може да стане свободен в Русия и какво го очаква за награда.
А ето я и историята.
Глава 1
АРЕСТЪТ
На 25 октомври 2003 година телефонът събуди адвокат Антон Дрел. Беше ранно утро, някъде около пет часа. Предишната вечер все още беше сива есен. Мокри клони, надвиснало като надгробна плоча небе, мръсни коли — тягостно междусезоние, което се опитва да превземе целия календар в Русия и да отреди само по няколко дни в годината на руската зима с шейните, на северното лято с шишчетата на чист въздух, на цъфналите ябълкови градини напролет и на светофарните червено жълто-зелени листа наесен. По повод влошаващия се климат лидерът на загубилата на последните парламентарни избори либерална партия „Съюз на десните сили“ (СДС) Борис Немцов се пошегува веднъж, че режимът на Путин е направил живота съвсем непоносим и ако дъждът все пак не спре, ще се наложи да напусне тази страна. А заместник ръководителят на президентската администрация Владислав Сурков в интервю за немското списание „Шпигел“ изопачи това изречение и каза, че либералите не свързват бъдещето си с Русия, а мислят само как да избягат от нея.
Адвокат Антон Дрел се приближи до прозореца. Все още сънен, той не разбираше какво му говори в слушалката нечий развълнуван глас. А навън през нощта беше навалял сняг, и то толкова много, че улицата изглеждаше най-после тиха, чиста и уютна, особено от скърцането на лопатата на някакъв усърден портиер.
— Хора от ФСС1 — говореше гласът в слушалката — отведоха някъде Михаил Борисович, а ние седим в самолета и не знаем какво да правим.
— Защо мислите, че са от ФСС? — уточни адвокатът.
— Бяха с якета с надпис „ФСС“ и показаха документи.
— Така кажете, че са били с якета с надпис „ФСС“.
Обаждаше се помощникът на бизнесмена Михаил Ходорковски. Михаил Ходорковски беше собственик на най-голямата в страната петролна компания ЮКОС, най-богатият човек в Русия с лично състояние от 8 милиарда долара (ако се вярва на списание „Форбс“), шеф на най-голямата в страната благотворителна организация „Отворена Русия“, занимаваща се с образование. Освен това Михаил Ходорковски спонсорираше опозиционните партии „Яблоко“ и „Съюз на десните сили“, които по това време не вярваха, че на предстоящите избори няма да влязат в парламента, а неговите партньори спонсорираха Комунистическата партия, която пък не вярваше, че ще бъде в парламента немощно потиснато мнозинство. Михаил Ходорковски спонсорираше, разбира се, и управляващата партия „Единна Русия“ — нея я спонсорираха всички богати хора в страната. Освен това преди няколко месеца Михаил Ходорковски публично се беше скарал с президента Владимир Путин. Той беше и клиент на Антон Дрел и тъкмо затова помощникът му се обаждаше на адвоката.
За адвокат Антон Дрел арестът не беше изненада, както не може да е изненада първият сняг, въпреки че всяка есен той се превръща в стихийно бедствие за Русия и парализира цели градове. Срещу компанията ЮКОС и групата МЕНАТЕП, на която принадлежеше компанията и чийто съсобственик също беше Михаил Ходорковски, се водеше наказателно дело. Приятелят, партньор и съсед на Михаил Ходорковски Платон Лебедев вече беше в затвора по обвинение за укриване на данъци и финансови машинации. Две седмици преди описваните събития прокуратурата обискира офиса на адвокат Антон Дрел в рамките на разследването по делото на Лебедев. Обискът беше незаконен, защото не може да се прави обиск на адвокат, за да се получат доказателства за вината на клиента му, а още по-незаконно е да се обискира офис на адвокат без съдебно решение. Но по време на обиска следователите иззеха договора за наем на офиса и заявиха, че уж нямало никакви доказателства преобърнатото наопаки помещение да е офис на адвокат Дрел. Освен това хората от прокуратурата иззеха официалния регистър на акционерите на ЮКОС, където сред другите фигурираше и една гибралтарска фирма. Казаха, че разкрили гибралтарска офшорка. А какво толкова са разкрили, след като никой не е крил офшорката. Регистърът пък се оказа разпечатка от интернет и дали си струваше само заради него да се прави обиск. Също така те иззеха оригиналите на лицензите на Централната банка за откриване на сметки на Ходорковски и Лебедев в Швейцария. Това беше официално издадено от Централната банка разрешение, но прокуратурата заяви, че уж разкрила тайни швейцарски сметки.
