ежедневно, с изключение на неделите, той съдържа обзорни статии, дописки и новини само на една тема: търговско корабоплаване.
Неговият събрат „Лойд’с Шипинг Индекс“ отразява движението на трийсетте хиляди регистрирани в света търговски кораби. В „Шипинг Индекс“ се публикуват всички данни за тези плавателни съдове: името на кораба и на собственика му; флагът, под който плава; тонажът, пристанището, от което е отплавал корабът, и местоназначението му.
Редакцията на двете издания и печатницата им се помещават в комплекс от сгради в Шийпън Плейс в Колчестър, графство Есекс. Там се получи и телексът, в който Умит Ердал докладваше за движението на корабите, пристигащи и заминаващи от пристанище Трабзон. Към документа турчинът бе добавил и кратко съобщение за Отдела за разследвания на „Лойд“, известен и като „Разузнавателния отдел“.
Хората от отдела провериха списъците си за изчезнали лица и потънали кораби в Черно море и след като установиха, че не са получавали наскоро информация за подобни случаи, предадоха съобщението на дежурния редактор на „Лойд’с Лист“. Той нахвърли кратка бележка за първа страница на сутрешния брой. В нея се упоменаваше и името, с което корабокрушенецът се бе представил.
Повечето от онези, които прочетоха „Лойд’с Лист“ през този ден в края на април, не обърнаха внимание на бележката за неидентифицирания мъж в Трабзон.
Но тя не убягна на острия поглед на един скоро прехвърлил трийсетте мъж. Читателят бе уважаван от ръководството служител в брокерска фирма за чартиране на кораби, чието седалище се намираше в малката уличка „Кръчет Фрайърс“, в центъра на лондонското Сити. Колегите му го познаваха под името Ендрю Дрейк.
Щом осмисли съдържанието на дописката, Дрейк стана от бюрото си, отиде в заседателната зала на фирмата и се загледа в окачената на стената подробна карта на света, върху която бяха нанесени посоките на постоянните ветрове и водни течения. През пролетта и лятото ветровете в Черно море духат предимно от север, а морските течения обикалят този малък природен басейн по посока, обратна на часовниковата стрелка, от южния бряг на Украйна, покрай Румъния и България, до Турция.
Дрейк направи някакви изчисления в бележника си. Малка лодка, тръгнала от блатистото устие на Днестър, южно от Одеса, би могла да се движи със скорост четири-пет възела при благоприятен вятър и попътно течение. За три дена би могла да мине покрай румънския и българския бряг и да стигне Босфора, после бавно течението би я отнесло към източния край на Черно море.
В раздела на „Лойд’с Лист“ за времето и навигацията пишеше, че преди девет дена в този район е имало слаба буря. „При каквато — помисли си Дрейк — един неопитен в моряшкия занаят човек би могъл да преобърне лодката си и да загуби всичко в нея, включително и мачтата. Ако не се удави, може и да успее да изпълзи обратно на борда и да се остави на произвола на слънцето и вятъра.“
Два часа по-късно Ендрю Дрейк помоли ръководството на фирмата за седмица от полагаемата му се отпуска. Беше му разрешено да я вземе от следващия понеделник, трети март.
Докато развълнуван чакаше с нетърпение да дойде края на седмицата, той си купи от близкото бюро на туристическа агенция билет за отиване и връщане до Истанбул. Реши, че билет до Трабзон ще си вземе, когато пристигне в турската столица. Провери и установи, че като британски гражданин не се нуждае от входна виза за Турция, но един ден след работа отиде до медицинския център към британските авиолинии, където му издадоха необходимото за пътуването удостоверение, че е ваксиниран срещу едра шарка.
Вълнението му се дължеше на мисълта, че след години чакане най-сетне може би е открил човека, когото търсеше. За разлика от тримата мъже, които, три дена преди да излезе съобщението във вестника, посетиха корабокрушенеца в болницата, той знаеше какво означава думата „зраджений“. Също така му бе известно, че това не е името на човека. Мъжът в леглото бе промълвил думата „предаден“ на родния си украински език. Следователно човекът бе избягал украински борец срещу властта.
Въпреки английското си име Ендрю Дрейк бе също украинец, и то фанатичен националист.
