— Ще дойда с теб — казал Балан — и ще участвувам тялом в това дело така, както подобава на един брат.
Все по-навътре и по-навътре в планината навлизали те, минали през гъсти гори и усойни клисури, докато внезапно на пътя им не изникнал Мерлин, но така предрешен, че те не го познали.
— Накъде препускате? — попитал ги той.
— Не споделяме намеренията си с непознати — отвърнали двамата рицари, а Балин добавил: — Кажи ни обаче кой си ти, та ни разпитваш!
— Не е дошло време да ви го казвам — отвърнал Мерлин.
— Това е лоша поличба — отсъдил Балин. — Сигурно не си истински човек, щом не искаш да ни кажеш името си. — И той сложил ръка на меча си.
— Затова пък ще ти кажа твоето име — тихо се обадил Мерлин. — Ти си Балин, Рицаря на меча, а другият е Балан, твоят брат. Искате да намерите крал Риенс… Но ще го дирите напразно, ако не изслушате съвета ми.
— А! — възкликнал Балин и се поклонил почтително. — Ти си Мерлин! Съгласни сме да чуем мъдрите ти наставления.
— Последвайте ме — казал Мерлин — и ще извършите рицарски подвиг… Макар че Рицаря на меча е извършил нерицарски дела, последствията от тях ще бъдат за Логрия не само лоши, но и добри… Сър Ланс лежи мъртъв, мъртва е и любимата му лейди Колумба. Намерил ги е крал Марк от Корнуол, който ще вдигне красива гробница над телата им. А ще дойде време, когато на същото това място ще се води най-големият рицарски двубой между Ланселот и Тристан, който е още непознат по тези земи, там и крал Марк ще изпита скръбта. Но горко ти, Балин, защото ти ще нанесеш Печалния удар. Ала за изцеление от този удар Свещеният Граал ще се появи в Логрия, ще го донесе добрият рицар сър Галахад. А по-сетне Логрия отново ще потъне в мрак.
Думите на добрия магьосник изпълнили сърцата на Балин и Балан със страхопочитание и почуда. Те продължили да яздят мълчешком, докато паднала нощта.
— Сега слезте от конете — казал им Мерлин, — свалете юздите, оставете ги и ме последвайте.
Сред тъмната гора имало полянка, огряна от меката лунна светлина.
— Останете тук — казал им Мерлин, — защото точно в полунощ крал Риенс ще дойде тайно на това място с няколко свои хора, за да плени лейди Ванс, която търси съпруга си и ще мине оттук, придружена от двама рицари.
Крал Риенс пристигнал с двадесет въоръжени бойци. Балин и Балан ги нападнали толкова яростно, че успели да посекат мнозина от тях, а останалите обърнали в бягство. Крал Риенс обаче се спрял, за да се бие с Балин, и след ожесточена битка бил повален на земята ранен.
— Храбри рицари — казал Риенс, — умолявам ви да не ме съсичате. Голяма полза можете да имате от живота ми, ала малка от смъртта ми.
— Право казваш — съгласил се Балин. — Ще се появиш жив пред крал Артур.
— Аз ще го отведа в Карлиън — казал Мерлин, — а вие ще останете тук, докато дойде време на Великата битка, в която крал Артур ще има голяма нужда от вас.
Тъкмо когато крал Артур се готвел да потегли за Северен Уелс, Мерлин пристигнал в Карлиън.
— Водя твоя най-зъл враг — казал му той. — Беше победен и пленен от двама добри рицари, които ти ще познаеш във Великата битка, за която си тръгнал сега. Тя ще стане под крепостните стени на замъка Тарабил. Там ти ще надвиеш дванадесет крале.
Крал Артур потеглил на своя поход, а дванадесетте крале се приготвили да го посрещнат. Крал Риенс вече не бил там, затова пък лоши съветници убедили Лот Оркнийски да се присъедини към тях, което било жалко, тъй като той бил храбър момък, добър и благороден крал и съпруг на Моргауз, заварената сестра на Артур.
Цял ден продължила битката при замъка Тарабил и дълго време изглеждало, че Артур ще бъде победен. Внезапно обаче откъм гората се появили двама рицари на коне, влезли в битката откъм тила и започнали да нанасят такива удари и да се сражават така ожесточено, та дванадесетте крале помислили, че срещу тях е излязла нова войска, затова се разпръснали и побягнали.
