Домът на вуйчо му имотен
стоеше край река — самотен,
запазен с хълм от ветрове;
пъстрееха се брегове,
ливади, ниви позлатени;
тук-там се мяркаха села,
стада и мелнични крила;
и сенки стелеше сгъстени
огромен парк, но запустял,
подслон на плахи нимфи дал.
II
А тоя замък, дом достоен,
строен отколе с вещина,
бе здрав, удобен и спокоен,
в стила на умна старина.
Приемна в свилени тапети,
във нея — на деди портрети,
високи стаи с дъх на чам
и печки с пъстри плочки там.
Наредба вече остаряла,
не знам наистина защо,
но за приятеля ми то
бе все едно: той всяка зала,
в старинен или моден стил,
с прозявка би удостоил.
III
Зае той стаята широка,
де старият си чая пил,
седял, прислужницата хокал,
вън гледал и мухи ловил.
Бе скромна стая без украса,
със дъбов под, столове, маса,
два шкафа, канапе едно,
а от мастило — ни петно.
Във шкафовете той намери
съдини в жълто, в резеда,
с ликьори, с плодова вода,
изпрашен календар, тефтери;
на работа отдаден цял,
старикът друго не четял.
IV
Сам сред имоти наследени.
за да запълни своя ден,
на първо време наш Евгений
реши нов ред да въведе.
Той, в своя кът мъдрец пустинен,
премахна данъка старинен —
със нов бе стария сменен.
Въздъхна робът облекчен.
Затуй нацупен замърмори
един съсед по-пресметлив;
смутен от този пример жив,
лукаво се усмихна втори.
За всички туй бе явен знак,
че имат работа с чудак.
V
Спохождаха го първом всички,
но се разчу, че бил хитрец:
че той през задните вратички
избягвал с донски свой жребец,
щом само чуел в къщи дума
или кола със гост по друма.
Такъв прием ги оскърби
и от дома му ги отби.
„Див, смахнат; много се надува;
хм, фармасон… Не се търпи…
червено вино с чаша пий…
ръка на дами не целува…
да разговаря с нас не ще…“
Така одумваха го те.
VI
Във свойто село от чужбина
помешчик нов се бе прибрал —
и също повод на мнозина
за строга критика бе дал.
Владимир Ленски, момък странен,
със гьотингенски дух захранен,
красавец и поет призван,
поклонник пламенен на Кант.
Той от Германия мъглива
донесе редки плодове:
високи мисли, стихове,
душа възторжена, бурлива,
свободолюбие, мечти
и черни къдри до плещи.
VII
В света развратен и лъжовен,
