Тук Куче влачи се намеси: „Много е лошо, кога се нещо отплесне. Веднъж дялахме греди и на Крум Иванов като му се отплесна брадвата, та право по крака го, значи, посече, Крум Иванов се свлече в треските, побеля, побеля, ние се струпахме около него, викаме, Круме бе, Круме, кво, значи, стана, а един от нашите рече: Не видите ли, че човекът глътна макарата! Чак когато го превързахме и го наплискахме с вода, Крум Иванов можа да дойде на себе си и да каже: Отплесна ми се брадвата, ей на оня чвор се отплесна! На гредата вярно, че имаше чвор, и тоя чвор, значи, му отплеснал брадвата, та за малко човекът да глътне макарата.“
Снабдителят на „Родопа“ попита:
Каква макара?
Да умре — обясни му Куче влачи, а докторът продължи: Та да се върна на думата си за Жълтата река и за китайците.
По онова време, както и днес, китайците ни занимаваха. Днес независимо от оскъдната информация все по нещо знаем, но тогава още нищо не знаехме, можехме само да гадаем. Известно е, че когато липсва информация, на помощ идва гадаенето и човешкото въображение се развихря в най-пълна степен. По соватите около ханчето имаше някакви странни птици, цяла нощ подвикват със стенещи гласове, човек може да помисли, че се молят някому. Извивките на гласовете им бяха такива, че ту приличаха на птича песен, ту на кучешка прозявка, а понякога ми се е струвало, че човек вика: „Кой там!“ В такива нощи какви ли мисли и небивалици преминават през главата на човека. Кога казахме това на пастирите, те се засмяха и ни показаха три пилета. Нищо и никакви пилета, а ето как провокираха въображението ни в първите нощи. С този пример исках да кажа, че незнанието подхранва въображението, и когато човек е невежа, той се откъсва от предмета и почва да блуждае в облаците. Даа, приятели! — поклати замислено глава ветеринарният, забарабани с пръсти по масата и се загледа навън през вратата.
Навън се виждаше една малка част от ливади, напластено сено, част от планински совати. Закупчикът и нашенецът също погледнаха навън, но не към соватитв и синеещата се планина, закупчикът гледаше ту двата кафеза с пилета, ту двете чужденки, пощенецът се беше вторачил в помпата. Готвачът наливаше вода в едно ведро, помпата скимтеше с металическия си кучешки глас и пролайваше под ръцете му.
Куче влачи реши да се възползува от настъпилата пауза и за малко отклони историята, започната от ветеринаря. Ето какво той разказва:
РАЗКАЗ ЗА ЗЕЛЕНАТА ДЪРВЕСНА ЖАБА
Кога бях малък, точно по вършитба — мисля, че беше през юли месец, — след като овършахме житото, баща ми го докара и го изсипа в стаята, щото тогава нямахме още хамбар. Подир житото прекарахме и плявата. А нея зиме я даваме попарена с вряла вода и замесена с трици на добитъка, след плявата баща ми прекара и сламата и до тъмно с майка ми и с един наш съсед те успяха да направят сламата на купа. Легнахме си късно, заспали сме като утрепани, през нощта някой започна да чука на прозореца. Баща ми се рипна веднага и пита кой чука, а онзи, дето чука, се спотайва, не отговаря. „Може да ми се е счуло така“ — каза баща ми и си легна и щом легна, онова или онзи пак почна да чука на прозореца. Почука, почука и изскърца, изглежда, драска с нокти. Баща ми го напсува, добре, ама мама, значи, като изсъска: „Шшш- шшт!“, и изведнъж мене ме разтресе от страх. Баща ми и мама шепнат, аз лежа, слушам и в ушите ми по едно време нещо почна да кънти. Онуй спре да почуква, сума време мина в мълчание и ние сметнахме, че вече си е отишло, когато то се обади отново. Не само почукваше върху стъклото, ами просто го блъскаше и скърцаше с нокти или със зъби по него. Викам на мама, ама съвсем тихо: „Мамо, мамо!“, мама, изглежда, не ме чува. Тогава баща ми, като рипна, драсна кибрит, запали лампата и кога отиде до прозореца, какво да види: жаба!… Зелена дървесна жаба, блъска се в прозореца, иска да излезе навън. До прозореца ни имаме японски трендафил, зная, че в него се криеше дървесна жаба, пред дъжд пищеше кански, изглежда, че докато прозорецът е бил отворен през деня, тя е рипнала в стаята, заровила се е на хладно в житото, а през нощта е поискала да излезе навън и да се разходи из росата. Истина ви казвам, тогава, значи, тая жаба ми прибра акъла на мене. Баща ми, като я хваща с два пръстта, значи, и я запокити в градината, та не се видя повече, ни се чу. Ако тогава баща ми не беше в къщи, ние с мама цяла нощ щяхме да трепереме и да се кръстиме, щото мама много вярваше в нечестиви сили, както и в болести по добитъка. Тя например знаеше, че чумата по свинете е като бабичка и се бои от кучетата, че шапът по добитъка се промъква като крадец и внимава да не се набоде на трън, щото е бос, че сипаницата прилича много на каракачанка и води със себе си дете, обуто в цървули от заешка кожа, и кога се види натясно, вика стопанина на къщата или почуква на прозореца му. Такива и всякакви други бабини деветини, а ние, докторе, знаем сега, че то не е така, ами е тъкмо обратното и че всичко това са само бабини деветини, значи, и няма място за страх, защото, както се вижда от горния пример, целият страх ще излезе една дървесна жаба, значи, рипнала от японския трендафил вътре в стаята, а човек си мисли, че кой знае какво е рипнало! По същия начин аз се сепнах, кога видях воденичаря Рабиша заплетен във водното колело тук, под воденицата — Куче влачи посочи с пръст надолу към пода — и някой изпищя: „Жив! Жив!“ А то излезе, че врабците го викат това, ама нали, кога човекът е сепнат, всякаква небивалица може да му мине през главата!
