XXXVI
Но вече уморен от бала,
денят превърнал в полунощ,
спи в спалнята си занемяла
синът на леност и разкош.
Към пладне става чак Евгений.
Животът с пъстри развлечения
и днес го чака все така,
тъй както впрочем досега.
Но беше ли щастлив, изпитал
свободно в своя раи разцвет
победи бляскави навред
или наслади без насита?
И току-тъй ли при това
бе здрав и буен в пиршества?
XXXVII
Не, рано чувствата замряха,
опротивя му светски шум;
красавици безпокояха
не дълго неговия ум;
измените го умориха,
другарите го отегчиха;
не му се щеше някой път,
ако на пир се съберат,
бифтека с вино да полее
и с остри думи да соли,
когато го глава боли,
или глупеца да осмее.
И той намрази най-подир
дуел, гълчава, буйства, пир.
XXXVIII
Недъг, познат на нашто време,
от който страда не един —
хандра по руски го зовеме,
подобен на английски сплин,
го завладя полека-лека.
Да се застреля ли човека?
е, глупаво му се видя,
но към живота охладя.
Същински Чайлд Харолд, тъжовен
и мрачен влезне той в салон;
ни хорски клюки, ни бостон,
ни поздрав мил, ни взор любовен
го трогват; равнодушен, ням,
не забелязва нищо там.
XXXIX, XL, XLI
…………
XLII
О, светски своенравни дами!
Той вас заряза най-напред,
че скучен е и външно мами
салонният ви етикет.
Макар че разни дами има —
те с дарба просто несравнима
тълкуват Сей или Бентам
и все пак — скучничко е там.
А те са толкоз непорочни,
тъй горди, умни до една,
тъй пълни с трезва хладина,
тъй строги, предпазливи, точни,
тъй непристъпни въобще —
че просто да ти се отще!
XLIII
И вас, о хубавици млади,
които в мрак или мъгли,
по сънни улици, площади
отнасят бързите коли,
напусна ви и вас Евгений,
прибра се в къщи отегчен и
ирозина се веднъж и два
и взе перото след това —
да пише. Но не беше лесно
и той заряза тоя труд:
затуй не стана и прочут
сред хората с талант известни.
Аз сам към тях принадлежа.
Да съдя — ще се въздържа.
XLIV
Измъчван все така душевно,
на леността да устои,
зае се той с похвална ревност
чужд ум поне да усвои;
взе книги, чете, чете много —
но полза никаква, ей богу!
У тоз — трактат досаден, сух,
у друг — брътвеж безсмислен, кух;
