— Няма нужда да се дърпа толкова силно — казала девойката. — В ръката на подходящия човек мечът ще бъде изтеглен още щом бъде докоснат. Но ще го направи само някой знатен рицар с добро потекло, който не таи зло в сърцето си.
Рицарите един след друг се опитвали да изтеглят меча, но никой от тях не успял да го стори.
— Горко ми! — изхлипала девойката. — Мислех, че в двора на крал Артур ще намеря истински рицар, който да изтегли моя меч!
— Кълна се, че рицарите тук са не по-лоши от рицарите където и да е — казал Артур, доста ядосан от думите й, — но колкото и да ми е жал, явно не е писано те да ти помогнат!
Случило се обаче така, че докато траело всичко, в залата влязъл един млад рицар на име Балин, за когото никой нямал високо мнение, тъй като доскоро лежал в тъмница за убийството на един Артуров братовчед.
— Хубава девойко — казал той след малко, — умолявам те в името на добротата ти да позволиш и на мене да опитам късмета си с меча. Аз съм само един беден рицар от Нортъмбърланд, но притежавам сила и страст. Може под скромните ми одежди да се крие по-добър човек, отколкото изглежда.
— Мъдри са думите ти — казала девойката. — Опитай тогава и ти!
Уловил Балин меча за препаската и за дръжката и с лекота го изтеглил. А когато погледнал източеното бляскаво острие, толкова го харесал, че му се сторило по-скъпо и от най-голямото съкровище на земята.
Много от рицарите роптаели, защото завидели на Балин, но девойката казала:
— Без съмнение това е един извънредно способен рицар, най-достойният в цялата страна. Много и чудни са подвизите, които предстои да извърши… Сега обаче, любезни и добри ми сър, моля да ми върнеш меча.
— В никакъв случай! — възпротивил се Балин. — Никога няма да се разделя с този меч!
— Не постъпваш умно, като го задържаш — казала девойката, — защото с този меч ще съсечеш най- добрия си приятел, човека, когото обичаш най-много на света… Това е магическо оръжие, което ми бе дадено от Владетелката на остров Авалон.
— Готов съм да приема съдбата такава, каквато е! — отвърнал Балин. — Но от меча не се отказвам!
Тогава девойката започнала да го окайва и си тръгнала от Карлиън, потънала в скръб. И докато Балин стоял настрани, разглеждал меча си и му се възхищавал, а другите рицари се били скупчили и приказвали за случилото се, изведнъж в залата влязла Езерната господарка и се изправила пред крал Артур.
— Ваше Величество! — извикала тя. — Трябва да удържиш на дадената дума! Когато получи от мене собствения си меч, обеща и аз да получа дар от тебе.
— Самата истина! — съгласил се Артур. — Затова можеш да поискаш всичко и ще го получиш, ако е в моята власт да ти го дам.
— Тогава — казала Езерната господарка — дай ми главата на рицаря, който току-що изтегли меча, донесен от девойката. По бих предпочела да беше отрязал нейната глава, но вече е твърде късно!
— Да си кажа право — започнал крал Артур, угрижен и изненадан от думите й, — честта не ми позволява да ти даря живота на който и да е от двамата. Сър Балин е мой гост.
— Друго няма да приема! — извикала Езерната господарка.
Щом Балин чул това, сякаш го обзела лудост.
— Зла жено! — викнал той. — Значи искаш да получиш главата ми, така ли? По-скоро обаче ще се лишиш от собствената си глава!
И тутакси пред очите на всички и в присъствието на крал Артур той се втурнал и отрязал главата й с един замах на меча.
— О, какъв позор! — възкликнал крал Артур, а всички рицари негодували и се възмущавали от случилото се. — Защо стори това? Ти поруга и мене, и целия ми двор, тъй като девойката беше дошла да ме посети, при това беше твърде благородна дама. Ето защо никога няма да ти простя!
— Ваше Величество! — казал Балин. — Не ме укорявай, защото тази жена беше най-притворното същество на земята. Изпратила е на смърт много храбри мъже, а също и жени!
— Каквато и причина да си имал — упорствувал Артур, — постъпката ти е лоша и срамна. Сега напусни двора ми и царство Логрия! Не ще бъдеш истински рицар, докато не изтриеш позорното петно с някой храбър подвиг или с покаяние.
