приличам на него.
— Нямаше да бъдеш красив.
— Мислиш ли?
— Убедена съм и благодаря на Бога, че не приличаш на филмов актьор! До гуша ми е дошло от красавци. Мисля, че си симпатичен и с открито лице, нищо повече.
— Може би мнението ти е обективно, въпреки че тъкмо сега не ме виждаш в най-добрата ми светлина. Всеки мъж, който е бил улучен с тежка кутия като досадна муха, губи от чара си. Все пак схващам за какво намекваш. Горките момичета — от малки мечтаят да се омъжат за принца от приказките, а накрая трябва да се примирят със симпатяги като мен.
— Не съжалявам.
— Никак ли?
— Ни най-малко!
— Ан! — прочувствено възкликна Джеф. — Щеше да се смаеш, ако знаеше, че си истински ангел! — добави и я притисна до гърдите си така, че прегръдката му би задоволила дори строгите критерии на лорд Уфнам. След известно време Ан напусна обятията му, въздъхна и замислено промълви:
— Знаеш ли, животът е много несправедлив.
Младежът беше на противоположното мнение и побърза да го изрази:
— Не е вярно! Да не съм те чул да го обиждаш! Животът е прекрасен… Какво те направи такава песимистка?
— Вече ти казах, че двамата Молой задигнаха семейното богатство.
— Какво от това?
— Жалко е, не мислиш ли?
— Не те разбирам — озадачено промърмори той. — Твърдиш, че ме обичаш… нали не се отмяташ от думите си?
— Не, в никакъв случай.
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Да.
— Не ти ли стигат тези доказателства, че животът е прекрасен? Да не мислиш, че ще взема да се тръшкам само защото двама мошеници са задигнали няколко диаманта!
— Все пак наистина е жалко. Навярно щеше да ти бъде приятно, ако съпругата ти има зестра.
— Знаеш ли какво означава тази дума?
— Разбира се, въпреки че е доста старомодна.
— Смайваш ме с познанията си, скъпа!
— Е, какво ще кажеш?
— Питаш ме дали щях да се зарадвам на зестрата ти, така ли? Пет пари не давам за твоята зестра! Спомняш ли си какво е казал поетът? „Дори да е бедна като мишка църковна, непокварената и мила английска девойка и за краля съпруга е достойна.“
— Не беше зле непорочната и мила английска девойка да има нещичко в банката — печално отбеляза Ан. — Искрено обичам негова милост лорд Уфнам, но с най-голямо удоволствие бих го фраснала по главата с кутията за тютюн.
— Е, сега ти е паднало, защото го виждам да се задава. Сигурно е скътал някъде още една кутия, та ще може да ти услужи с нея.
По принцип лорд Уфнам се движеше тромаво и погледът му почти винаги беше безжизнен, но на Джеф му се стори, че сега стъпките му са още по-тежки, а очите му — далеч по-изцъклени. Приличаше на човек, който се връща от погребение на най-добрия си приятел, само дето лицето му беше покрито с въглищен прах, какъвто не се среща на подобни церемонии.
С типичната женска непрозорливост Ан забеляза само изцапаното му лице, но не и доказателствата за разбитото му сърце.
— Скъпи ми чичо, какво е станало с лицето ти?
Погледът на лорд Уфнам загуби безжизнеността си и очите му проблеснаха като разпалени въгленчета. Очевидно някакъв спомен не му даваше покой.
— По-скоро трябва да попиташ кой ме подреди така! Допреди минута онзи нещастник Тръмпър ме замеряше с буци въглища.
— Въглища ли?
— Идеални са за целта — побърза да обясни Джеф. — Ако имаш точен мерник, буците въглища са като гранати. Защо е предприел тези отчаяни мерки? — обърна се той към лорда. — Даде ли ви някакво задоволително обяснение?
— Побесня, когато налетях да целуна госпожа Корк.
Усещането, че сънува нелеп кошмар, което през цялата вечер не бе напуснало Ан, сега се задълбочи.
— Боже мой, защо ти е да я целуваш? — възкликна тя.
— Предложих й да се омъжи за мен.
— Съвсем естествено е било да я целуне — намеси се Джеф. — Първото, което правиш, когато предложиш брак някому, е да го целунеш. Спомни си какво се случи и с нас преди малко. Ако не ме беше целунала, нямаше да се предам. И без това се двоумях как да постъпя.
Девойката смразяващо го изгледа:
— Не знам дали знаеш, драги ми Джей Джи Милър, но те грози опасност да се върнеш в ледниковия период!
— Не ме е грижа! Вече не съм онзи жалък страхливец, който преди няколко часа се гърчеше под погледа ти. Нямаш представа какъв кураж добих, като разбрах, че ще се оженим. Готов съм да се опълча срещу теб! — Той се обърна към лорда: — Не ни обръщайте внимание — влюбените понякога се спречкват. С вашата племенница се сгодихме.
— Да му се не види! Вярно ли е?
— Да. А като ви гледам, нещо ми подсказва, че вие не сте сгоден. Не можахте ли да свалите Корк? Къде сгрешихте?
— Всичко тръгна наопаки от самото начало. Отключих вратата на избата, а когато мадам Корк изскочи навън, я сграбчих в прегръдките си и я целунах.
— Съобщихте ли й, че сте лорд Уфнам?
— А? Не… Защо, трябваше ли?
— Сигурно й се е сторило странно, че икономът налита да я целува.
— Да му се не види! Изобщо не ми мина през ума! — Лорд Уфнам мъдро кимна като човек, който най- сетне е прозрял истината. — Сигурно затова ми каза, че съм пиян и ме посъветва да си легна.
— Сигурно.
— Всъщност дори да й се бях представил най-официално, пак нямаше да излезе нищо, защото още в избата госпожата беше приела предложението на Тръмпър да се омъжи за него. Затова и проклетият дребосък ме замерваше с буци въглища. Най-лошото е, че госпожата ме уволни и ме предупреди още утре сутринта да напусна имението. Слава Богу, че ще получа едномесечна заплата, задето ме изхвърлят без предупреждение. Парите ще ми дойдат добре, защото трябва да си търся и жилище…
— Ще делим наполовина, съдружнико — прекъсна го Ан. — Но нали според договора госпожата няма право да те уволни?
— Това ми напомня за човека, когото вкарали в затвора. Когато един негов приятел отишъл да го посети и го попитал защо е зад решетките, а нашият човек му съобщил причината, приятелят възкликнал: „Да му се не види, невъзможно е да те осъдят заради това!“. „Зная, че не могат — отвърнал затворникът, — но ме осъдиха.“ Мадам Корк заяви, че пет пари не дава, ако милион клаузи в милион договори гласят, че няма право да ме уволни, а накрая добави: „Ако онзи Уфнам реши да ме съди, готова съм да отстоявам правата си пред камарата на лордовете!“. Честно да си призная, едва ли ще се стигне до съд — неприятностите и разходите са прекалено големи.
Ан, която търсеше възможност да прекрати диалога Уфнам-Милър, побърза да се възползва от настъпилото мълчание.