На Антон Дрел връчиха призовка за разпит по делото на Лебедев. Това беше незаконна призовка, защото адвокатът не може да бъде едновременно и свидетел по делото на клиента си. Дрел се обърна към адвокатската колегия — поиска съвет какво да прави: ако отиде на разпит, нарушава закона за адвокатурата, ако не отиде — нарушава закона, който вменява на всеки гражданин, щом е призован, безпрекословно и под заплаха от арест да се яви на разпит. Уважаемите адвокати се ядосваха, коментираха, че от сталинско време не е имало подобно безобразие — да карат адвоката да свидетелства срещу собствения си клиент. А адвокат Антон Дрел предположи, че щом прокуратурата се отнася толкова пренебрежително към законността на своите обиски и разпити, значи някой й е разрешил да се отнася пренебрежително към закона. Кой е разрешил? Властта? Кремъл? Президентът? Няма кой друг. Този път обаче всичко се размина.
Горе-долу по същото време Антон Дрел отива при Михаил Ходорковски вкъщи, за да обсъдят ситуацията и някои въпроси около сливането на петролната компания ЮКОС с петролната компания „Сибнефт“. Това става в село Жуковка по Рубльовското шосе, в извънградската къща на Михаил Ходорковски, която жена му Ина е напълнила със стайни растения и декоративни свещи — с аромат на лавандула и на рози. Седят в кухнята, прислуга няма и Михаил Ходорковски сам запарва чая. Обсъждат юридическите тънкости на обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“ и Михаил Ходорковски казва: „Вероятността да ме арестуват е деветдесет процента.“
След това обаче със седем души специалисти по връзки с обществеността и помощници Михаил Ходорковски заминава за регионите за срещи с губернатори и студенти. Официално е обявено, че целта на пътуването е да се рекламира обединената компания „ЮКОС-Сибнефт“, да се разяснява на населението, че от обединението ще спечелят всички, защото ще падне цената на бензина и ще се реализират нови социални програми. Лидерът на СДС Борис Немцов обаче казва, че Ходорковски неофициално искал при контактите си с губернаторите и студентите да разбере доколко първите са недоволни от авторитарната централна власт и доколко вторите са недоволни от установяващата се в страната диктатура.
Майката на Ходорковски Марина Филиповна казва, че при последната им среща синът й изглеждал някак особено, като се сбогувал с нея. Преди ареста майката и синът се видели на празника на лицея интернат „Коралово“ в Подмосковието, построен от Михаил Ходорковски за сираци, чиито родители са загинали във войни, по границите, в горещите точки или по време на терористични атаки. Завеждащи лицея интернат и досега са родителите на Ходорковски. Всяка година в най-близките почивни дни преди 19 октомври (деня на откриването на Царскоселския лицей) в „Коралово“ се организира празник. Обикновено за празника пристигат високопоставени граничари и военни, държавни дейци и дипломати, а децата пеят, танцуват и показват успехите си в самодейното творчество. На такива празници обикновено Михаил Ходорковски разговаря с държавните мъже, а майка му се старае да не пречи на сина си и да не го отвлича от важните разговори. Но тази година нито един високопоставен чиновник не уважил празника освен социалния министър Починок. Ходорковски отивал много пъти при майка си, говорел й някакви нищо незначещи глупости и гледал тъжно. Надвечер се сбогували. Марина Филиповна седяла във фотьойла, а той коленичил пред нея и казал:
— Довиждане, мамо.
— Ще те изпратя до вратата.
— Недей.
Ходорковски летял с нает от него самолет от град на град — Липецк, Воронеж, Нижни Новгород — и всяка вечер, след лекциите и срещите, питал приближените си дали според тях има вероятност да го арестуват и дали е по-добре да замине за чужбина. Приближените му отговаряли, че не бива да влиза в затвора, а е по-добре да замине, защото един емигрант може да отстоява доброто си име, но не и един затворник. Ходорковски им възразявал, че ако замине сега, би означавало да изостави другаря си Платон Лебедев в затвора и да се признае за виновен, докато той, Ходорковски, за нищо не е виновен.
