удари.
Тогава от рухналата стена, която беше най-близо до джунглата, се разнесе гръмовитият боен вик на Балу. Старата мечка бе бързала с всички сили, но не беше могла да пристигне по-рано.
— Багира! — изрева тя. — Тук съм! Качвам се! Бързам! Аху-вора! Камъните се срутват под мен! О, почакайте да дойда, почакайте само да дойда, мръсни и подли Бандар-лог!
Задъхана, тя се намери на терасата и в миг изчезна под същинска вълна от маймуни, но здраво седна на задните си лапи, разпери предните, сграбчи, колкото можеше, и започна равномерно да удря — тап-тап- тап! — също като колело на воденица.
Остър шум и плясък подсказаха на Маугли, че Багира се е добрала до басейна, където маймуните не можеха да я последват. Пантерата лежеше и дишаше тежко, само главата й стърчеше над водата, а маймуните стояха на три реда по червените каменни стъпала, подскачаха от гняв и бяха готови да се нахвърлят върху нея от всички страни, ако излезеше да помогне на Балу, Тогава Багира вдигна мократа си муцуна и в отчаянието си извика на змийски език:
— Ние сме от една кръв, ти и аз!
Тя мислеше, че в последния миг Каа се бе уплашил. Дори Балу, наполовина смазана от маймуните на края на терасата, не можа да задържи кикота си, като чу голямата Черна пантера да вика за помощ.
Каа току-що си беше пробил път през западната стена и с такава силна извивка се добра до земята, че цял корниз се свлече в рова. Той не искаше да губи предимствата на наклона, затова един-два пъти се сви и разпусна, за да се увери, че всеки фут от дългото му тяло е в пълна изправност.
През цялото това време боят с Балу продължаваше и маймуните крещяха над басейна край Багира, а Манг, прилепът, летеше насам-натам и разнасяше из джунглата новини за голямата битка, докато най-сетне и Хати, дивият слон, затръби и пръснатите групи от маймунския народ се събудиха и полетяха отдалече по дърветата, за да помогнат на своите другари в Студените дупки, а шумът на боя вдигна на много мили наоколо дневните птици от сън.
Тогава пристигна Каа, бърз и жаден за убийства. Бойната сила на питона е в страшния удар с глава, нанасян с цялата сила и тежест на тялото. Ако можете да си представите копие или боздуган, или чук, който тежи почти половин тон, направляван от студен и спокоен мозък, горе-долу бихте си дали сметка с какво оръжие се биеше Каа. Един питон, дълъг четири-пет фута, може да събори Човек, ако го удари право в гърдите, а Каа, както знаете, беше дълъг трийсет фута. Първият му удар се насочи точно в средата на групата около Балу. Той стигна целта си със затворена уста, в пълно мълчание, и от втори удар не стана нужда. Маймуните се пръснаха с викове:
— Каа! Това е Каа! Бягайте! Бягайте!
Цели поколения млади маймуни, за да се държат мирно и прилично, са били плашени от възрастните с истории за Каа, нощния убиец, който пълзи по дърветата безшумно, както расте мъхът, и може да отнесе най-силната маймуна, за стария Каа, който умее така да се престори на паднал клон или на гнил дънер, че да измами дори най-умните, докато изведнъж клонът ги сграбчи и тогава…
Каа беше всичко, от което маймуните се страхуваха в джунглата, защото никоя от тях не знаеше границите на неговата сила, никоя от тях не можеше да го погледне в очите и никоя не се беше върнала жива от прегръдката му. Затова те побягнаха, хълцайки от ужас, към стените и покривите на къщите и Балу въздъхна с дълбоко облекчение. Нейната козина беше по-дебела от козината на Багира, но и тя бе жестоко пострадала в боя. Тогава Каа за пръв път отвори уста, произнесе само една съскаща дума и най- отдалечените маймуни, които търсеха закрила из Студените дупки, замръзнаха там, където бяха, и затрепериха така, че клоните под тях се огънаха и запукаха. Маймуните по стените и празните къщи спряха виковете си и в тишината, която падна над града, Маугли чу как Багира излезе от басейна и отърси мократа си козина.