Щом пристигна в Трабзон, Дрейк първо се обади в кантората на господин Ердал. Преди да замине, той каза на един свой приятел от „Лойд“, че заминава на Почивка на турското северно крайбрежие, обясни му, че не знае дума турски и го помоли да му препоръча някого в този район. Така се сдоби с името и с телефонния номер на Ердал. За голямо облекчение на Дрейк, турският представител на застрахователната компания прочете препоръчителното писмо, с което му се представи англичанинът, и не се поинтересува защо той иска да посети корабокрушенеца в местната болница. На свой ред Ердал написа препоръчително писмо до директора на болницата и в ранния следобед Дрейк застана до леглото на болния.
Ердал вече го бе информирал, че мъжът е дошъл в съзнание, но повечето време спи, а когато е буден, не говори. Дрейк влезе в болничната стая и завари корабокрушенеца да лежи неподвижно по гръб със затворени очи. Посетителят придърпа стол до леглото и седна. Известно време се взира в изпитото лице. След няколко минути клепачите на мъжа потрепнаха, вдигнаха се леко и пак се спуснаха. Дрейк не разбра дали човекът забеляза, че някой го гледа напрегнато. Но се убеди, че болният е почти буден.
После бавно се наведе към ухото му и каза:
— Шче не вмерла Украйна!
Думите означават буквално „Украйна още не е мъртва“, или в по-свободен превод: „Украйна вечно ще живее“. С тях започва забраненият от руските господари украински химн. Всеки украинец с чувство на национално самосъзнание ги знае.
Болният отвори очи и се вторачи в Дрейк. След няколко секунди го попита на родния си език:
— Ти кой си?
— Украинец като теб — отвърна му Дрейк.
Сянка на съмнение замъгли очите на корабокрушенеца.
— Предател! — каза той.
Дрейк поклати глава отрицателно.
— Не — отговори му спокойно той. — По паспорт съм британски поданик. Роден съм и съм израсъл в Англия, майка ми е англичанка, баща ми — украинец. Но сърцето ми е украинско, като твоето.
Болният се загледа в тавана, явно не вярваше на думите на Дрейк.
— Ако искаш, ще ти покажа британския си паспорт, но той нищо не доказва. Чекистите лесно биха могли да направят такъв. Но ти вече не си в Украйна и тук няма хора от КГБ — продължи Дрейк. — Морето не те е изхвърлило нито на брега на Крим, нито в Грузия, нито в Румъния или в България. Италиански кораб те е намерил и те е докарал тук в Трабзон. Намираш се в Турция. На Запад! Успял си да избягаш!
Очите на мъжа се впиха в лицето на посетителя. В тях се четеше вълнение и желание да му повярват.
— Можеш ли да се движиш? — попита го Дрейк.
— Не знам — отвърна му мъжът.
Дрейк кимна към прозореца, от който се носеше шумът на уличното движение.
— Хората от КГБ са в състояние да преоблекат болничния персонал така, че да прилича на турски, но не биха променили вида на един цял град само заради човек, чието признание лесно биха изтръгнали и с мъчения. Можеш ли да стигнеш до прозореца?
С помощта на Дрейк корабокрушенецът докуцука до прозореца и погледна към улицата.
— Колите са английски остини и ровъри, френски пежа и германски фолксвагени — каза Дрейк. — Надписите са на турски. Ето там има реклама на Кока-кола.
Мъжът захапа свитата си в юмрук ръка и загриза кокалчетата на пръстите си. Запримига бързо.
— Значи съм успял!
— Да. Като по чудо — отговори му Дрейк.
— Казвам се Мирослав Камински — рече корабокрушенецът, когато пак легна в кревата. — От Тернопол съм. Бях водач на група от седмина украински борци за свобода.
През следващия един час Дрейк изслуша цялата история. Камински и шестима негови съидейници от Тернополската област, известна на времето като люлка на украинския национализъм, в която и до днешни дни някои въгленчета още не са загаснали, решили да се борят срещу безмилостната програма за русифициране на родната им страна. В края на седемдесетте и в началото на осемдесетте години тази съветска политика бе станала особено настойчива. Крайната й цел бе тотално унищожаване на украинската
