духът ще влезе с бури в спор и
свободно ще се впусне в път?
Измъчи ме до днес брегът
на неприятната стихия,
към Африка ще полетя,
на юга зноен в прелестта,
аз ще въздишам по Русия —
където страдах и любих
и своето сърце разбих.
LI
Със мен Евгений да поеме
към бряг далечен бе готов,
но раздели за дълго време
нас скоро жребият суров.
Умря баща му. Щом узнаха —
кредиторите се събраха.
У всекиго — различен ум:
за да не вдигат много шум с
ъс тъжби, с разправии груби,
без съд на жадния им рой
наследството предаде той,
видял, че няма що да губи,
или успял бе да прозре,
че скоро вуйчо му ще мре.
LII
Управителят отдалече
и най-тактично извести,
че вуйчо му пред смърт е вече,
и вика го да се прости.
Той литна с пощата тогава.
и отнапред се запрозява,
готов от нужда за пари
на унизителни игри:
да лицемери, както свари,
над стареца, в легло скован
(с което почнах тоз роман),
ала във селото завари положен
вуйчо си в ковчег —
готов за оня свят човек.
LIII
Завари той препълнен двора:
събрали бяха се отвред
и близки, и не близки хора
при бездиханния съсед.
С покойника се те простиха —
попове, гости, — всички пиха
и всеки пътя си пое,
със своите работи зае.
Онегин — ето го стопанин
на ниви и гори безчет,
доскоро враг на всеки ред,
пройдоха и разсипник странен,
доволен впрочем, че смени
със други — вчерашните дни.
LIV
Степта дори му се поправи
със нейния простор широк
и с тези сенчести дъбрави
и със бъбривия поток;
след туй от хълм, поле, дъбрава
престана да се възхищава.
След туй и в къщи, и навън
Навяваше му всичко сън.
При все че бе сега далече
от шумни улици, дворци,
от карти, дами, подлеци,
хандрата следваше го вече
и тук, и вредом — все една:
подобно предана жена.
LV
На село моят дух намира
и тишина, и мир желан:
по-звучна там е мойта лира,
по-жив е творческият блян.
Безгрижен там живот аз водя,
самин край езерото бродя
и far niente е за мен
закон: събуждам се блажен
за нега и мечти невинни:
спя много, мъничко чета,
преходна слава не ламтя.
Не тъй ли в минали години
прекарах в тези глушини
най-хубавите свои дни?
LVI
Цветя, любов, гора, поточе,
аз ваш съм — предан, възхитен
