновесяване на ръкувансто, като дланите и на двамата ръкуващи се остават във вертикална позиция — по този начин те си внушават един на друг чувство за уважение и зачитане (фигура 22). Именно тази позиция на вертикално хващане на дланта на другия човек показва бащата на своя син, когато го учи как да се ръкува „по мъжки“.
Когато при ръкуванс някой се опита да ви внуши надмощието си със съответната позиция на дланта (фигура 23), за вас ще е не само трудно да насилите и да извъртите ръката му в позиция на
Анализирайте собствения си подход при здрависване, като обърнете по-особено внимание на това, с левия или с десния крак пристъпвате напред, когато подавате ръка за ръкуване. Повечето хора пристъпват с десния крак и следователно са в твърде неизгодно положение, когато с тях се ръкуват от позицията за надмощие. Изнесеният напред десен крак ги лишава от възможността, а и от необходимото пространство, да проявят гъвкавост и да променят позицията на ръкуваието, което пък позволява на другия човек да установи контрол. Започнете да се упражнявате при ръкуване да пристъпвате напред с левия си крак и много скоро ще откриете, че всъщност не е никак трудно да неутрализирате властното ръкостискане и да вземете котрола над положението.
Кой протяга пръв ръка?
Въпреки че е всеобща практика хората да се ръкуват, когато се срещат за първи път, има случаи, при които не е особено разумно вие пръв да подавате ръка за здрависване. Като се има предвид, че ръкувансто е поздрав за „Добре дошъл!“, по-разумно е преди да подадете пръв ръка, да си зададете няколко въпроса примерно: „Наистина ли съм добре дошъл?“ или „Действително ли този човек се радва да се запознае с мен?“. По време на обучението си търговските представители научават например, че ако посетят някой потенциален клиент, без предварително да са си уредили по телефона среща с него и да са били поканени, и първи му подадат ръка за здрависване, това може да се отрази отрицателно върху целта на посещението им — възможно е клиентът изобщо да не желае да се среща с тях, така че принудата да направи нещо (да се здрависа), което не иска да прави, да го настрои недоброжелателно.
И тук също ще кажем, че хората с артрит и онези, чиято професия им налага да си пазят ръцете, могат да се настроят отрицателно, ако бъдат принудени да се ръкуват. Именно поради тези обстоятелства, добре обучените търговски представители, изчакват другия човек пръв да им подаде ръка за здрависване, а ако това не стане, кимват с глава за поздрав.
Стилове на ръкостискане
Ръкуването с обърната надолу длан определено е най-агресивният стил на ръкостискане, тъй като почти не оставя възможност на човека, който трябва да му отговори, да установи равнопоставе-ни взаимоотношения. Този стил е типичен за агресивния, властен мъж, който винаги пръв подава ръка, за да наложи своето надмощие от самото начало, а изпружената ръка и насочената право надолу длан насилват другия човек да заеме подчинена потния, тъй като го принуждават да подаде ръката си с обърната нагоре длан.
Съществуват различни начини, с чиято помощ е възможно да обезоръжите обърнатата надолу длан при ръкостискане. Можете да си послужите с техниката за пристъпване с левия крак и извъртане надясно (фигури 23, 24, 25). Но понякога тя трудно може да бъде приложена, тъй като съответният човек често ви протяга изпру-жена и стегната ръка, именно за да предотврати подобни тактики от ваша страна. В такива случаи една съвсем простичка, но много резултатна маневра е да хванете китката на протегнатата към вас властна ръка и да я разтърсите за поздрав (фигура 27). Чрез този подход властта вече е във вас, защото по такъв начин вие не само имате контрол над ръката на съответния човек, но и сте в позиция на надмощие, тъй като вашата длан е върху неговата и при това е обърната надолу. Но тъй като този жест може да смути силно другия човек, съветваме ви да го използвате внимателно и дискретно.
Понякога наричат стила „ръкавица“ (фигура 28) „ръкуване на политик“. Инициаторът на това ръкостискане се опитва да внуши на другия човек, че е искрен и заслужава доверието му. Но когато тази техника бъде приложена на някого, с когото току-що сте се запознали, тя може да окаже и обратен ефект, като
