във вашата работа, мисля, че мис Трейси, която е само една млада дама, трябва да бъде предпазена от тези неприятности.
— Позволете ми, Хюит — У. Г. Дийл беше станал и се разхождаше. Погледна Креймър: — Аз съм работодателят на мис Трейси и трябва да се грижа за нея. Ако нямате нищо против, ще дойда с вас.
Държах под око Ан, защото знаех, че най-добрият момент да заинтригуваш една жена е когато тя е под стрес. Мислех, че тя се справя добре. След цели четири дни като център на вниманието и главна атракция на изложението, след вечерята си с Луис Хюит, тя беше застрашена да се замеси в мърсотията около това убийство. Предизвика уважението в мен, особено след като обясних как човек би могъл да дръпне спусъка с нозете си. Дори в този критичен момент тя беше запазила самообладание. Сега тя трябваше да се държи добре и да не търси помощ от работодателя си. Явно го съзнаваше, затова всичко, което направи, беше да погледне У Г. Дийл безизразно.
Креймър каза, че Ан не се нуждае от защита и заедно с нея и с Мърфи влезе през вратата в срещуположния ъгъл.
— Мистър Креймър! Ако обичате…
Беше гласът на Ниро Улф. С усилие прикрих усмивката си. Беше се прежалил да помоли Креймър да го закарам вкъщи. Надявах се да каже „Да“.
По-късно, когато вече бяхме в колата, Улф се беше разбеснял. Не казах нищо и бях го ръгнал леко, за да го раздразня още повече. Такъв шанс не бях имал отдавна.
Креймър се беше върнал:
— Какво желаете?
— Искам — започна Улф — да довърша разговора си с мистър Хюит.
— Вас никой не ви задържа.
— Искам да говоря с него насаме. Бих искал да намеря някъде свободна стая.
— Нали вече ви казах, че сте свободни.
— Но мистър Гудуин трябва да ми води бележките. Той ще бъде на ваше разположение, когато ви потрябва. Официално не можете да го задържите, докато не сте предявили…
— О, по дяволите! Приказки за орхидеи! Всичко, което искам, е, когато Гудуин ми потрябва, да бъде налице.
Креймър влезе в стаята и вратата зад него се затвори. Погледнах Улф, без да се опитвам да се прикривам. Пърли Стъбинс го погледна подозрително. Улф не забелязваше никой от нас и тихичко си говореше с Луис Хюит. Той кимаше без ентусиазъм. Двамата тръгнаха към външната врата. Улф вървеше зад него. — Хайде, Арчи! — обърна се Улф към мен.
Пърли се изправи срещу мен:
— Къде отивате?
— В другия край на коридора — каза Хюит. — В стаята отсреща.
Пърли беше бесен. Дори не се усмихна, когато го сръгах, минавайки покрай него.
Стаята в другия край на коридора беше съвсем обикновена. С един прозорец, няколко малки дървени маси и четири стола. Тъжната жена, която бях видял преди, влезе, включи лампата и отново излезе. Улф погледна столовете и ми хвърли един поглед, но го отбягнах, защото не бях в настроение да мъкна столове. Улф сви устни и седна с голямо усилие.
— Седнете, мистър Хюит — покани го той. Хюит остана прав:
— Давайте направо — той ме погледна и се обърна направо към Улф: — Какво толкова тайно имате да ми казвате?
— Има какво — каза Улф. — Уверявам ви.
— За орхидеите? Това ми звучи…
— Не за орхидеите. За убийството. Знам кой е застрелял този човек.
Хюит зяпна от изненада:
— Знаете кой го е застрелял?
— Да, знам.
— Но, скъпи ми мистър Улф — Хюит беше учтив, — това едва ли е предмет на поверителен разговор с мен…
— Предпочитам да го обсъдя първо с вас. Мисля, че трябва да говорим максимално тихо. Много е вероятно някой полицай да е залепил ухо до вратата.
