— Супер. Точно така е било, сто на сто. И после?
— Накрая Бог се разгневил и отново смесил езиците на хората, както при Вавилон — и настанал Вторият Вавилон. Всеки вид хора проимал свой език, и все по-трудно се разбирал с другите. И Бог наредил всеки да върви по своя път. За да могат да се разделят грешните от праведните, и грешните да погинат, а праведните да оцелеят. И хората тръгнали по страшно много пътища, едни право към дявола, други по- малко право, ама пак към него, и се спасили само праведните. От които сме ние… Какво се смееш?
Христина се късаше от смях. Стана ми обидно, и се ядосах.
— Стига си се хилила! Това са свети неща, пише ги в свещените книги! И тях ли не уважаваш?
— Ох, ще умра! Ох… Чак такъв неграмотник… Петърчо, ти това вярваш ли го?
— То е затова, за да се вярва. И не съм ти Петърчо, а батко Петър. Една година съм по-голям.
Христина отново избухна в смях. Мина доста време, преди да се съвземе.
— И как точно е станало това? Страшно съм любопитна.
Напънах се да се сетя как точно беше написано в Летописа на Пагубното време.
— Ами като хората почнали да правят машини, това ги отклонило към пътя на дявола, и те правели все по-сложни и по-дяволски машини. Имало такива, дето ядели въглища и дишали пушек и пара, после пък се появили карети, дето вървели без коне, после пък такива, дето се движели от силата на мълнията, и какво ли не още. Почнали да правят машини, дето помагали на хората да мислят, след това такива, дето мислели вместо тях. И други, дето помагали на хората да правят други машини, а после такива, дето сами правели други машини. И така машините станали повече и по-силни от хората, и по-умни, и дошло време, когато започнали да нареждат на хората какво да вършат. Отначало по малко, после все повече.
— Че защо са били толкова глупави хората да ги слушат? — изгледа ме иронично Христина.
— Ами защото уж така хората живеели по-добре, без глад и болести, но всъщност за да ги отклоняват от Божия път. И така машините почти съвсем поробили хората, само искрените в Бога останали незаробени от тях.
— И какво друго? Страшно ми е интересно. Сериозно.
— И почнали да се появяват из света демони и изчадия адови, уж хора, а с дяволски сили в тях — говорели си с машините само с мисъл, били бързи и силни и хитри като за десет души, и какво ли не още. После проимало и други, духове на злото още по-страшни от първите, пародия и осквернение на ангелите — нямали своя плът, а се явявали в какъвто пожелаят образ, където и както поискат, и вършели неугодни Богу неща. И праведните хора били стъпкани, и живеели тежък живот, точно както преди това народът Божи в Египет. И не смеели да кажат, че вярват в Бога и се осланят на Него, защото неверниците им се подигравали, и малоумни ги наричали — а демоните и духовете на злото още повече от другите.
Христина се кискаше тихичко.
— И после?
— И накрая, точно преди Бог да се разгневи и да размеси отново езиците човешки, той пратил вест. Както Мойсей преди, се явил избран от Бога мъж — Йосиф Водителя. И той събрал праведните, и ги повел на път през пустинята на духа. И вървели дълго, и минали през много изкушения, и стигнали накрая Обетованата земя, където живеем сега. И основали Патриаршията.
— А тази обетована земя на кой свят се намира, знаеш ли?
— На този, естествено. Ако беше на оня свят, щяхме да сме при вас.
Христина изпуфтя тежко и извъртя очи. След това запремята нещо невидимо с пръсти, и загледа стената над главата ми.
— Светилничето ли ти е интересно?
— Не, търся урока по история… Ето какво казват нашите учебници: „Навлизането в употреба на нанотехнологиите и мощните изкуствени интелекти осигурило добър жизнен стандарт отначало в напредналите държави, а после и в Третия свят. Това стеснило икономическите различия, и извело на преден план конфесионалните. Основните разлики били във възгледите за допустимата степен на прогреса и нивото на необходимите ограничения. Противоречията се антагонизирали, и…“
— Нищо не разбирам.
