След тези думи рицарят се строполил мъртъв на земята. Обзет от силна скръб, Балин яхнал коня му и отишъл при девойката, на която разказал какво се било случило.
Двамата препуснали към замъка Мелиот, но преди да пристигнат там, срещнали един рицар, който се връщал от лов. Тръгнали заедно, но не след дълго се появил Гарлан Невидимия рицар и ранил смъртоносно странника, който се строполил на земята и умрял.
— И за това ще отмъстя на страхливия предател Гарлан! — казал Балин, докато яздели към кулата на замъка Мелиот. Тръгнали по подвижния мост, Балин отпред, девойката след него, но щом рицарят минал под арката на кулата, зад гърба му се спуснала решетка от преплетени железни пръчки и дърво, която го отделила от девойката.
После изскочили множество мъже и сграбчили девойката. Балин решил, че се готвят да я убият. Не можел да мине през решетката, затова се втурнал нагоре по най-близкото стълбище и скочил от един прозорец на височина двадесет стъпки в сухия околокрепостен ров и се хвърлил върху мъжете с изтеглен меч.
— Храбри рицарю — казал му техният водач, — ние не възнамеряваме да се бием с тебе, нито пък мислим злото на двама ви. Ала господарката на този замък лежи болна от години и по нашите места имаме обичая всички момичета, които минат оттук, да бъдат използувани, за да я лекуват, което може да стане само с кръв от невинна девойка с благороден произход, като девойката не бива да страда от това.
— Е, ако девойката желае, можете да вземете кръв от нея — казал Балин. — Но не й причинявайте зло, защото предпочитам да умра, отколкото тя да бъде сполетяна от беда.
После те влезли в замъка и девойката дала от своята кръв в една сребърна купичка, но господарката не се излекувала, защото само сестрата на благородния рицар Персивал можела да го направи и това щяло да стане, когато девойката и нейният брат минели оттам в търсене на Свещения Граал.
След това рицарят Мелиот, който бил господар на замъка, поканил Балин и девойката на голямо пиршество и ги настанил удобно. Но когато седнали да вечерят, до ушите на Балин достигнали звуци от съседната стая — някой стенел така, сякаш е обзет от силна болка.
— Какъв е този шум? — попитал той.
— Преди време бях на турнир в замъка Карбонек, където на два пъти съборих от коня един рицар от свитата на Пелес — обяснил Мелиот. — Тогава този подлец се закле да ми отмъсти, като нарани човека, когото обичам най-много. На следващия ден пристигна невидим и порази моя син, който може да бъде излекуван от лошата си рана само ако разполагам с кръвта на онзи рицар, а аз дори не зная името му.
— О, та това е Гарлан, който посече още двама рицари по същия начин — казал Балин. — Всъщност аз съм тръгнал по дирите му, за да го убия и да отмъстя за злото, което причини на тази девойка.
— Ще ти кажа как да го откриеш! — извикал Мелиот. — Скоро в замъка Карбонек крал Пелес ще направи голямо пиршество, на което може да отиде всеки рицар, при условие че заведе там и своята избраница. А там ще се срещнеш с Гарлан, твоя и моя враг!
Потеглили още на другата сутрин и след петнадесет дни стигнали до замъка Карбонек, където ги поканили на пиршеството. Рицарят Мелиот обаче трябвало да остане отвън, тъй като не бил дошъл със своята дама.
Завели Балин в чудесна стая, където го накарали да остави оръжието си и го облекли в разкошни одежди. Взели му меча, защото според обичая в пиршеството не можели да участвуват въоръжени хора, но Балин скрил под дрехата си една дълга кама, след което отишъл в голямата зала, където се били събрали другите рицари със своите дами.
След малко Балин попитал:
— Нямаше ли в този двор рицар на име Гарлан?
— Можеш да го видиш, ей-там стои — чул в отговор той. — Рицарят с мрачното и жестоко изражение на лицето. При все това Гарлан е най-забележителният човек на земята, защото може да язди невидим и да посече когото си иска.
— Значи това наистина е Гарлан — казал Балин.
