— Но защо реши да продадеш именно тях? Ако въобще трябва да продадеш някого, защо избра тях двамата, а не други?
— Защото за тях дават най-висока цена. Затова. Бих могъл да продам други, ако предпочиташ. За Елиза например търговецът предлагаше много висока цена.
— Мерзавец! — гневно извика мисис Шелби.
— Аз не му позволих дори да говори за това, защото знам колко много обичаш Елиза. Повярвай ми, направих, каквото бе възможно.
— Прости ми — каза мисис Шелби, като се овладя. — Не можах да се въздържа. То бе толкова неочаквано за мен. Но ти ще ми позволиш да се застъпя за тези нещастни същества, нали? Том ти е толкова верен и е толкова благороден, въпреки че е черен. Уверена съм, че ако се наложи, той би дал дори живота си за теб.
— Да, зная, но няма смисъл да говорим Повече за това. Вече нищо не може да се направи.
— Защо да не направим известна парична жертва? Лично аз съм готова да понеса своя дял от лишения. О, Артър, аз винаги съм се старала, старала съм се като християнка да изпълня дълга си към тези нещастни простодушни създания, които всецяло зависят от нас: грижех се за тях, учех ги, възпитавах ги. Толкова години поред споделям техните радости и скърби. Помисли само как бих могла да ги погледна в очите, ако заради някаква жалка печалба се разделим с бедния Том, този предан, прекрасен човек, който така сляпо вярва в нас, и го откъснем от всичко, което ние самите сме го научили да обича и цени. Учила съм ги да бъдат добри съпрузи, бащи, майки, — учила съм децата да почитат родителите си. И как мога сега да понеса това открито признание, че ние ценим парите повече от всякакъв дълг, всякакви семейни връзки, колкото и свети да са те. А Елиза! Колко често сме говорили за нейното дете и как да го възпитава. Учила съм я да бъде добра майка, а сега… Какво да й кажа, ако й отнемем Хари и го продадем на този безпринципен човек, лишен от всякакъв морал, само за да спестим малко пари? Как ще ми вярва тя в бъдеще?
— Много ми е тежко, че си толкова огорчена, Емилия. Наистина много ми е тежко. Уважавам твоите чувства, въпреки че не ги споделям напълно. Но искрено ти казвам: нищо не може вече да се направи. Аз не можах да постъпя другояче. Не исках да те тревожа, Емилия, но това е истината — трябваше да продам или тях двамата, или всичко; нямаше друг изход. В ръцете на Хейли бе попаднала моя полица, гарантирана с имота ни, н ако не бях си разчистил сметките с него, всичко щеше да отиде. Отлагах плащането, събрах всичките си пари, сключих заеми навсякъде, където ми бе възможно, едва ли, не отидох да прося, но само с Том и Хари можа да се допълни сумата. Хейли хареса Хари и се съгласи да уреди сметката само при условие че му дам и детето. Бях в ръцете му и трябваше да се съглася. На теб ти е толкова мъчно, че продаваме Том и Хари, а по-добре ли щеше да бъде, ако трябваше да продадем всичко, каквото имаме.
Мисис Шелби беше потресена, После се обърна към тоалетната си маса, подпря главата си с ръце и от гърдите й се изтръгна стон:
— Проклятие божие виси над робството; проклятие за робите, проклятие и за господарите! И аз безумната мислех, че ще мога да изправя това ужасно зло! Голям грях е да имаш роби при нашите закони. Винаги съм чувствувала това, винаги съм мислила така още от дете, но си въобразявах, че ще мога да дам на робството друг облик. Мислех, че чрез доброта, грижи и образование ще мога да направя моите негри по-щастливи, отколкото ако бяха свободни. Не е ли това безумие?
— Емилия, ти си била истинска аболиционистка4.
— Аболиционистка! Ако те, аболиционистите, знаеха за робството това, което аз знам, те биха могли много повече да говорят. Няма нужда ние да се учим от тях. — Ти знаеш, че всякога съм считала робството за голяма неправда и никога не съм искала да имаме роби.
— Значи ти не споделяш мнението на някои мъдри и благочестиви хора — каза мистър Шелби. — Спомняш си, нали, проповедта на пастора, която чухме миналата неделя.
— Не искам да слушам такива проповеди. Не искам и този пастор да говори повече в нашата църква. Пасторите не могат да премахнат това зло, както и ние не можем да го премахнем. Но да го оправдават! Това не мога да разбера. Това е против здравия разум. Мисля че и на тебе не ти хареса тая проповед.
