у всички някакви вериги;

тук престаряла старина,

там стародавна новина.

И той заряза своите книги,

както жените, отегчен —

и ги забули с чер сатен.

XLV

Отхвърлил светските канони,

от суети преуморен,

във някогашните салони

той другаруваше със мен.

Харесвах рязката му странност,

неволната му замечтаност,

и резкият му ум студен.

Той мрачен бе, аз — озлобен.

И от живота изиграни,

познали вече всяка страст,

сърца без жар туптяха в нас.

Съдбата сляпа подигра ни

със злоба и горчивини

в онези наши ранни дни.

XLVI

Тоз, който мисли, той не може

и хората да не вини:

чувствителният се тревожи

от вече миналите дни.

Той вече се не очарова

и споменът като отрова

го пари — истински кошмар.

Но често туй придава чар

на разговора простодушен.

Онегин първо, ме смути

със своите злъчни остроти,

но скоро свикнах аз да слушах

шегите, злъчката във тях

и епиграми с мрачен смях.

XLVII

Как често в късна доба лете,

когато без луна, звезди,

бе светло над Нева небето,

край огледалните води

стояхме двама замечтани!

Предишни спомнили романи,

предишна спомнили любов,

опивахме се в порив нов

от ласкавата нощ смълчана

на лятото… И както сън

пренася млад затворник вън,

в гора, от слънцето огряна,

и нас ни водеше мечта

в началото на младостта.

XLVIII

С тъга в очите замъглени,

опрян о хладния гранит,

замислен гледаше Евгений,

като известният пиит.

Бе тихо, само нейде скрити

подвикваха си часовите

и от Мильона тропот глух

долиташе до моя слух;

а лодка, плъзгайки се леко,

подплясваше с весла едвам;

и рог, и волна песен там

пленяваха ни отдалеко.

Желаех силно в оня град

Торкватовия стих крилат.

XLIX

Адриатик с вълни свещени,

о, Брента! Не, ще дойда аз

и пълен с песни вдъхновени,

вълшебния ще чуя глас,

гласът, напомнящ Аполона!

По лирата на Албиона

познат и близък ми е той.

В нощта на тих златист покой

ще плувам с тайнствена гондола

с венецианка млада, сам,

тя сладко бъбреща, аз — ням —

наслада пиейки на воля,

ще слушам в нейните уста

езика мил на любовта.

L

Ще дойдеш ли — за теб жадувам,

о, свобода! Във тишина

край синьото море бленувам

но бели корабни: платна.

Кога по морските простори

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×