После пак се разнесе врява. Маймуните заскачаха по-високо по стените; те се хващаха за вратовете на големите каменни идоли и с крясъци се промъкваха между зъберите на укрепленията, а Маугли затанцува в беседката, допря око до мраморната резба и забуха като бухал през предните си зъби, за да изрази по този начин своя присмех и презрение.
— Извадете човешкото дете от оня капан, аз нямам вече сили — изохка Багира. — Да извадим човешкото дете и да се махаме! Те може пак да ни нападнат!
— Те няма да мръднат, преди да им заповядам! Сссстойте така! — изсъска Каа и целият град пак се смълча. — Аз не можах да дойда по-рано, сестро, но мисля, че чух твоя повик! — Това се отнасяше до Багира.
— Да-а… може да съм извикала по време на боя! — отвърна Багира. — Балу, ранена ли си?
— Не знам дали не са ме разкъсали на сто отделни малки мечета — каза Балу и сериозно се зае да разтърсва крак след крак. — Ау! Ох, че боли! Каа, ние, струва ми се, ти дължим живота си, двете с Багира!
— Няма значение. Къде е човечето?
— Тук съм, в един капан. Не мога да се покатеря — извика Маугли.
Падналият свод се извиваше точно над главата му.
— Махнете го! Той танцува като Мао, пауна. Ще ни смачка малките — обадиха се отвътре кобрите.
— Хе-хе! — изкиска се Каа. — То печели приятели навсякъде, това човече! Дръпни се назад, човече, а ти се скрий добре. Отровен народе! Аз ще пробия стената.
Каа грижливо огледа мраморната резба, докато намери една безцветна пукнатина, която показваше по- слабо място, два-три пъти почука леко с глава, за да измери добре разстоянието, и после, вдигайки тялото си на шест фута от земята, нанесе с носа си няколко страхотни удара. Резбата рухна и се свлече сред облаци прах и отломки, Маугли изскочи през отвора, хвърли се между Балу и Багира и прегърна мощните им вратове с двете си ръце.
— Ранен ли си? — попита Балу и нежно го прегърна.
— Аз съм озлобен, гладен и доста издраскан… но те, о, те жестоко са се отнесли с вас, приятели мои!
Вие сте целите в кръв!
— Не само ние — каза Багира, облиза устни и погледна към мъртвите маймуни, които лежаха по терасата и край басейна.
— Това е нищо, нищо не е, щом ти си жив и здрав, моя гордост, мое най-малко от малките жабчета! — изхълца Балу.
— За това ще поговорим по-нататък — каза Багира със сух глас, който никак не се понрави на Маугли. — Но тук е Каа, на когото ние дължим победата, а ти — живота си! Благодари му според нашите обичаи, Маугли.
Маугли се обърна и видя огромната глава на питона да се люлее цял фут над неговата.
— Значи това е Човечето! — каза Каа. — Кожата му е твърде мека и ми прилича малко на Бандар-лог! Внимавай, Човече, да не би някой път, когато съм си сменил кожата, да те взема по погрешка за маймуна!
— Ние сме от една кръв, ти и аз! — отговори Маугли. — Тази нощ аз ти дължа живота си. Моята плячка ще бъде и твоя плячка винаги, когато си гладен, о, Каа!
— Много ти благодаря, малко братче — каза Каа, но очите му весело засвяткаха. — А какво може да убива такъв храбър ловец като теб? Питам, та да знам дали да го последвам, когато той тръгне на лов?
— Аз сам не мога да убивам нищо, понеже съм твърде малък! Но мога да гоня диви кози към тези, които имат нужда от тях. Когато стомахът ти е празен, ела при мен и ще видиш, че казвам истината. А и ръцете ми са твърде ловки — той протегна ръцете си, — и ако някога попаднеш в капан, бих могъл да върна дълга, който имам към теб и към Багира, и към Балу за тази нощ! Добър лов на всички ви, господари мои!
— Добре казано — изръмжа Балу, защото Маугли наистина беше изразил сполучливо своята благодарност.
За миг питонът леко допря главата си до рамото на Маугли.
— Храбро сърце и учтив език! — каза Каа. — Те ще те отведат далече в джунглата, Човече! А сега върви си по-бързо заедно със своите приятели! Върви си и лягай да спиш, защото луната залязва, а това, което ще последва, не е подходяща гледка за твоите очи!
Луната вече се спускаше зад хълмовете и редиците треперещи маймуни, струпани по стените и
