бунтовниците с първия удар. Кавалерията беше скъпо струващо подразделение и затова властите не бяха окуражавали сформирането на подобни части. Тъй като теренът бе пресечен и горист, и поради това се разчиташе предимно на подсилването на карабинната огнева мощ, ветераните решиха, че ролята на кавалерията ще е незначителна и второстепенна.
Бъл Рън промени това становище. Освен това тази битка позорно опроверга предвижданията на Севера за бърз разгром на бунта.
Леката кавалерийска рота на Дженингс беше в състояние да нанася удари в тила, снабдявайки се с хранителни запаси от малките поселища, изкарвайки от строя железопътни линии, мостове, депа, унищожавайки провизии и телеграфни линии. За Хейзард неочакваните нападения бяха начин на живот, доведен до съвършенство от годините практика. Скоро тяхната рота бе неофициално наречена „Пумите“, а славата им обикновено ги изпреварваше.
Като психологически фактор и двигател на разрушението, набезите на кавалерията се оказаха изключително успешни. Те унищожаваха доставки на Конфедерацията на стойност милиони долари (с напредването на войната липсата им се усещаше все по-осезателно), прекъсваха комуникациите и често, поради изключителната си подвижност и пълната изненада, съпътстваща атаките им дълбоко в тила на врага, причиняваха деморализиращи, панически отстъпления.
Хейзард срещна Къстър при влизането му в Аботстаун, за да поеме първото си назначение като бригаден генерал. Най-младият генерал в американската армия носеше черна кадифена униформа, украсена с позлатени ширити, а русите му мустаци и буйните къдрици привличаха неизменно вниманието. Хейзард бе един от многобройните полеви офицери, представени на новия генерал.
Невероятната униформа не смути Хейзард. Абсароките се обличаха далеч по-блестящо. И за разлика от многото офицери, които негодуваха срещу повишението на Къстър и романтичния му стил, Хейзард знаеше, че в края на краищата победите правят генералите, а не дрехите. Той се бе нагледал на контета, провалили се заради неумението си на бойното поле, а славата на успехите на Къстър се разрастваше.
Така че, когато се срещнаха, те се забелязаха един друг. Странната униформа на Хейзард, включваща украсените с ресни кожени гамаши и ушитата от Уолтън куртка, привлече вниманието на Джордж Армстронг Къстър. И двамата бяха млади, с приблизително еднакво дълги коси.
— Вие сте от „пумите“ на Дженингс — каза Къстър.
В погледа му се четеше любопитство, а тонът му бе изпълнен с уважение.
— Да, сър — отвърна лаконично Хейзард.
— Но не сте от Бостън, както виждам — продължи Къстър.
— Не, сър.
Къстър се усмихна на мъглявия отговор. Бе чувал за приключенията на Хейзард, за индианския следотърсач на Дженингс, който боравеше с експлозивите с ловкостта на магьосник. Той можел да постави мина с невероятна прецизност и усет за момента. Освен това, както се говореше, се появявал пръв и изчезвал последен при набезите за взривяване на железопътни мостове. И в много случаи, в които бягството изглеждало невъзможно, Хейзард винаги намирал изход. В много случаи, когато преследвачите не позволявали на ротата да взриви локомотива, те просто го подкарвали и насочвали обратно, разрушавайки релсите и вдигайки във въздуха мостовете зад себе си. При тези свои нападения те завладели осемдесет фургона с ценни стоки и получили лична благодарност от президента Линкълн. Дженингс бил произведен за това в звание подполковник, а Хейзард получил майорски пагони с дъбов лист.
Говореше се също така, че Хейзард играел важна роля в една „подземна железница“ помагаща на роби чак от Джорджия да се измъкнат. Той и Паркър бяха удостоени със съмнителната чест да бъдат включени в списъка на задочно осъдените на смърт от Конфедерацията, защото бяха имали наглостта да вечерят при една от шпионските си мисии на юг лично с Джей Би Стюърт. Така че Къстър отбеляза с усмивка:
— Радваме се, че воювате на наша страна, майор Блек.
