Тя се закова на мястото си и се отдръпна от опасната близост на устните му.
— Чувам единствено как бие сърцето ми… — възбудено промълви тя.
— Но не чуваш ли? Барабаните са два — настоя той и отново я придърпа към себе си. — Слушай! Това е най-сладката музика, която съм чувал през живота си. Музиката на нашите две сърца, които бият в синхрон.
Тя замръзна. Дишането й стана повърхностно и учестено.
— Аз съм объркана, милорд — внимателно рече тя. — Защо се подигравате с мен?
Хоукс с изненада се отдръпна назад, хвана брадичката й и се вгледа в лицето й.
— Да се подигравам с теб? — Изглеждаше обиден от въпроса й. — Не, любима Сара. Нямам никакво желание да се подигравам с теб. Но смятам да наруша едно обещание, а това е нещо, което не съм правил никога досега и бях много горд със себе си.
Тогава той я целуна. Тя нито се отдръпна, нито отвърна на огнената му страст. Чу я как само рязко си поема дъх. Гърбът й, вратът й, устните й дори бяха сковани и неподатливи. Той я целуна отново. Ръката му, която придържаше брадичката й, се плъзна надолу, за да погали меката й шия, лицето, ухото й… и изведнъж, сякаш бе натиснал някакъв спусък, тя тихичко изстена и се притисна още по-силно към него, потънала в прегръдките му, а устните й, меки и сочни, се отвориха под натиска на целувката му.
Луда радост обзе Хоукс и, простенал в отговор, той се опита да слее устните си, езика си, дъха си с нейните. Жадната им целувка много напомняше на съвършения им танц. Устните им се движеха в неповторим страстен синхрон, те се целуваха, изучаваха, притискаха се един към друг, понесени от вълните на желанието си.
Сърцето на Хоукс пееше от радост. Той я притисна с все сила, докато усети гърдите й да се притискат в неговите, докато почувства бедрата й, допрени до дългите му крака.
Тя опря ръце на гърдите му и се отдръпна от него, за да му зададе, останала без дъх, един важен въпрос.
— Онова обещание, което си нарушил, какво беше то?
Хоукс затвори очи и зарови лице в ароматната й коса.
— Бях обещал нещо на братовчед си — дрезгаво рече той. — Едно обещание, което ми е невъзможно да изпълня.
Той въздъхна, отвори очи и замръзна на мястото си.
Съдбата си играеше с него. Там, на ливадата, вдигнал монокъл пред лицето си, стоеше Стюарт.
— Нещо не е наред ли? — промърмори Сара.
Приковал поглед в сините очи, които го гледаха без да мигат, Хоукс я притисна към себе си и тъжно рече.
— Да. Изобщо не е наред, защото преди известно време обещах на Стюарт, който вчера поиска ръката ти, че няма да си съпернича с него за чувствата ти. Аз обаче съм неспособен да спазя това обещание и фактът, че трябваше да се откажа от думите си, ми причинява силна болка, защото не мога да отрека, че обичам братовчед си, така както не мога да скрия, че съм влюбен до уши в теб, мила моя.
Стюарт премигна и може би щеше да каже нещо, ако Сара, която въздъхна доволно, не бе заговорила със сигурен и уверен глас.
— Стюарт ще разбере. — После вдигна глава, обърна се към Стюарт и го попита тихичко. — Ти разбираш, нали, Стюарт?
Монокълът падна от очите на Стюарт, които рязко се разшириха от изненада.
— Започвам да мисля, че разбирам — рече той.
— Добре. — Сара изглеждаше доволна. — Защото, макар да ценя високо приятелството ти, Стюарт, аз не мисля, че двамата щяхме да бъдем щастливи заедно.
— Сигурен съм в това. Неговото сърце принадлежи на друга, мила моя. — Хоукс отново съсредоточи вниманието си върху устните й, които, той знаеше това, отново копнееха за целувките му. — Не желаем да те задържаме, братовчеде.
Стюарт вдигна монокъла си.
— Да, виждам това.
— Значи си тръгваш? — иронично предложи Хоукс.
Стюарт се завъртя на пета и се изкиска.
— Да, възнамерявам да се видя с една дама във връзка с конете й. Искам да й направя предложение, което не мисля, че ще отхвърли.
— Прекрасно нещо са предложенията — тихичко рече Хоукс и отново сведе устни към устните на Сара.
— А вие какво предлагате, милорд? — учудено попита тя.
— Ще те поканя на танц, мила моя, приказен танц, който ще ни свързва до края на дните ни.
— С удоволствие бих танцувала с вас, сър — нежно рече тя, опря глава в гърдите му и се залюля в прегръдките му. — Вече чувам най-сладката музика.
Информация за текста
© 1994 Елизабет Феърчайлд
© 1995 Мария Цочева, превод от английски
Elisabeth Fairchild
The Silent Suitor, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Елизабет Феърчайлд. Мълчаливият ухажор
Редактор: Любен Иванов
Коректор: Диана Черногорова
Художник на корицата: Владимир Димитров
ИК „Компас“, 1995
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13553]
Последна редакция: 2009-10-02 17:30:00
1
Chere amie (фр.) — Скъпа приятелко. — Б.пр.
2
Улица в Лондон, между площад Пикадили и Пол Мол. — Б.пр.
3
Бивш кралски дворец, близо до Уестминстърското абатство. — Б.пр.
4
В римската митология — богиня на плодовете и плодните дървета. — Б.пр.
