— И тази е свързана със Стюарт?
Брет драсна клечка кибрит с намерението да запали пурата, която си бе избрал.
— Да. Кажи ми, вярно ли е, че той все още въздиша по Силвия дьо Вал?
— Тази сутрин Стюарт предложи брак на госпожица Сара Линдъл — с равен глас съобщи Хоукс, опитвайки се да сдържи нарастващия си гняв.
Брет захапа пурата, напълно забравил за горящата клечка в ръцете си. Едва след като го опари, той се сети за нея и я загаси.
— Сляпото момиче? Много странно — замислено рече той и запали друга клечка.
— Странно? — раздразнено повтори Хоукс. Искаше му се Брет най-сетне да каже онова, за което бе дошъл.
Брет обаче не бързаше. Продължаваше да мълчи, замислено свъсил вежди. Внимателно разпали пурата си, като вдишваше дълбоко. После изпусна гъст облак дим и заговори.
— Да, странно. А аз бях напълно убеден, че той е решен да се ожени за Силвия.
— И защо си толкова убеден? Последното, което чух за теб, е, че смяташ, че скоро ще се хвана за полата на вдовицата.
Брет го изгледа проницателно.
— Е, знае се, че от време на време греша в преценките си — призна си той.
Хоукс се намръщи и си помисли за Кетрин Стоун. Брет забеляза гримасата му и нервно изтръска пурата си в пепелника от костен порцелан.
— Прости ми…
Хоукс бързо го погледна. Не бе в настроение да изтърпи едно извинение, но Брет каза нещо съвършено различно.
— Чудя се… Знаеш ли, тази вечер видях братовчед ти в един клуб, който няма навика да посещава, погълнат от доста разгорещена игра на зарове. Сигурен съм, че поведението му по някакъв начин е свързано с вдовицата дьо Вал.
— Какво общо има Силвия с това?
Брет издуха облак дим. На лицето му се изписа озадачено и объркано изражение.
— Ами, Стю играе срещу Силвестър Нотли и стремително губи всичко, което бе спечелил напоследък.
— Губи? — възкликна Хоукс. — На зарове? Не и Стюарт.
Брет сви рамене и погледна към Хоукс.
— Казвам ти, милорд, че ако той продължи с това темпо, на сутринта няма да има пари да си купи дори и една дръглива, вехтошарска кранта. Стю изглежда решен да спечели всичките черни тефтери на Нотли, или пък да свърши на улицата без пукнат грош.
Хоукс присви очи.
— В кой клуб мога да намеря братовчед си?
— Той е в Двете седмици — рече Брет и бавно издиша кръгчета дим към тавана. А после тихичко попита: — Искаш ли компания?
Хоукс вече бе тръгнал да излиза. Поспря за момент, обмисляйки предложението и без да се обръща рече:.
— Искаш ли да дойдеш? Тази вечер съм в настроение да чуя някоя клюка.
Брет загаси пурата си и се изправи.
— Ти, Хоукс? Жаден за клюки? Вероятно нещо свързано с Нотли?
— Нотли и взаимоотношенията му с покойния барон дьо Вал.
Брет се изсмя лукаво.
— А, пикантна историйка!
Посетителите в игралната зала бяха твърде погълнати от играта, която Хоукс бе дошъл да види, за да ги удостоят, него или Брет, с поглед дори, макар че те двамата нарушаваха порядките в заведението, защото водеха със себе си двама млади работници от конюшните. Всички се бяха струпали около игралната маса и мърмореха с приглушени, изпълнени с благоговение гласове, подобно на хора, сбрали се пред вратата на техен умиращ роднина в очакване да чуят последния му дъх, да разберат последната му воля, да узнаят завещанието му.
По всичко личеше, че Стюарт бе съсипан или поне губещ. Ръкавите му бяха грижливо навити нагоре, за да не му пречат да хвърля заровете. Всеки косъм от златистата му коса си бе на мястото, но купчината жетони от дясната му страна бе съвсем мъничка, а вляво от него седеше Мортимър Сейлс с широко отворени очи.
Хайде да се вървим, Стю — тъкмо казваше Морти. — Или възнамеряваш да изгубиш всичко?
— Main — извика Стюарт, напълно пренебрегнал приятеля си и хвърли заровете. — Шест — обяви той, разглеждайки заровете с невъзмутимо спокойствие.
Морти се огледа наоколо, сякаш търсеше помощ, зърна Хоукс и Брет, които тъкмо влизаха заедно, и започна да си пробива път през тълпата към тях.
— Chance14 — спокойно изрече Стюарт, отново хвърли заровете и от тълпата наоколо се изтръгна съчувствена въздишка.
На Хоукс не му бе необходимо да гледа, за да разбере, че Стю отново е загубил, но бе изненадан от спокойствието, с което братовчед му приемаше загубата. Стюарт продължаваше да се държи невъзмутимо и хладнокръвно и без особени притеснения, премести още два от жетоните си към Силвестър Нотли.
Силвестър се провикна с неспортсменско веселие.
— Crabs15. Аз хвърлям. — Той алчно прибави жетоните към огромната купчина, която бе натрупал върху трите малки, черни тефтера в края на масата.
Хоукс се съсредоточи за момент върху тефтерите, а после, присвил очи, насочи вниманието си към собственика им.
В пълен контраст със Стю, Силвестър изглеждаше така, сякаш бе ресал разрошената си коса с градинското гребло. Устата му се изкривяваше от доволна усмивка всеки път, когато изпъкналите му очи случайно попадаха върху купчинката с печалбите му. Гласът му затрепери, той взе заровете и се приготви да хвърля.
— Main девет — изчурулика той като човек, обхванат от треската на хазарта. А после бързо хвърли още веднъж, сякаш се боеше, че късметът му може да избяга от него.
Тълпата още веднъж отрази резултата с развълнувано шушукане.
— Спечели. Копелето спечели отново. — Мортимър Сейлс, с разширени от тревога очи, бе успял да се промъкне през тълпата и дръпна Хоукс за ръкава.
— Можеш ли да спреш тази лудост? — прошепна той. — Цяла вечер играе и няма изгледи да спре, преди да е изгубил и последното си пени.
Хоукс отведе Морти настрана от масата, а заровете отново отидоха в ръцете на Стюарт. Брет Престън, заедно с двамата коняри на Силвия от двете му страни, учтиво останаха по местата си.
— Казвай бързо, защото той продължава да губи дори и сега, докато разговаряме. Братовчед ми пил ли е прекалено много тази вечер?
— Не — увери го Мортимър, който непрекъснато местеше поглед от Хоукс към тълпата и обратно. — Нито капка.
— Main — чуха те. — Седем.
— Той сам ли реши да дойде да играе тук?
— Изрично настоя за това — рече Морти и премигна, когато Силвестър започна да грачи зад тях. — Отново Crabs.
— Каза, че знаел, че този често идва тук. — Той посочи Нотли.
Хоукс кимна.
— В такъв случай, Стю е търсел Нотли.
— Да, за жалост.
— А заровете? Възможно ли е Нотли да го мами?
— Фалшиви зарове? Не може да бъде. Това са заровете на Стюарт. Той ги донесе със себе си и настоя да играят с тях.
