Всичко вървеше чудесно. Цените бяха високи. Шедьовърът на Веронезе бе купен от голяма американска галерия за над два пъти повече от оценката. Картината на Ди Родолфо предизвика няколко сподавени ахвания, когато беше продадена за четири пъти повече от първоначалната цена.
Когато до края на търга оставаха двадесетина минути, той забеляза Реджи Феншоу, който седна в дъното, но в края на реда, както се бяха разбрали. След като бе продадена и последната картина от каталога, Слейд обяви пред оредялата публика:
— Има още едно предложение, което не фигурира в каталога. Постъпи по-късно, когато вече го бяхме отпечатали.
Един носач тържествено излезе напред и постави на статива мръсна картина в очукана позлатена рамка. Няколко души проточиха шии, за да се опитат да различат какво е изобразено.
— Малка загадка. Навярно е флорентинска, темпера върху дърво, някаква религиозна сцена. Авторът не е известен. Чух ли хиляда лири?
Възцари се тишина. Феншоу сви рамене и кимна.
— Имам хиляда лири. Някой дава ли повече от хиляда?
Той обходи с поглед залата и в отсрещния край видя знак. Никой друг не го забеляза, защото нямаше такъв, но тъй като и едно мигване с очи можеше да означава предложение, присъстващите не се изненадаха.
— Хиляда и петстотин срещу господина отляво.
Феншоу пак кимна.
— Две хиляди лири. Някой дава ли… две хиляди и петстотин… три хиляди…
Феншоу наддаваше срещу измисления си съперник, за да се стигне до покупка за шест хиляди лири. Като известен галерист, той имаше кредит във всички големи аукционерски къщи и взе картината със себе си. След три дни, много по-бързо от обикновено, господин Тръмпингтън Гор получи чек за малко над пет хиляди лири, продажната цена без комисионната и ДДС. Беше на седмото небе. В края на месеца Бени Евънс с облекчение се прибра в Лондон, след като едва бе издържал в ледения укрепен замък в Кейтнес през януари. Изобщо не спомена на Себ Мортлейк за мръсната картина — по мълчанието му предположи, че шефът му не се е съгласил с него.
АПРИЛ
В самото начало на месеца сензацията разтърси света на изкуството. Витрината на галерия „Феншоу“ бе изцяло покрита с черно кадифе. Зад стъклото върху малък статив, дискретно, но ярко осветена с два прожектора и денонощно охранявана от двама мускулести здравеняци, стоеше малка картина. Вече без олющената си позлатена рамка.
Картината, темпера върху тополово дърво, беше почти същата като при завършването си. Багрите сияеха като преди над петстотин години, когато бяха положени.
Дева Мария седеше и гледаше нагоре архангел Гавраил, който й носеше благата вест, че скоро ще носи в утробата си Сина Господен. Преди десет дни без колебание бе удостоверил автентичността й самият професор Гуидо Колензо, всепризнат авторитет по Сиенската школа. Никой никога не би оспорил заключение на Колензо.
Краткият надпис под картината просто гласеше: „Сасета, 1400–1450 г.“ Стефано ди Джовани ди Консоло, известен като Сасета, беше един от първите гиганти на ранния италиански Ренесанс. Той бе основал Сиенската школа и беше оказал влияние върху две поколения сиенски и флорентински майстори.
Въпреки че оцелелите му до наши дни творби са малко на брой и представляват главно части от много по-големи олтари, той е по-ценен от диаманти. Галерия „Феншоу“ с един замах ставаше световен играч, открил първата самостоятелна картина, нарисувана от майстора.
Преди десет дни Реджи Феншоу бе уредил продажбата за над два милиона лири. Тази сума тайно беше поделена в Цюрих и финансовото положение на двамата мъже рязко се промени.
