зъбчатите зидове, приличаха на оръфани ресни. Балу слезе до басейна да пие вода, Багира заоглажда козината си, а Каа се плъзна към средата на терасата и затвори челюсти с такъв звънтящ звук, че очите на всички маймуни се приковаха към него.
— Луната залязва — каза той. — Вижда ли се още? От стените долетя стон, сякаш вятърът плачеше по върховете на дърветата.
— Вижда се, Каа, вижда се!
— Добре! Сега започва танцът — Гладният танц на Каа! Стойте мирно и гледайте!
Питонът се завъртя два-три пъти в огромен кръг, залюля глава отдясно наляво. После взе да прави пръстени и осморки с тялото си, меки, разплути триъгълници, които се стапяха в квадрати и петоъгълници, в извивки, които не се спираха, но и не бързаха. Неговата тиха, бръмчаща песен не преставаше през цялото време. Все повече и повече мръкваше и накрая не се виждаше как Каа се извива и мести, а само се чуваше шумоленето на люспестата му кожа.
Балу и Багира стояха вкаменени, в гърлата им се надигаше неясно ръмжене, козината им бе настръхнала. Маугли гледаше и се чудеше.
— Бандар-лог! — чу се най-сетне гласът на Каа. — Можете ли да мръднете с ръка или крак без моя заповед? Отговорете!
— Не можем да мръднем с ръка или крак без твоя заповед, о, Каа!
— Добре! Направете една стъпка към мен! Редиците на маймуните безпомощно се люшнаха напред. Заедно с тях тромаво пристъпиха Балу и Багира.
— Още по-близо! — изсъска Каа и те пак пристъпиха.
Маугли хвана с ръце Балу и Багира, за да ги отведе, и двете големи животни трепнаха, сякаш събудени от сън.
— Дръж ме за рамото с ръка — пошепна Багира. — Дръж ме, защото иначе ще се върна… ще се върна при Каа! Ааах!
Но това е само старият Каа, който прави разни кръгове в праха! — каза Маугли. — Хайде да вървим! — И тримата се измъкнаха през един отвор в стената и се озоваха в джунглата.
— Ууууф! — изпъшка Балу, когато пак се намери под дърветата. — Никога вече няма да правя съюз с Каа! — И цялата се разтресе.
— Той знае повече от нас — промълви с трепет Багира. — Ако бях останала още малко, щях сама да се пъхна в гърлото му!
— Мнозина ще имат тази съдба, преди луната отново да изгрее — каза Балу. — Ще получи добър лов, както той си знае.
— Но какво значи всичко това? — попита Маугли, който не знаеше, че питонът може да хипнотизира. — Аз видях само една голяма змия, която правеше глупави кръгове, докато се стъмни. И носът й беше целият разбит. Ха-ха!
— Маугли! — гневно го пресече Багира. — Носът й беше разбит заради теб, а също и моите уши, моите хълбоци и лапи, както и вратът и раменете на Балу са изхапани заради теб. Дълги дни нито Балу, нито Багира ще могат с наслада да ходят на лов!
— Това няма значение — каза Балу. — Нали пак си имаме човешкото дете?
— Да, вярно е, но той ни струва твърде скъпо: изгубихме време за лов, получихме толкова рани, платихме с козината си, половината ми гръб е оскубан! И най-важното, честта ни пострада. Защото, спомни си, Маугли, как аз, Черната пантера, бях принудена да викам Каа за помощ и как двете с Балу бяхме оглупели като малки птичета пред неговия гладен танц. Всичко това, човешко дете, стана заради твоята игра с Бандар-лог!
— Вярно е, това е вярно! — тъжно каза Маугли. — Аз съм лошо човешко дете и усещам мъка в стомаха си.
— Мф! Какво казва Закона на джунглата, Балу? Балу никак не искаше да причинява на Маугли повече неприятности, но Закона не можеше да се заобиколи, затова измърмори:
— Мъката не пречи на наказанието. Но помни, Багира, че Маугли е толкова мъничък!
— Знам, че е мъничък, но той причини злини и заслужава няколко удара. Маугли, имаш ли нещо да кажеш?
— Нищо. Аз постъпих зле. И ти, и Балу сте целите в рани! Справедливо е.
Багира гальовно го цапна пет-шест пъти — от гледна точка на една пантера това едва ли би разбудило нейните собствени пантерчета, но за седемгодишно момче представляваше най-свирепият възможен бой. Когато свърши, Маугли кихна и се изправи, без да каже нито дума.
— Сега метни се на гърба ми, малко братче — каза Багира, — и да си вървим в къщи!
Едно от хубавите неща в Закона на джунглата е, че наказанието разчиства всички сметки. След него няма вече никакво натякване.
Маугли сложи глава върху гърба на Багира и така дълбоко заспа, че дори не се събуди, когато Майката вълчица го положи в дъното на пещерата.
