— Ти, Лора — рече Трейси.
— Аз? — учуди се Лора. — Най-хубавото момиче на света? Май че грешиш.
— Не. Ти беше, Лора.
— Е, добре, но сега не съм вече най-хубавото момиче на света — рече Лора.
— Точно за това исках да ти говоря — каза Трейси.
— Добре — рече Лора, — говори.
— Искам пак да минеш по Уорън стрийт.
— Така ли?
— Да.
— Защо?
— Не зная как иначе да ти го кажа — рече Трейси, но аз те обичам.
— Какво искаш да кажеш — попита Лора.
— Не зная — отвърна Трейси, — може би искам да кажа, че за мен ти още си най-хубавото момиче на света.
— Не съм — рече Лора.
— Да, ти си най-хубавата — каза Трейси. — За мене си най-хубавата.
— Не — рече Лора, — много е пресилено, за да е вярно. Какъв лош вкус? Освен това е и много помпозно. Много повече, отколкото просто да си лежиш и да знаеш, че си мъртъв.
— Ти не си мъртва, Лора.
— О, мъртва съм.
— Лора! — извика Трейси. — За бога, Лора, аз те обичам.
— Жалко — каза Лора. — Много жалко. Предпочитам да съм мъртва.
Трейси не знаеше какво да мисли. Наистина ли беше луда?
Също като д-р Пингицър и той не знаеше.
Във всеки случай се намираше в Белвю.
Месеци наред тя имаше силна треска. Според мнението на специалистите, скоро щеше да умре.
Те си знаеха, че по-нататък и те ще умрат, но това не ги тревожеше, защото се надяваха да умрат нормални.
Глава 11
Отмина една трескава за Ню Йорк седмица.
Тигърът бе все още на свобода. Което за него означаваше, че умира от глад и страх под балсамьорната на Руш, Рубелинг и Райън.
Според вестниците обаче в понеделник сутринта тигърът е бил видян на три различни места в Харлем, на две в Гринуич Вилидж, на шест в Бруклин, а някакво момче от Фресно, Калифорния, застреляло с флоберова пушка една черна котка, защото приличала изумително на тигъра на Трейси. По всички вестници из страната се появи снимката на момчето, гордо вдигнало котката за опашката.
То се казваше Салваторе Бенинтенди.
Във вторник привечер Тигърът на Трейси, както вече го наричаха, бе забелязан от най-различни хора из цялата страна.
Някакъв джентълмен от Лондон го видял в Сохо и обясняваше в писмо до вестник „Таймз“ как това същество, както го наричаше той, е стигнало дотам. Обясненията му бяха извънредно интересни, неговите симпатии явно бяха на страната на съществото, както става понякога с англичаните или поне с благородните ексцентрици.
Някакъв служител от тотализатора при хиподрума в Сиатл, бит от гангстерите-конкуренти, съобщи в полицията, че е бил нападнат от Тигъра на Трейси.
Едип съдържател на ресторант в Чикаго рекламира ново питие, наречено Тигърът на Трейси, по двайсет и пет цента чашката.
Един производител на играчки от Толидо събра своите дизайнери и търговски агенти и в събота сутринта на бял свят излязоха черни плюшени играчки „Тигърът на Трейси“, с които децата трябваше вече да си лягат. Той пусна на пазара и пуловери с щамповани образи на тигъра и името му, а също и най-различни по големина гумени надуваеми тигри и кутийки, от които на пружинна изскачаше Тигърът на Трейси.
Самото животно бе хванало настинка, която бързо се обръщаше в плеврит. Очите му помътняха и непрекъснато се слепваха от гурели. Носът му бе запушен. Белите му зъби се покриха с нещо, което имаше вкуса на края.
Продължаваха наблюденията над Трейси и резултатите всекидневно бяха грижливо докладвани пред нацията и пред целия свят редом с останалите, пак толкова важни новини.
Повече от десетина психиатри и журналисти направиха кариера благодарение на Трейси и неговия тигър.
Чувствата на Трейси към Лора Лути бяха разкрити от един находчив журналист, който извести сензационната новина на света в очерк, озаглавен
Вестник „Мирър“ обаче, като не можа да си осигури снимки и материали за Трейси и тигъра, реши да удари останалите вестници с искането да бъде незабавно разследвана градската полиция и ако е нужно, да се стигне и до уволнението на началника Огъст Блай, защото ако той не може да убие или залови тигъра, как ще се грижи за населението на Ню Йорк в случай че над града бъде хвърлена бомба?
Идеята бе възприета от много хора, които с готовност възприемат всякакви идеи.
„Мирър“ се обърна пряко към началника Блай: „Кога ще можете да уверите гражданите на най-големия град в света, че тигърът на Трейси ще бъде заловен или убит и ще осигурите отново спокойния сън на хората?“
Въпросът бе зададен чрез телеграма.
Началникът на полицията Блай повика най-способните си сътрудници и им нареди да съставят отговор на телеграмата. Предложени бяха десетина най-различни варианта, обаче нито един не бе приет като задоволителен, понеже никой не знаеше кога тигърът ще бъде заловен или убит.
„Не знам“ — искаше да отговори началникът, но не посмя.
Вместо това, в отговор на „Мирър“ бе написана и изпратена телеграма от петстотин думи. Отговорът бе поместен на първата страница на „Мирър“ под заглавие „Срам за нюйоркската полиция“. „Мирър“ постави ребром въпроса за оставката на началника Блай. Освен това вестникът оповести награда от пет хиляди долара за всеки мъж, жена или дете, независимо от тяхната раса, цвят на кожата, възгледи или вероизповедание, който донесе на „Мирър“ тигъра или кожата му.
На следващия ден във вестник „Мирър“ дойде някакъв човек с простреляна в главата черна пантера и тъй най-сетне „Мирър“ се добра до желаната сензация.
Съобщенията и снимките за убиването на Тигъра на Трейси бяха разпратени из цялата страна и из целия свят.
Човекът, на име Арт Плайли, само за няколко часа бе потърсен повече от сто пъти по телефона в „Мирър“, предимно от жени, като някои от тях му предлагаха годеж. Фирмата „Елегантният мъж“ влезе в преговори с него за демонстрирането на нов костюм за реклама на предприятието, когато в редакцията на вестника пристигна Трейси, ескортиран от полицаи, за да види тигъра.
Всички вестници бяха изпратили по един репортер и фотограф за всеки случай. Не че беше някакъв изключителен случай да заснемат шефа на полицията, а защото си струваше да видиш всичко отблизо.
„Мирър“ обаче не разреши на Трейси да види тигъра.