Откритието порази света на изкуството. Както и Бени Евънс. Той прегледа каталога от 24 януари, но там нямаше и следа от картината. Попита какво се е случило и му обясниха за изнасянето й на търга в последния момент. В „Дарси“ цареше отровна атмосфера и той привличаше много обвинителни погледи. Започнаха да се носят слухове.
— Трябваше да я донесеш на мен — изсъска унизеният Себастиан Мортлейк. — Какво писмо? Нямаше никакво писмо. Не ми минавай с тоя номер. Видях доклада и оценката ти до заместник-председателя.
— Тогава трябва да си видял, че споменавам професор Колензо.
— Колензо ли? Не ми споменавай за Колензо. Виж, момко, просто не си я забелязал. За разлика от Феншоу.
На горния етаж се провеждаше извънредно заседание на директорския борд. Председателстваше киселият херцог Гейтсхед. Около масата седяха още осем директори и съсредоточено разглеждаха пръстите си. Никой не се съмняваше, че могъщата аукционерска къща „Дарси“ не само е изгубила около четвърт милион долара комисионна, но и че е имала в ръцете си истински Сасета и го е продала на по-остри очи за шест хиляди лири.
— Аз командвам този кораб и отговорността е моя — тихо каза Перигрин Слейд.
— Всички го знаем, Пери. Преди да стигнем до каквито и да било заключения, ще бъдеш ли така любезен да ни разкажеш точно какво се случи?
Слейд дълбоко си пое дъх. Разбираше, че защитава професионалния си живот. Трябваше да намерят изкупителна жертва. Нямаше намерение да е той. Но също така разбираше, че не бива да прекалява.
— Сигурен съм, на всички ви е известно, че предлагаме на публиката безплатно оценяване. Винаги сме предлагали тази услуга. Фирмена традиция. Някои са съгласни с нея, други не. Каквото и да смятате, истината е, че това поглъща извънредно много време. От време на време ни попада истинско съкровище, оценява се, удостоверява се автентичността му и се продава за голяма сума, разбира се, със значителна комисионна за нас. Но повечето от оценяваните вещи са боклук. Самата непосилност на работата особено в предколедния период налага най-големият боклук да се разглежда от младши оценители без опит в бранша. Тъкмо това се е случило и сега.
Той си пое дъх и продължи:
— Въпросната картина е донесена от абсолютно неизвестен човек. Той не е имал представа какво представлява, иначе никога нямаше да я донесе. Намирала се е в отвратително състояние. Била е толкова мръсна, че почти не се е виждала под мръсотията. И е попаднала при младши оценител. Ето доклада му.
Той раздаде копия на оценката между пет и седем хиляди лири, която собственоръчно бе написал на компютъра късно през нощта. Деветимата директори мрачно я прочетоха.
— Както виждате, господин Бени Евънс е смятал, че може би е флорентинска, от около хиляда петстотин и петдесета година, от неизвестен автор и със скромна стойност. Уви, той е сбъркал. Картината е била сиенска, от около хиляда четиристотин и петдесета година и от майстор. Под цялата мръсотия той просто не я е забелязал. Оценката му явно е била съвсем повърхностна, даже небрежна. Въпреки това аз предлагам оставката си на борда.
Двама от директорите съсредоточено зяпаха тавана, но шестима поклатиха глави.
— Не се приема, Пери. Що се отнася до небрежния младеж, може би трябва да го оставим на теб.
Същия следобед Перигрин Слейд повика Бени Евънс в кабинета си. Не предложи на младежа да седне. Тонът му беше презрителен.
— Не е нужно да ви обяснявам характера или мащабите на катастрофата, която сполетя „Дарси“ в резултат на тази история. Документите говорят достатъчно красноречиво.
— Не разбирам — възрази Бени Евънс. — Трябва да сте получили моя доклад. Пъхнах го под вратата ви. Всичко за подозрението ми, че наистина може да е Сасета. Че трябва да се почисти и реставрира. За консултацията с професор Колензо. Всичко.
Слейд студено му подаде служебна бланка. Евънс я прочете, без да я разбира.
