снимки, дори за нашия архив. Вие и аз ще можем на наблюдаваме от отсрещната сграда. Второ. Ще се сдобием с тигъра в клетка, обаче трябва да му обещаем никой да не знае, че е при нас. Ако тигърът е болен, ще трябва да полагаме специални грижи за него, особено за ранения крак. Предния десен.
— И вярваш ли му на този шантав? — запита началникът Блай.
— Да, сър.
— Защо?
— Преди десет дни ми възложихте този случай — рече Хузинга. — През цялото време се срещах с Трейси. В пресата и думичка нямаше за Лора Лути. Докторите казваха, че е на смъртно легло, и всичко, което можаха да направят, бе да я гледат как угасва, съзнавайки това. Е да, но тя сега и не мисли да умира. Пингицър, който всекидневно разговаря и с двамата, се мъчи да проумее какво става. Той казваше, че всички в Белвю са хора, загубили по някаква любов в живота си. Влюбените в мнозинството си се разболяват и мнозина от тях умират. И то за много кратко време. А Трейси не е луд.
— А защо д-р Скатър и всички останали специалисти твърдят, че е луд? — попита началникът.
— Не зная — рече Хузинга. — Техните заключения изглеждат добре обосновани. Но мисля, че на нещата може да се гледа винаги по няколко начина. Пингицър изучава случая на Трейси и смята, че в този случай винаги има добри резултати, особено ако се започне достатъчно рано, но никога не е виждал да подейства в такъв напреднал стадий, както е при Лора Лути. Казваше, че когато става дума за човешкото съществувание трябва да бъдеш търпелив, да се стремиш да разбереш, защото всичко може да се случи, особено ако е замесена любовта. Едва ли предполагате, че в Белвю има много смях, нали?
— Надали, но и да има, по-скоро е ненормален.
— Е, да, но има, и то абсолютно разумен — рече Хузинга. — Скатър и всички останали почнаха да се вбесяват от това и се мъчат да го спрат. Раздразнени са, че пациентите им не се държат тъй, както се е очаквало от тях; стават, ходят си един другиму на гости, помагат си, разказват си разни истории, танцуват, пеят, и то съвсем не по ненормален начин. Съвсем естествено, разумно и приятно. Разбира се, повечето от тях са тъжни, но не по-тъжни от хората където и да било другаде. — Хузинга замълча за миг. — И тъй, Трейси ще залови тигъра. Като стане това, отново ще имаме почва под краката си, нищо че не ще го оповестим на хората. И без това след две седмици всички ще са забравили тази история. Какво ще кажете?
— Глупости! Не съм съгласен — заяви началникът. — Ще гръмне навсякъде и ще стана за смях на целия град.
— Днес е сряда — каза Хузинга. — До четири дни ще имаме резултат. Ще ми дадете ли разрешение да действам? Аз отговарям, ако се провали нещо. Ще кажа, че е мое хрумване и съм го направил на своя глава. Пингицър е с мен и иска да види какво ще се получи. Началникът мисли дълго време над това.
— Добре — рече накрая той. — Добре, и аз ще гледам.
— Но ще трябва да удържим на обещанието си — предупреди Хузинга.
— Добре — рече началникът. — Действай!
Доволен и сигурен, но същевременно с дълбоко затаен страх, капитанът започна да действа.
Глава 13
Една слънчева неделна утрин Трейси се показа изпод земята, изкачвайки стъпалата на метрото.
Спря вече на светлото и се огледа наоколо, както бе правил преди шест години. Нямаше големи промени.
Мина през Боулинг Грийн Парк, излезе на Уорън стрийт, погледна си часовника и забърза, както бе правил винаги, тъй като беше осем без пет.
Уорън стрийт бе пуста. Като повечето неделни улици и тя приличаше на улица от сънищата.
Трейси видя, че сградата отново е „Ото Сейфанг“. Забърза към входа и влезе, а от насрещната сграда го наблюдаваха капитан Хузинга и началникът Блай.
Вече бяха видели да влизат Пебърди, Рингърт и Шивли.
— Виж какво — рече началникът Блай, — не зная ти какво мислиш, но на мен ми се струва, че Трейси е по-луд, отколкото изобщо може да се очаква. Ти как мислиш?
— Малко рано е още — рече Хузинга. — Доколкото знам, в дванайсет и половина по Уорън стрийт ще се зададе Лора Лути, както е станало преди шест години.
— Хубаво — рече началникът Блай. — Само че какво смята да прави той тук — да
— Да.
Прекъсна ги радиостанцията на полицията; докладваха, че всичко е спокойно.
— Я чакай да си припомня как беше — рече началникът Блай. — Тя ще бъде с жълта плетена рокля, така ли?
— Да — отвърна Хузинга.
— Ще дойде насам около дванайсет и половина, така ли?
— Да.
— Трейси ще седи там отпред на стъпалата, така ли?
— Да.
— Момичето ще спре, като види Трейси, така ли?
— Да.
— И в тоя момент ще се появи тигърът, така ли?
— Да.
— Трейси ще хване момичето за ръка и ще тръгнат заедно по Уорън стрийт, а тигърът ще върви до тях, така ли?
— Да.
— Три къщи по-нататък в оня празен склад, който сега е пълен с картини на животни, ще има клетка, така ли?
— Да.
— Откъде намери картините? — попита Блай.
— От „Реймънд & Реймънд“ — отвърна Хузинга, — имат репродукции от световно известни картини, изобразяващи животни.
— Тигърът ще влезе в клетката и Трейси ще я заключи, така ли?
— Да.
— На мецанина в оня склад водят секретно наблюдение двама от твоите по-нови хора, Сплайсър и Слю, за да ни докладват каквото стане по-нататък, така ли?
— Да. Вече са там.
— Повикай ги.
Хузинга взе връзка и Слю дигна слушалката. Двамата поговориха малко.
— И двамата са на линия — рече Хузинга.
— Какво им каза да не правят? — попита началникът.
— Питаше ме дали може да направи няколко снимки — отвърна Хузинга. — Той не знаеше за какво сме го сложили да наблюдава, но си е взел камерата.
— Не мислиш ли, че няма да е зле, ако все пак направи няколко снимки? — попита началникът.
— Обещахме да не правим снимки.
— Та ние сме полиция — заяви началникът. — Какво от това, че сме обещали?
— И тъй да е, но не мисля, че ще е добре, ако ги снимаме — рече Хузинга.
— Добре — съгласи се началникът. — И ако всички ние не сме откачени, и той наистина вкара тигъра в клетката, после ще излезе от склада и ще продължи нататък по Уорън стрийт с момичето, така ли?
— Да.
— А къде ще отиде? — попита Блай.
— Това не е наша работа — рече Хузинга. — На разходка, да кажем.
— И щом той излезе, ние ще отидем в склада, по съобщение от Сплайсър и Слю, така ли?
— Да.