И тогава си помислил: „Ако го убия тук, пред очите на рицарите и дамите, няма да се отърва читав, но пък ако го оставя жив сега, може никога вече да не го намеря, а той ще продължи да безчинствува.“
Докато Балин седял и се чудел как да постъпи, Гарлан го видял и като се приближил, ударил го по лицето с думите:
— Рицарю, защо си ме зяпнал така? Нямаш ли срам? Пирувай и върши това, за което си дошъл!
— Срамно ще бъде наистина, ако не отмъстя за тази обида, както и за всичкото зло, което си сторил! — викнал Балин и скочил на крака. — А ето и това, за което дойдох! — И както говорел, Балин измъкнал камата, забил я в сърцето на Гарлан и той се строполил мъртъв на земята.
В залата настъпил смут.
— Сър, защо уби Гарлан, който беше мой гост?! — извикал крал Пелес. — Заради това престъпление ще бъдеш лишен от живота още преди да напуснеш замъка Карбонек!
— Добре, тогава ела и ме убий, ако смееш! — казал Балин.
— Да, това ще сторя аз и никой друг, защото Гарлан беше мой рицар — заявил крал Пелес, грабнал от стената един голям меч и яростно замахнал да удари Балин, който прикривал главата си с дългата кама. Ударът на крал Пелес обаче бил толкова силен, че камата на Балин се натрошила.
Щом видял, че е останал без оръжие, Балин се втурнал да търси меч или копие, с което да се бие, а крал Пелес го следвал по петите, все още обзет от ярост.
Излязъл Балин от залата, тръгнал по каменните коридори, качвал се по витите стълбища и влизал поред във всяка стая на големия тайнствен замък, а крал Пелес вървял по петите му. Накрая рицарят стигнал до една висока кула в тази част на замъка, където нито сега, нито преди векове били живели хора. Тръгнал нагоре и близо до върха на кулата спрял пред една затворена врата. Изправен пред нея, усетил как от изумление и страх го полазват тръпки. Но чул трополене — крал Пелес се изкачвал по каменните стъпала, — затова бутнал вратата и влетял в стаята.
Още щом прекрачил прага, чул глас:
— Не се осмелявай да влизаш тук, защото не си достоен!
В стаята обаче нямало никого.
Балин се огледал и видял сребърна масичка, поставена в ниша, чийто свод бил мраморен, с изсечена по него чудна украса. Масичката била застлана с тънка бяла покривка, без следи от прах или от старост, а върху нея имало голям бокал под копринена кърпа. Сторило му се, че бокалът е пълен със светлина, защото не можел да издържи да го гледа.
Балин треперел, без сам да знае защо, и единственото, което му се искало, било да коленичи пред масата и бокала и да се моли за божията благословия. Видял обаче над масата някакво необикновено копие, което висяло с острието надолу, без да се крепи на нещо, и тъкмо тогава отново чул стъпките на крал Пелес, който се препънал в прага.
Тогава Балин скочил, за да грабне копието. Но гласът отново прозвучал:
— Грешнико, не го докосвай!
Балин обаче не му обърнал внимание, защото в този миг, изглежда, имал само едно желание: да се обърне и да прободе крал Пелес.
Кралят стоял на прага. Бил захвърлил оръжието си и омразата изцяло го била напуснала. Ала Балин, обзет от безумие, грабнал копието и нанесъл Печалния удар, от който в тялото на Пелес зейнала дълбока рана.
В този миг замъкът Карбонек започнал да се клати и да се тресе. Всичко потънало в мрак. Извил се силен вятър, грабнал Балин, завъртял го и го запокитил облян в кръв и в несвяст на земята, а в ушите на рицаря звънтял страшен вик на болка, който отеквал в далечината.
Три дни лежал в несвяст Балин под развалините — единственото, което останало от замъка, — а на четвъртия ден дошъл Мерлин, измъкнал го и го качил на кон.
— Сър, искам да намеря своята девойка — казал с треперещ глас Балин, когато дошъл на себе си.
— Погледни, там лежи тя мъртва, заедно с много като нея. Ти нанесе Печалния удар и превърна в пустош три графства. Сега Пелес, осакатеният крал, лежи с неизлечима рана в залата на замъка Карбонек и ще лежи така дълги години, докато Галахад, благородният рицар, не дойде да го излекува… А сега тръгвай, защото твоята съдба те зове… А и моята съдба също се приближава…