Куче влачи въздъхна и се опита да подражава на ветеринарния, като побарабани несръчно с пръсти върху масата. Докторът го погледна в чистите, по детски наивни очи и се усмихна. Куче влачи не можа да разбере дали Тази усмивка е предназначена за него, или е случайна. Във всеки случай той го гледаше в очите и се надяваше, че ветеринарят ще се възползува от разказа му за дървесната жаба и ще продължи от жабата нататък; обаче докторът продължи разказа си от друго място, неочаквано за Куче влачи.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИСТОРИЯТА С МОНГОЛОИДИТЕ
Според вечния календар, приятели — продължи докторът, — жълтата раса ще завладее света и ще господствува над него в края на двехилядната година. В това ни уверяваше куцащият ханджия, щом чу, че говориме за китайците, и щом научи, че всички започнали Да плуват масово, а най-масово преплували огромната Жълта река. Той донесе един изпокъсан вечен календар, рови се дълго в него, ръмжеше под носа си и най-после намери предсказанието в смисъл, че жълтата раса ще господствува. Никой от нас не искаше да обиди невежата ханджия и дори се пошегувахме, че китайците вероятно се упражняват с плуване, щото се готвят да преплуват световния океан и да завземат цялата световна суша. Така тайно и нощем, безшумно, те ще се появят по японските острови, рано някоя сутрин ще осъмнат на американската суша, а там, дето няма вода, просто пешком ще преминат на пръсти и внезапно ще започнат да изникват като гъби. Ту тук, ту там, най-напред в горите, после ще слязат в пасбищата, после ще ги видите да преминават реката, ще се появят и по шосето, някои пешком, други може би на коне или на велосипеди.
По това време по пътя се зададе бабичка с рижа коза. Един от нашите се намеси: „А може първият монголоид да се появи, както ей тази бабичка, да води коза с въже и да е обул галошите си на бос крак! Те всички изведнъж няма да се появят, все ще има един да е първи!“ Засмяхме се, че едва ли ще изпратят за вестител бабичка, и при това не сама, а придружена от коза. Макар че, да ви кажа ли, дългогодишната ми практика на ветеринар ме е убедила, че в козата винаги има нещо дяволско, нещо неестествено, необикновено, почти монголоидно, пълно със странност. От всички домашни животни най-често козата изпада в състояние на необикновеност, тоест — на свръхестественост.
Козата, за която става дума, бе рижа, от старовремските планински породи, с малко виме, големоглава, с уши почти магарешки, опърничава издънка от безкрайни кръстоски през вековете, нямаше никаква охота да следва бабичката и на всяко подръпване на въжето отговаряше с дрезгаво и зло врещене. Не зная защо народът има слабост към тази порода кози. Те козят само по едно, рядко по две ярета, дават съвсем малко мляко и бързо прегарят.
Куче влачи се намеси: „Аз зная. Ние сме имали такава коза, тя лекува туберкулоза. Млякото на тази коза е синьо, можеш с него да пишеш като с мастило. Такава коза трябва да се държи вързана, както се държи вързано зло куче. Тя обелва кората на овощните дървета все едно че ги дяла със сатър, щото челюстите й са широки. Тя затова е големоглава. На такава коза да дадеш хапче против метил, значи ръцете ти да бъдат изпосечени чак до лактите. Хапче тя по никой начин не възприема и дори когато мислиш, че си успял най-после и че си натикал хапчето до края на гърлото й, този риж дявол изврещява само веднъж и изхвърля хапчето от гърлото си като тапа. Тия кози освен шума ядат всички видове памучна
