Тигърът на Трейси

Арт Плайли бе замолен да стисне ръка на Трейси за снимка, но той вече знаеше как стават тези неща и каза:

— Ще го направя за не по-малко от пет.

— Пет какво? — запитаха го.

— Стотачки — отвърна Арт Плайли. — Само „Мирър“ може да ме снима без възнаграждение. Това е според договора. За всеки друг вестник — петстотин.

— Това е за училищен вестник — рече на шега фотографът и тъй като Арт Плайли никога не бе ходил в гимназия, счете това за свой дълг и стисна ръката на Трейси безплатно.

За което обаче получи няколко солени ругатни от главния редактор на вестник „Мирър“.

Колкото до Трейси, той се здрависваше с всички. Надяваше се, че са искрени. Всъщност или затова, или защото нямаше как иначе.

Вестник „Нюз“ обвини „Мирър“, че е извършил измама пред гражданите на Ню Йорк, тъй като тигърът, който се намира при тях, не е тигърът на Трейси.

В резултат на тези подозрения и конкуренцията след три дни бе организиран тържествен, официален преглед на „Мирър“-ския тигър от Трейси, цирковия дресьор на животното и още десетина души, които търсеха някаква, та дори и нищожна популярност.

Церемонията бе кратка. Трейси погледна към нещастната мъртва черна пантера, положена до специално приготвения за нея ковчег, в който възнамеряваше да я погребе „Мирър“. Всъщност Трейси погледна чак от другия край на стаята. При това говореше почти без да се обърне и направи цялата церемония на пух и прах.

— Това не е моят тигър — заяви той. — Това дори не е черна пантера. Това е пума, на която са боядисали козината черна.

В резултат на измамата вестник „Мирър“ конфискува банковата сметка на Арт Плайли, той бе арестуван и хвърлен в затвора. Там обаче бе посетен от главния редактор на вестник „Нюз“, който му направи следното предложение: ако Плайли прави разкрития само пред „Нюз“, вестникът ще му заплати шест хиляди долара. Плайли правеше разкрития в продължение на три дни, след което бе изпратен на каторжен труд, тъй като покрай акуратните му разкрития излязоха наяве и цял куп други неща. Той заяви, че винаги е искал да бъде преди всичко известен и щом най-сетне е станал известен, не иска да спре на половината път.

Би било скучно да навлизаме в естеството на неговите разкрития. Той искаше да бъде известен, това е всичко.

На деветия ден от своето укриване под балсамьорната на Руш, Рубелинг и Райън тигърът се почувства много зле. Тази нощ, разтреперан от отчаяние, той изпълзя от скривалището си и отиде до една отворена кофа за смет, в която намери остатъци от месо, кости и обелки от най-различни зеленчуци. Замъкна повечето остатъци в скривалището си, като ходи до кофата на няколко пъти.

Към два часа през нощта едно момченце се събуди от кашлица и поиска от майка си да му даде сиропа. Когато тя се върна с лекарството, момченцето извика:

— Мамо, виж каква голяма котка в боклукджийската кофа!

Мама погледна и събуди татко. Таткото нямаше никакво оръжие, но беше любител-фотограф и имаше камера.

Таткото седна на прозореца и зачака тигърът да се върне до кофата за смет. След две-три минути тигърът се върна, само че таткото изведнъж нещо се вцепени и не можа да щракне апарата.

Мама ядосано измъкна камерата от ръцете му и я даде на момченцето, което беше осемгодишно. То нагласи апарата на фокус колкото можа, тигърът видя светкавицата, скочи и избяга в скривалището си.

Мъжът се облече и прояви снимката в собствената си тъмна стаичка. Снимката показваше задницата на тигъра.

После той отиде в полицията със снимката на задницата на тигъра на Трейси. В полицията го разпитваха близо час и към четири сутринта болният тигър дочу гласове и зърна светлини. Гледаше и слушаше дълго време.

Когато всичко утихна, тигърът излезе и тръгна из града.

Снимката и разказът как е била направена бяха съответно публикувани във вестниците, заедно със снимки на болното момченце, което веднага се разболя още повече.

Районът в Ню Йорк, където живееше момченцето, бе маркиран от специалисти картографи, след което почнаха да се строят хипотези за скривалището на тигъра.

Глава 12

Капитанът от полицията Ърл Хузинга води няколко разговора насаме с Трейси в Белвю, след което реши да иде направо при началника Блай и да изкаже своето мнение, дори и да му коства службата.

— Той може да залови тигъра — заяви Хузинга.

— Как? — попита началникът Блай.

— Ами, може би изглежда доста сложно — каза Хузинга, — но след няколко срещи, които имах с него, зная, че не е сложно. Зная, че той може да го направи.

— Как? — повтори Блай.

— Първо — рече Хузинга, — той иска никой да не знае за това. Изобщо да не се вдига никакъв шум.

— Можем да запазим това в тайна — увери го началникът. Бе му дошло до гуша от цялата тази история и просто се чувстваше болен от нея и по-стар от своите шейсет и шест години.

— На Уорън стрийт има една сграда, която е била фирмата на Ото Сейфанг за внос на кафе — продължи Хузинга. — Сега вече не е никаква фирма, но сградата е на мястото си. Сега там е склад. Трейси иска да се направи табелата на фирмата „Ото Сейфанг“ и да се закачи отново на старото й място. Иска да се възстанови дегустаторският отдел и там да се настанят хора на име Пебърди, Рингърт и Шивли, които да дегустират кафето. Пебърди живее в една мебелирана стая. Рингърт е във Белвю, а Шивли живее с дъщеря си в Бронкс.

— И за какво му е цялата тази идиотщина? — попита Блай.

— Знам, че не изглежда много смислено — каза Хузинга, — но съм сигурен, че ще залови тигъра. Трябва му само един ден. И да е в неделя. За нас това е много удобно, защото в неделя следобед по Уорън стрийт едва ли ще има някой, освен един-двама пияници.

— Май ти самият малко си мръднал от това често ходене в Белвю, но продължавай да чуя цялата работа.

— Освен това иска в склада да има поне стотина чувала с кафе — продължи Хузинга.

— Защо?

— Той е работил там — каза Хузинга. — Тази неделя смята да отиде в осем сутринта. После да дига и да пренася чувалите, а Пебърди, Рингърт и Шивли ще бъдат през това време в дегустаторския отдел. От време на време Трейси ще прекъсва за малко и ще се отбива при тях да изпие по едно кафе. По обяд ще има почивка, той ще излезе пред фирмата и ще седне там на слънце. В дванайсет и половина по улицата ще се зададе едно момиче на име Лора Лути и ще спре пред „Ото Сейфанг“.

— Ще спре? — учуди се Блай.

— Да.

— И какво?

— Трейси веднага ще се приближи — рече Хузинга. — Ще вземе момичето за ръка и ще тръгне с нея по Уорън стрийт. Две-три къщи по-нататък от „Ото Сейфанг“ има един празен склад, който е бил продоволствен магазин. Ще влезе в тази сграда с момичето и тигъра. В склада ще има една клетка. Тигърът ще влезе в клетката, Трейси ще я заключи и после ще излезе с момичето от сградата.

— Тъй ли?

— Да.

— После?

— Две неща трябва да му обещаем — рече Хузинга. — Първо. Абсолютно никаква гласност. Никакви