— Не — каза мистър Шелби, — мисля, че божиите служители понякога отиват по-далече, отколкото ние, бедните грешници, бихме се осмелили. Ние, миряните, сме принудени да си затваряме очите пред много неща, а на други да гледаме през пръсти, но в никой случай не можем да одобрим, когато една жена или един свещеник отиват по-далече от нас и грубо нарушават принципите на морала и на благоприличието. Но, мила моя, вярвам, че ти вече разбра, че не можех да постъпя по друг начин и че по-добър изход от това положение не можеше да се намери.
— О, да, да — каза мисис Шелби разсеяно, като опипваше златния си часовник. — Аз нямам големи скъпоценности — добави тя замислено. — Но този часовник не може ли да помогне в случая? Навремето, когато бе купен, той струваше доста пари. Да можех да спася поне детето на Елиза! Бих пожертвувала всичко, което имам…
— Мъчно ми е, много ми е мъчно, Емилия; това толкова много те засегна — каза мистър Шелби, — но вече нищо не може да се направи. Сделката е сключена, документите за продажба са вече подписани и се намират в ръцете на Хейли. Ти трябва да си благодарна, че всичко се свърши сравнително добре. Ако познаваше Хейли така, както аз го познавам, щеше да разбереш, че се намираме пред края на пропастта.
— Та толкова ли е жесток?
— Не, не бих го нарекъл жесток. Но той е безчувствен човек: интересуват го само сделките и печалбите — студен, безмилостен, неумолим като самата смърт. За пари би продал родната си майка… При това без да й желае злото.
— И този мерзавец е собственик на добрия ни Том и на детето на Елиза!
— Да, мила моя, и аз не мога да се помиря с тази мисъл, и на мен ми е мъчно. Хейли бърза и иска още утре да ги вземе. Ще поръчам рано да ми оседлаят коня и ще се махна оттук. Срам ме е да погледна Том в очите. И ти също замини нанякъде и вземи със себе си Елиза. Нека всичко се свърши в нейно отсъствие.
— Не, не — извика мисис Шелби. — В никой случай няма да стана съучастница, няма да помогна в извършването на тази жестокост. Ще отида да видя бедния Том. Дано бог му помогне в нещастието. Нека поне видят, че тяхната господарка им съчувствува и скърби заедно с тях. А за Елиза не смея дори да помисля! Господи, прости ни. С какво сме заслужили тази голяма беда!…
Мистър и мисис Шелби съвсем не подозираха, че някой друг слуша техния разговор.
От коридора се влизаше в малка стаичка, която бе свързана със спалнята на господарите. Когато мисис Шелби изпрати Елиза да си легне, в трескавия и разгорещен мозък на квартеронката проблесна мисълта за тази стаичка. Тя се скри там, прилепи ухо до вратата и не изпусна нито дума от разговора.
Когато гласовете на господарите замлъкнаха, Елиза се изправи и крадешком напусна стаичката. Бледа, разтреперана, със суров израз на лицето и със стиснати устни, тя съвсем не приличаше на предишната нежна и плаха жена. Тя мина предпазливо по коридора, спря се за миг пред вратата на мисис Шелби и тихо се вмъкна в стаята си.
Нейната тиха и уютна стая се намираше на същия етаж, в който беше спалнята на нейната господарка. Тук пред слънчевия прозорец тя често седеше с ръкоделието си и пееше. На малката етажерка бяха наредени книгите й и разни малки украшения — подаръци за коледни празници, а в гардероба и скрина бяха скътани скромните й дрехи. С една дума, това бе нейният дом, в който тя би живяла щастливо… А там на леглото спеше нейното дете. Дългите му къдрици падаха небрежно около невинното му лице, розовите му устни бяха полуотворени, малките му пълни ръчички бяха извадени над покривката и усмивка като слънчев лъч озаряваше цялото му личице.
— Бедното ми дете, бедната ми рожба — прошепна Елиза. — Тебе са те продали!… Но майка ти ще те спаси…
Нито една сълза не падна върху възглавницата. В такива тежки минути сърцето не дава на сълзите да бликнат. От него капе само кръв, много кръв, но то мълчи… Елиза взе къс хартия и молив и набързо написа:
„О, госпожо, мила госпожо, не ме укорявайте, не мислете, че съм неблагодарна. Чух всичко, което си казахте с господаря тази вечер. Ще се опитам да спася детето си. Вие няма да ме осъдите! Господ да ви благослови и възнагради за всичките ви добрини!“
Тя бързо сгъна писмото и го надписа. След това отиде до скрина, сви малък вързоп с дрешки на сина си
