Бил стоеше в спалнята на Майк Хенлън и гледаше отражението на стройното си тяло в огледалото на вратата. Голата му глава лъщеше под слънчевите лъчи, които нахлуваха през прозореца и хвърляха сянката му по стената и пода. Гърдите му бяха гладки, без нито един косъм, в мършавите бедра и прасци се криеха яки, изпънати мускули.
Той си обу слипа.
Защото вече не помнеше нито какво бяха направили нито каква катастрофа бе тласнала Одра в бездната на кататонията. Знаеше само какво трябва да стори сега… и че ако не го осъществи незабавно, то също ще изчезне от паметта му. Одра седеше долу в креслото на Майк, безсилно отпуснала глава настрани, и се взираше с неестествено съсредоточен поглед към телевизора, по който в момента показваха „Телефонни долари“. Не говореше. Помръдваше само ако имаше кой да я побутне.
Обу си спортни чорапи, после навлече вехтите джинси и новата фланела, която бе купил вчера от едно магазинче за ризи в Бангор. Фланелата беше ярко оранжева. Отпред имаше надпис: КЪДЕ Е ПЪК ТУЙ ДЕРИ, ЩАТ МЕЙН? Седна върху леглото на Майк, където от седмица насам спеше със своята топла, но безжизнена съпруга, и обу кецовете… също купени вчера от Бангор.
Изправи се и пак надникна в огледалото. Видя мъж на средна възраст, облечен в хлапашки дрехи.
— Майната му, дай да друснем един рок — тихо каза Бил и излезе от спалнята.
2.
В сънищата, които ще го спохождат през идните години, той винаги напуска Дери сам, по залез слънце. Градът е пуст; всички са отпътували. Семинарията и викторианските къщи по Западния булевард се гушат мрачно под пламналия небосвод, събрал в едно багрите на всички залези, които е виждал през живота си.
Чува ехото на стържещите си стъпки по бетона. Няма никакъв друг звук освен глухия рев на вода из каналите
3.
Изкара Силвър на алеята, подпря го и пак провери гумите. Предната беше наред, но задната му се стори малко омекнала. Той взе купената от Майк велосипедна помпа и оправи положението. После провери игралните карти и щипките за пране. Колелата все още издаваха онзи вълнуващ картечен трясък, който помнеше от детството си. Чудесно.
Пак се върна в гаража, взе масльонка и смаза веригата и венеца. След това се изправи, огледа Силвър и изпробва тромбата с лекичко стискане. Звучеше добре. Той кимна и влезе в къщата.
4.
и той отново вижда всички тия места непокътнати, каквито са били някога — масивният тухлен бастион на Общинската прогимназия, Мостът на целувките с гъстата плетеница от инициали на влюбени гимназисти, които са били готови да взривят света със силата на своята обич, а сетне са пораснали за да станат застрахователни агенти, търговци на коли, сервитьорки и козметички; вижда статуята на Пол Бъниън на фона на кървавия залез, вижда и килнатия белосан парапет край Канзас стрийт по ръба на Пущинака. Вижда ги каквито са били, каквито ще бъдат завинаги в някое потайно кътче на неговата памет… и сърцето му се къса от обич и ужас.
5.
След „Телефонни долари“ вече предаваха „Колелото на Фортуна“. Одра седеше неподвижно и се взираше в екрана. Лицето й не трепна, когато Бил изключи телевизора
— Одра — каза той и я хвана за ръката. — Ела.
Тя не помръдна. Ръката й лежеше в неговата, топла и мека като восък. Бил отлепи другата й ръка от подлакътника на креслото и я изправи на крака. Тази сутрин я бе облякъл в същия хлапашки стил — с джинси и синьо поло. Би изглеждала чудесно, ако не беше този безжизнен поглед на широко разтворените очи.
— Е-е-ела — повтори той и я поведе през кухнята на Майк към задната врата. Тя го последва покорно… но в края на верандата щеше да се просне долу по корем, ако Бил не бе обвил ръка около кръста й, за да я насочва стъпало по стъпало.
Отведе я до Силвър, който чакаше търпеливо под топлите слънчеви лъчи. Одра стоеше край велосипеда и безметежно се вглеждаше в стената на гаража.
— Качи се, Одра.
Тя не помръдна. Бил търпеливо се зае да прехвърли дългото й бедро през багажника върху задния калник на Силвър. Най-сетне тя се озова леко разкрачена над багажника. Бил я натисна по главата и Одра седна.
Той се метна на седлото и ритна подпорката с пета. Готвеше се да посегне назад и да придърпа ръцете на Одра около кръста си, но преди да го стори, те пропълзяха напред самички като замаяни мишлета.
Той сведе очи към тях и тръпнещото му сърце заподскача до гърлото. Доколкото знаеше, това бе първото самостоятелно действие на Одра от една седмица насам… първото й самостоятелно действие откакто се случи Онова… каквото и да бе То.
— Одра?
Никакъв отговор. Той опита да извие глава и да я погледне, но не успя. Виждаше само ръцете, по чиито нокти се червенееха последните люспици лак, положен преди седмица от умна, красива и надарена млада жена в едно малко английско градче.
— Ще се повозим — каза Бил и подкара Силвър към Палмър лейн, слушайки как чакълът хрущи под гумите. — Искам да се държиш здраво, Одра. Мисля… мисля, че може да подкарам малко б-б-бързичко.
Спомни си за хлапето, което бе срещнал в Дери още преди