възможности за избор. Вложенията, с които чичо му Рамзи Кент се бе занимавал, не можеха да се сравнят с потенциалите на новооткритите находища. От времето на първите сериозни добиви при Грасхопър Крийк през 1862 година от това дере бяха извлечени тридесет милиона долара в злато. През следващите години бяха открити две нови огромни находища при Алдър Гълч и Ласт Чене Гълч. Историята се повтори в Прикли Пиър Вели, Конфедерейт Гълч, Даймънд Сити и Имигрант Гълч. Златната треска бе в разгара си.
И така, Хейзард работеше върху два участъка, работеше много усърдно върху това, което можеше да се окаже доста печелившо предприятие, ако неговият наставник Луис Агасис си разбираше от специалността.
Но срещата с червенокосата дама бе нарушила спокойствието на духа му и в затишието на следващите нощи мислите му лесно се понасяха към нея. Мекият облак на червеникавата й коса, нейната целуната от слънцето кожа и бляскавите й сини очи, пищното й тяло, това бяха все често спохождащи го видения. Това, че тя се бе вмъкнала така в мислите му, го дразнеше. Дразнеше го с позата си на господарка. Тя вероятно бе част от оная паралийска група, която искаше да купи всички участъци в низината. Нейното предложение от четиридесет долара срещу двеминутно усилие говореше красноречиво за оная безгрижна немарливост, присъща на богатите, която бе опознал така добре в Бостън. Този тип жени, едновременно красиви и разглезени, винаги го дразнеха. Може би щеше да е най-добре, ако я бе обладал оня ден, мислеше си той егоистично. Това щеше да обуздае раздразнението му и да утоли страстта… Ако го беше направил, всички тези видения за нея нямаше да танцуват пред очите му, разсъждаваше Хейзард.
Нуждаеше се от жена, това беше всичко. Доста време бе минало и, по дяволите, преценяваше той, тогава щеше да е в безопасност, ако я бе изнасилил, дори да бе извикала. Неговият участък бе на практика непревземаем при нападение. Това беше една от причините да избере това място — неговото местоположение на планинския хребет би позволило на сам човек да задържи цяла армия за месец или повече. А който и да бе съпругът или настойникът й, той не би положил чак такива усилия, за да отмъсти за нейното унижение.
— По дяволите — промърмори той, този път на глас, и загърбвайки подсъзнателните причини, които го тласкаха към тази огнена коса и кожа с цвят на праскова, Хейзард изведнъж реши да приеме поканата на Луси Атънбъроу за областния бал във Вирджиния Сити през следващия уикенд. Той се сещаше поне за дузина жени във Вирджиния Сити, които щяха да се разтопят от удоволствие при вида му, между които, естествено, и самата Луси — идеална възможност да сложи край на проточилото се въздържание.
Той не допускаше възможността, че жената, която бе държал в обятията си и която преследваше мислите му, би могла също да бъде на бала.
ГЛАВА 3
Нощта на областния бал се оказа една от онези топли, летни нощи, на които художниците и поетите посвещават своите творби. Въздухът ухаеше на току-що поникнала трева, свежа земя и едва доловимия аромат на трепетлика. Слънцето бе потънало зад околните възвишения, майсторски разпръсвайки пламтящото си злато по блещукащото небе. Това бе гледка, която придаваше дори на грубото златотърсаческо градче мек, уютен блясък.
Блейз наблюдаваше лъчезарния залез от прозореца на своята собствена стая. На долния етаж баща й говореше за бизнес, а майка й, както обикновено, се приготвяше с един час по-дълго от всички останали. Един прислужник донесе чаша шампанско с поздрави от баща й и Блейз, настанена удобно в червеното плюшено кресло до прозореца, отпи от виното, докато се наслаждаваше на края на деня и настъпването на нощта.
Метри кремава дантела и коприна с цвят на слонова кост, ръчно украсена с хиляди малки бисери, разхвърляни пищно по кринолина й, се бяха разстлали по пода в плавни дипли. Плътно прилепналият открит корсаж на роклята й, подсилен с банели, бе ушит така, че ефирната дантела, покриваща голите й рамена, да играе чисто декоративна роля. Бледите тъкани и дантели чудесно подчертаваха кожата й с цвят на праскова и червеникаво-златистата й коса. Дълги обеци, окичени с диаманти и перли, украсяваха ушите й, искрящи на фона на нежната й кожа. Но реалността така и не искаше да се примири с този образ на съвършенството. Няколко своенравни къдрици вече се бяха измъкнали от внимателно нагласената й прическа. За отчаяние на нейния фризьор, отпратен в пристъп на раздразнение, къдриците на Блейз бяха бунтарски настроени и никакви усилия не можеха да ги удържат, и сега нейната стилна прическа бе на път да придобие по-първичен вид.