— Благодаря ви, сър.
— Не можем ли да попълним редиците си с повече такива като вас, майоре? Вие сте неоценим.
— Те могат да отделят само мен, сър.
— Жалко.
— Да, сър — съгласи се Хейзард с удоволствие.
Пътищата на двамата често се пресичаха през следващите месеци и те можаха да опознаят общото си презрение към опасностите, безграничната си надеждност и присъщото си уважение към предначертаното.
„Пумите“ на Дженингс воюваха от Бъл Рън до Апоматокс и взеха участие в масираните щурмове на Ченсълърстаун и Гетисбърг, Гейнс Мил и Бренди Стейшън. Те бяха най-вече там, където най-много се нуждаеха от тях, въоръжени или невъоръжени, със саби, карабини „Спенсър“ или револвери „Колт“.
Останали без амуниции, те задържаха в шах многобройната вражеска кавалерия при сградата на съда в Динуиди заедно с Шеридън. Заедно с бригадата на Гембъл, прикрити зад стените на Ъпървил, те спряха унищожителната вражеска атака. Помогнаха да бъде спрян пристъпът на Пикет при Гетисбърг и водеха атаката при последните настъпления след Питърсбърг.
Най-сетне всичко отиваше към края си. Влаковата композиция на Лий, тежко охранявана, бе открита да се отдалечава в посока Бърквил в опита си да избяга на юг. При Сейлърс Крийк се появи изгодна възможност да бъде атакувана дългата колона на Конфедерацията и Къстър, заедно с Трета кавалерийска бригада, включваща и „пумите“ на Дженингс, атакува врага, спря влака и завладя триста фургона.
Тази победа, подкрепена от кавалерията на Круук, разположена кръгово около линията на отстъпление на Лий, бе отрязала три от пехотните дивизии на Конфедерацията. С пробива на Шести корпус в тила на армията на Северна Вирджиния бе взет в плен почти целият й личен състав, в това число генерал Юъл и шестима от неговите генерали, петнадесет оръдия, тридесет и един бойни флага и десет хиляди пленници.
Шеридън писа на Грант:
Ако това излезе в пресата, мисля, че Лий ще се предаде.
И президентът Линкълн изпрати на Грант кратко съобщение по телеграфа:
Нека данните бъдат публикувани.
Така и стана.
В следващите два дни Федералната армия предприе офанзива. Последваха кръвопролитни битки и през нощта на първи април 1865 година отчаянието окончателно обзе армията на Северна Вирджиния. С уморените, обезверени и умиращи от глад храбри бойци от армията на Лий бе свършено.
На другия ден знамето на временното примирие призова за преустановяване на враждебните действия и войната приключи.
В деня след капитулацията при Апоматокс Хейзард получи вести за смъртта на родителите си чрез едно дълго забавило се писмо, пристигнало два месеца след написването му. Изпратено по един търговец на кожи до първия адрес във Форт Бентън, писмото се бе движело бавно по Мисури и след това бе пътувало през провинцията от Сейнт Джо. Когато Хейзард го получи, върху плика бе добавено с груб почерк от търговеца на кожи сбито и прямо съобщение:
Кент е мъртъв, 10-ти февруари.
Ужасяващите новини за смъртта на родителите и чичо му разтърсиха дълбоко Хейзард.
Разузнавателен отряд, дръзнал да се приближи прекалено близко до керван от фургони, заразен с едра шарка, бе пренесъл болестта при завръщането си в Йелоустоун. Преди отрядът да се прибере у дома, шарката бе проявила вече първите си признаци и с пристигането му в бивака повечето от хората в него били повалени от болестта. Епидемията се разразила като горски пожар сред незащитените абсароки. Бивакът се бе разделил на малки групи, всяка от които потеглила в различна посока, пръсвайки се из планините с надеждата да се спаси от тази напаст. През цялата зима болестта бе продължила да нанася