— Ами с времето толкова страшните ти машини направили така, че всички живеели повече или по- малко добре. Отначало трябвало да се работи, ама после нуждата хора да работят вече била толкова малко, че нямало работа даже за тези, които искали да я вършат ей така, за удоволствие. И така хората нямали какво да правят, и им оставало много време да мислят и да правят каквото им скимне.
— Демек същото, дето го казах и аз.
— Същото, друг път! И почнали да се разделят на групи, по това какво на кой харесва, и какво мислят за едно или друго нещо. И най-вече по това колко прогрес смятат за позволен и най-добър. Ако имало как, щели да стигнат дотам да воюват, ама Аугментираните и първите Безтелесни не позволявали. Накрая се наложило различните групи да бъдат разделени, и да се свързват само за неща, които са им изгодни.
— И небогоугодните погинали? — Аугментирани? Безтелесни?
— Много малко са „погинали“, глупчо! Повечето са си живи и сега. Просто има такива, които не искат да се свързват изобщо, или се свързват еднопосочно, или страшно малко, като вас. Затова не знаят за другите.
— Тоест, всичките грешници са си живи? Ужас! А как ги е разделил Бог?
— Разделили са ги Безтелесните, а не бог! Заселили ги в различни светове, точно както и вас. Паралелни, или нещо подобно. Синхронизирали ги някак един с друг, поне повечето — иначе сега можеше за теб да е нощем, а за мен денем, и при теб да е зимата, а при мен — лятото. Регулирали им климата, и такива неща. И на твоя също — иначе сега отвън щеше да има сняг. Знаеш ли изобщо какво е сняг?
— Да. По-миналата година през януари валя, почти цял предиобед. Дядо ми Стефан разправяше, че като бил млад, имало една толкова люта зима, че три пъти валял сняг, и единия път като паднал си останал по земята, и се стопил чак на следващия ден, а водата в котлето хващала кора отгоре този ден… А като са се смесили езиците, как така говорим с теб на един и същи език?
— Групите ни имат общ произход, и и двете са си запазили езика през времето. Затова и избрах точно вашия свят да идвам тук. Иначе трябва да уча езици, и какви ли не други неща. Абе, скука.
Ако тези неща са скучни, рекох си, какво ли ще й се види моето учене.
— А има ли други благочестиви от живите, като нас, или всичките са грешници?
— Има всякакви. Религиозни фанатици като вас не са много, но и такива има. Някои примерно са отрекли цивилизацията въобще, и са се върнали към животните. После повечето от тях пак са тръгнали да еволюират, де. А някои не са — страшно е интересно да ги изучава човек. На другата крайност са тези, които са искали безкраен и неограничен прогрес — те отдавна вече са Безтелесни.
— Това какво ще рече?
— Нямат постоянни тела, създават си каквито им хрумне за мига. Владеят сили, които ние даже не можем да си представим, всеки един от тях знае и може хиляди пъти повече от всички обикновени хора накуп…
Ясно какво са, значи. Духовете на злото от Летописа на Смутното Време. А пък онези другите, Аугментираните, сигурно са демоните, дето са уж хора, а с дяволски сили в тях? Дето си говорят с машините само с мисъл, и прочее?
— Нашата група е смятала за оптимално нивото на прогрес от известно време преди разделянето — продължаваше гостенката ми. — Грубо, де. Татко казва, че при подбирането на отделните елементи от утвърдения начин на живот е имало толеранс от стотина години, и че разни неща, дето ние ги ползваме заедно, тогава са се появявали с по петдесет и повече години разлика… И понеже връзката между групи на различно ниво на развитие се прави най-добре от такива на междинно ниво, и нашата била много отворена за контакти, ни избрали да правим връзката с десетина изостанали свята като вашия, и с няколко по- развити.
Както и да е, сигурно ще го разбера всичко това после. Важното е да не се издавам, че не схващам.
— А нашата група най-праведната от всички ли е била?
— Има групи, които са се изолирали напълно — изгледа ме дяволито Христина. — Те сигурно ще да са още по-праведни… Други са постигнали договореност за много ограничена връзка — вашата е била такава. Дали сте разрешение да ви изучават срещу това да се представят за самодиви, таласъми и други подобни, с