Украшение от умело подбрани диаманти и перли, окачени на фина верижка, се спускаше възбуждащо към засенчената граница между пищните й гърди. Тъй като прецизно контролираното полуразголване беше обща тенденция при вечерните рокли, Блейз така и не можеше да прецени колко провокиращ е тоалетът й. Гърдите й, изпъкнали над дълбокото деколте, можеха да довършат някого само за една такава вечер. Раменете през тоя сезон бяха тенденциозно открити, а дантелата, спусната между тях и лактите, носеше многозначително послание. Тъй като очертанията на женското тяло бяха виртуозно обвити в огромно количество плат и фусти, областта над талията бе натоварена да напомня на мъжете идеята за женствеността. Воланите — новото стилно откритие, подчертаваха елегантната голота на женските рамене и едновременно с това привличаха не по-слабо вниманието върху бюста, надигащ се над копринения корсет.
Стройна, с дълги бедра, облечена в бледа коприна като ренесансова невеста, със сатенената кожа на раменете си и полуоткритите си подканящи гърди, Блейз без съмнение щеше да завърти главите на мъжете на областния бал.
Една мъжка глава, която нямаше никакво намерение да се остави да я завъртят, се бе отпуснала на облегалката на голямата порцеланова вана, изтеглена до западния прозорец на стаята на втория етаж на „Плантърс Хаус“, най-новия хотел във Вирджиния Сити. Освободен от мръсотията и умората, насъбрана през няколкото седмици усамотен труд в участъка, Хейзард си почиваше във ваната, наслаждавайки се лениво на една голяма чаша с бренди. Животът бе придобил по-благодарен образ.
Обезпокоителните видения на златистата й коса бяха изместени от по-осезателната плътска реалност под формата на някои от домакините на Вирджиния Сити, с най-различна външност, които под един или друг начин бяха минали през стая 202 за последните няколко дни. Представата на Хейзард за належащи обществени задължения се заключаваше предимно в това да забавлява дамите в леглото. Всъщност той очакваше една от тях да се появи след по-малко от десет минути. Ще има време преди бала, настояваше Луси, а след дългите самотни седмици, прекарани в Даймънд Сити, Хейзард не бе в настроение да отказва.
В края на краищата той се чувстваше отлично. Странният копнеж по необикновената червенокоса жена бе изчезнал, изтласкан от задоволството на сексуалното изобилие от последните три дни във Вирджиния Сити. Всичките му видения са били плод на преходни желания, дължащи се на проточилото се въздържание, разсъждаваше Хейзард, те нямаха нищо общо конкретно с жената, облечена с тесни панталони. И сега, когато бе сложен край на въздържанието, тя можеше спокойно да напусне мислите му.
След лекото почукване, той допи брендито си на един дъх и каза „Влез“. След това обърна глава към вратата, тъмните му очи се плъзнаха по елегантната брюнетка, облечена в розов муселин, украсен с волани от тесни ивици с белгийска бродерия, които едва удържаха пълните й гърди в рамките на корсета. Хейзард изведнъж стана загрижен, след като Луси Атънбъроу влезе в стаята, затвори вратата и се облегна на нея.
— Да изляза ли — попита той меко, — или ти ще дойдеш при мен?
— Не мога, Джон… дрехите ми… косата…
— Свали ги, сладурче. С прическата ще внимавам. — Очите му я хипнотизираха хищнически. — Съблечи бавно всичко — каза той тихо и чувствено. — Това ще ми хареса.
Тя не беше помръднала от вратата, но очите й блестяха от стаена възбуда, докато оглеждаше любовника си. Хейзард беше най-великолепният мъж, когото някога бе виждала. Развратните му очи я примамваха с опасна сила. Орловите му черти бяха толкова красиви, че й се завиваше свят. Седнал във ваната, гол, с бронзова кожа и бляскави капчици вода по широкоплещестото му тяло, той струваше като мъж повече от десетина съпрузи, взети заедно. Изпъвайки се назад, тя срещна спокойния му тъмен поглед и