До вечерта от дванадесетте крале бил останал жив само крал Лот и само неговите поданици продължавали да се бият, защото крал Лот не можел да бъде надвит от никого. Тогава внезапно се появил крал Пелинор, който според ориста си продължавал да преследва по света Дирещия звяр. Той започнал да се бие с крал Лот и му нанесъл с меча такъв страшен удар, че Лот се строполил мъртъв на земята, а оркнийската войска побягнала в мрака.
— Ти спечели голяма битка за Логрия — казал Мерлин на Артур, — но победата принадлежи на Рицаря на меча и на неговия брат, както и на Рицаря, преследващ Дирещия звяр.
— Познавам крал Пелинор, но кои са другите двама? — попитал Артур.
— Балин, който изтегли меча на девойката, и неговият брат Балан — обяснил му Мерлин. — Ще се срещнеш с Балин още веднъж, но не и с Балан. И двамата ще умрат в един и същи ден и смъртта им ще бъде печална и недостойна. Историята на Балин и Балан ще бъде най-тъжната история на света, защото този, който е изтеглил меча на девойката, има най-злочестата съдба измежду рицарите.
— Уви! Колко жалко наистина, защото му дължа голяма благодарност за извършените днес подвизи, а не съм заслужил достатъчно доброто, което ми направи! — казал крал Артур.
След битката крал Артур потеглил на север през горите, които в онези времена покривали толкова голяма част от Британия — тръгнал на война със саксите. Един ден, както се били разположили на лагер сред дърветата и крал Артур си почивал в шатрата, опъната на близката поляна, до ушите му достигнало чаткането на копита. Като надникнал навън, той видял един рицар, който яздел бавно сред толкова шумни въздишки и ридания, сякаш бил сполетян от голяма беда.
— Поспри се, добри ми сър — извикал крал Артур, — и ми разкажи защо си толкова скръбен.
— С нищо не можеш да ми помогнеш — казал рицарят и тъжно отминал.
Малко по-късно се появил Балин и коленичил пред крал Артур.
— Кълна се, че си добре дошъл тук! — казал му кралят.
— Може и да си тръгна бързо — отвърнал Балин, — защото над мене тегне страшно проклятие и всеки, останал повече време с мене, е заплашен да го сполети голяма беда. Но те моля, добри ми кралю господарю, да ми дадеш някаква поръка, която да изпълня, за да помогна при създаването на Логрия, преди злото да се е вселило в мене.
— Жал ми е, че не можеш да останеш и да тръгнеш с нас — казал крал Артур, — но Мерлин ми говори за ориста ти. Колкото до поръката… Ето току-що оттук мина рицар на кон, който скърбеше, обзет от някаква голяма мъка. Искам да го последваш и да го доведеш, за да му помогнем, ако може да му се помогне от хора.
Балин препуснал като стрела и не след дълго настигнал в гората рицаря, който яздел редом с една девойка.
— Рицарю — извикал му той, — трябва да обърнеш коня си и да дойдеш с мене при крал Артур, за да му разкажеш каква е причината за твоята скръб.
— Не ще го направя — отвърнал рицарят, — защото вместо да ми помогне, това много ще ми навреди!
— Сър — настоявал Балин, — умолявам те с готовност да ми се подчиниш, иначе ще се бия с тебе и ще те отведа насила!
— Обещаваш ли да ме вземеш под закрилата си, ако тръгна? — попитал рицарят. — Тази гора гъмжи от зли духове, а пък от черната магия съвсем не бих могъл да избягам.
— Не ще и дума, че по-скоро бих умрял, отколкото да те изложа на опасност — отвърнал Балин.
Девойката останала да чака в гората, а те препуснали по обратния път, докато стигнали до кралската шатра. Но тогава, точно на входа и пред очите на крал Артур, се появило някакво невидимо същество и проболо с копие тялото на рицаря, който яздел редом с Балин.
— Уви — казал рицарят на Балин, — повалиха ме, макар че бях под твоя закрила! Това беше притворният рицар Гарлан, когото черната магия прави невидим. Както и се опасявах, злото ме сполетя. Яхни сега моя кон, който е по-бърз от твоя, върни се при девойката в гората и тя ще те поведе да изпълниш моя дълг и да отмъстиш за смъртта ми.