— Това мелодраматично…
— Моля ви, мистър Хюит, това не е мелодрама. Въпрос на гледна точка. Искам да ви дам свежа информация за смъртта на Хари Гулд. Спусъкът е бил дръпнат от моя асистент, мистър Гудуин… Моля ви, оставете ме да довърша. Нека първо да видим какви са фактите. Арчи?
Наложи ми се да седна. Това ме обезоръжи. Погледнах Улф и му казах горчиво:
— Какво ще стане, ако ви съборя от стола, за да млъкнете?
— Не можеш. Видях парчето връв, което махна от бастуна на Хюит. Може да се каже, че твоето представление днес беше сравнително добро. Рязко ли издърпа връвта? Това е единственият детайл, който ми липсва.
— За какво, по дяволите е всичко това? — попита Хюит. — Ако наистина…
— Моля ви, мистър Хюит, казах ви да говорите тихо. Ще ви опиша набързо ситуацията. Може би трябваше да го кажа на мистър Креймър…
— Рязко издърпах връвта — отговорих аз. — Усетих малко трепване, но тогава не го забелязах, защото бях много нервен.
Улф кимна:
— Знам, че беше нервен. Това, което бих казал на мистър Креймър, е че мистър Луис Хюит беше загубил бастуна си и че малко по-късно, в коридора на третия етаж сме го видели да лежи на пода с край обърнат към процепа на вратата, водеща към изложението на „Ръкър и Дийл“. Че това е станало в четири без двадесет и че мистър Гудуин е вдигнал бастуна и е усетил рязко дръпване. Той казва, че е било леко трепване, но е бил нервен и не го е усетил. Около дръжката на бастуна е била намотана зелена връв, която мистър Гудуин е отвил, преди да върне бастуна на мистър Хюит.
— Не видях никаква връв — каза Хюит.
— Може и да не сте — съгласи се Улф. — Хората, които имат власт и сила не забелязват дребните неща. Но мистър Гудуин със сигурност я е видял и я е дръпнал. Освен това я видях и аз. Това дръпване безспорно е задействало спусъка. Така би изглеждал моят доклад до мистър Креймър при настоящите факти.
— Казах ви, че не съм виждал никаква връв!
— Но ние я видяхме! Не повишавайте глас, мистър Хюит. Да повтаряме ли, че мистър Гудуин я е докоснал? Надявам се, не мислите, че искаме да ви натопим?
— Не, не мисля — Хюит погледна вратата, после мен и отново заговори на Улф: — Не, разбира се, не предполагам, че искате да ме натопите. Но това е немислимо! — Той спря и се втренчи: — Какво е това?
— Парчето връв — каза Улф.
— Дотук добре — казах аз и седнах. Хюит искаше да каже нещо, но не можа да измисли какво и също седна.
— Вие мистър Хюит, мистър Гудуин и мистър Дийл ме оставихте там сам — продължи Улф. — Оставихте и азеалите на пода. Между другото, имам подобри азеали от тези. Много по-добри. От собствената ми реколта… Започнах да размишлявам. Това беше странно, като се има предвид колко бях засегнат, че са ме оставили самичък. Не казвам, че предугаждах този момент, но бях видял достатъчно, за да бъда подтикнат да отида в коридора, да намеря това парче връв на пода и да го взема. Несъмнено връвта, която беше намотана около бастуна ви. Мистър Креймър може да я сравни с връвта, вързана за спусъка. Тогава ще разбере, че нашето предположение е истина, но само ако му дам това парче връв. Мислите ли, че ще го направя?
— Боже Господи! Моят бастун! Боже Господи, разбирате ли, че това е моят бастун!
— Точно така — съгласи се Улф. — Не говорете толкова високо! Разбирам! Който и да е намотал тази връв около бастуна ви, е смятал, че мястото, където го е оставил, е подходящо. Връвта е минавала под