Балин побързал да тръгне — метнал се на коня си и препуснал далече от Карлиън. Когато излязъл през градските порти, той освободил оръженосеца си.
— Върни се в Нортъмбърланд — заръчал му той — и съобщи там за случилото се. А пък аз ще тръгна да търся крал Риенс, за да го посека или да умра, ако не успея. Убия ли Риенс, крал Артур сигурно отново ще бъде мой приятел.
А в двора на крал Артур всички негодували, обзети от гняв. Изведнъж един високомерен ирландски рицар, сър Ланс, който завиждал на Балин задето спечелил меча, помолил крал Артур за разрешение да последва на коня си Балин и да му отмъсти за лошото дело, което бил извършил.
— Направи всичко, което е по силите ти — казал Артур, — защото съм много ядосан на Балин. Иска ми се да измием срамното петно, с което бе изцапана Логрия поради този коварен удар.
Сър Ланс напуснал двора на замъка колкото се може по-бързо и не след дълго настигнал Балин.
Междувременно обаче пред краля се появил Мерлин и рекъл:
— Злото дойде в Логрия и още зло ще го последва. Девойката, която донесе меча, пръсна семената на големи и ужасни беди. Тя с подлост беше взела този меч от Владетелката на остров Авалон, а в меча се крие проклятие, което трябва да се изпълни докрай. По-късно Логрия може да, получи благословия от същия меч, когато е в десницата на Галахад, най-славния рицар на Логрия. Жалко за Балин, защото проклятието лежи върху му, а той можеше да бъде един от най-храбрите и най-достойните ти рицари. Той върви към своята смърт и нищо не може да го спаси… Въпреки това ще тръгна подире му и ще видя дали не мога да му помогна с нещо.
Докато ставало това, сър Ланс вече настигнал Балин, който препускал към хълмовете на Уелс.
— Почакай — викнал му сър Ланс, когато вече бил съвсем близо, — или ще те спра насила, против желанието ти! Щитът, който държиш пред себе си, не ще ти помогне, като те догоня!
— Може би щеше да сториш по-добре, ако си беше останал у дома — отвърнал Балин, като обърнал коня да го пресрещне. — Откъде идеш и какво искаш?
— Идвам от двора на крал Артур — казал му Ланс. — Дойдох да те накажа за лошия удар, който нанесе днес в негово присъствие.
— Много ми тежи, че наскърбих най-достойния измежду кралете — отвърнал Балин. — Но девойката, която посякох, беше най-злото създание на света.
— Приготви се, недостойни рицарю! — Само това можал да му каже в отговор Ланс.
И двамата започнали да се сражават на хълма. Накрая Балин пронизал с меча си сър Ланс и той паднал мъртъв на земята.
Балин се изправил до него, нажален от смъртта на този толкова храбър рицар. Ала го очаквала още по- голяма тъга: докато стоял така, на хълма в галоп пристигнала прекрасна девойка, яхнала бял кон. Когато видяла, че Ланс е сразен и кръвта му изтича, тя заплакала с глас, слязла от коня и се хвърлила на земята до победения.
— Ах, Балин! — хлипала девойката. — Пълен с мъка е ударът, който нанесе. Ти посече две тела с едно сърце, погуби две души!
После тя взела меча на Балин, който лежал на земята, и преди рицарят да понечи да я спре, се хвърлила към острието и паднала мъртва върху тялото на Ланс, когото обичала повече от живота.
И преди Балин бил натъжен, но сега изпитал двойно по-голяма тъга от това, че е причинил смъртта на двама души, които толкова се обичали. Той продължавал да бъде безутешен дори когато брат му Балан пристигнал на мястото — Балан, когото Балин обичал повече от всеки друг.
— Наистина, сполетели са те много тъжни неща — казал Балан, — но ние трябва да понасяме твърдо дори най-тежките изпитания които бог ни изпраща.
— Имаш право — съгласил се Балин. — А сега да тръгваме, защото трябва да намеря и да убия злия Риенс от Северен Уелс, за да ми прости крал Артур за смъртта на Езерната господарка.
