ден.
Мишият покрив над него тихо скърцаше и говореше, а надолу по стълбите гърнетата и съдовете приспивно шушукаха. Някоя от котките често му правеше компания, заспала в края на леглото му. Но когато четейки или пишейки Вълшебникът се отпускаше в собственото си легло, Черният Пламък винаги се намираше там, удобно свил извитата си опашка.
— Блатната билка се използува за главоболие и женски болести, в случаи без кръвоизливи — беше обяснил Флеърмън сутринта. Дъглас го попита за ефузията, тъй като не знаеше нищо за женската анатомия и биология. На тази тема Вълшебникът му изнесе лекция, която трая три дни.
— През по-голямата част от времето Огънят е доминиращ елемент — казваше Бронзовият Бухал, който често се показваше като по-добър учител от Магьосника. — Освен в случаи на необикновени обстоятелства, той превъзхожда Водата, Земята и Въздуха. Например мъдрият дървар винаги пали своя огън в ограничено затворено пространство, където дъждът няма да може да го загаси или вятърът да го раздуха. И когато напуска това място, той внимателно го стъпква в земята, за да не унищожи гората.
— Но Огънят е в състояние за изкипи водата — кимайки каза Чиракът — и даже да изгори или стопи Земята, ако тя е достатъчно нагорещена. Огънят се нуждае от въздух, който да го поддържа, а вятърът може да го направи много по-голям.
— Добре, добре — даде своята оценка Бухалът. — Виждам, че не е толкова трудно да следваш пътя на логиката. Дори и най-сложните магии имат логическо обяснение, ако знаеш системата, по която са направени. Но помисли върху следното: един Огнегадател е способен да запали огън под Морето, той е в състояние да извлече пламък и от Земята, или да го свали от Въздуха. Възможно е да подчини Огъня и да го накара да извършва неестествени неща — това е целта, към която трябва да се стремиш, момчето ми.
Чиракът разпитваше за системите на логиката и четири седмици по-късно вече чувствуваше, че започва да разбира по-простите от тях.
— Слагай солта в месото, след като си го приготвил, а не преди това. Тя извлича соковете му и го прави твърдо и сухо, особено когато се отнася за говеждото — обясняваше Синият Чайник. — Когато накапеш с восък панталоните си, веднага полей с гореща вода мястото и не го трий! Господарят обича филийките хляб да са препечени — продължи той с обясненията, — а маслото да е размекнато, затова зимно време го слагаме до печката. Вълшебникът харесва и горещото кафе — много силно и много сладко по всяко време на годината — така че всеки ден Кафеникът най-рано започва своята работа. Не мога да разбера защо захарта вече се намира по-трудно от самото кафе. Всяка седмица се прави списък за необходимите пазарни продукти и в пазарен ден, който в Трънкети е всяка сряда, ще знаеш какво да търсиш. И никога не пазарувай на гладен стомах.
Докато слушаше обясненията, главата на момчето се пълнеше с хиляди важни неща, необходими за едно домакинство. Магът не обичаше да пазарува, а Синият Чайник нямаше такава възможност, така че задължението да купува храна и пиене се падаше на Дъглас. Той се научи да прави и списъци за покупките.
— Следващия път, когато отидеш на пазар — каза му веднъж Флеърмън Флоуърстолк, — искам да ми купиш макара с най-дебелия копринен червен конец. Ще отидеш да я вземеш от шивачката, тъй като старата Дикси не тъче копринени конци. Червеният цвят да прилича на този на цветята в голямата ваза в хола, разбра ли? И докато си там, купи ми три чифта вълнени чорапи, шивачката сама ги плете. Ако й позволиш, тя ще ти вземе накрая най-малко два талера, но ти й кажи, че ги купуваш за мен, Вълшебника от Хълма и че ако не ги даде за десет процента от исканата сума, през следващата пролет ще й донеса болест по прасковите. Шивачката знае, че само се шегувам, но тази игра харесва и на двама ни.
Дъглас записа: червен конец — червен като цветята във вазата и три чифта вълнени чорапи за Вълшебника (болест по прасковите).
В сряда сутрин, взел доста порасналия списък, той нарами кошница на гърба си и се запъти към пазара в Транкети.
Той беше на градския площад на най-големия и единствен град в Долината, където живееха двеста семейства — в приветливи малки къщички, построени от местен камък, укрепен с извити и боядисани греди от дърво, отсечено в горите по северните склонове на Долината, разположени над стадата и малките възвишения. В едната част на площада, под величествено разперил клони орех, се издигаше стара църква, а близо до нея — пространство с надгробни камъни, изпъстрени с имена и дати на покойници, някои от които бяха починали преди четиристотин години. От другата страна — много по-голяма и много по-чисто поддържана, макар и леко отъпкана от градските овце се намираше малка горичка от пет стари дъба, които се разпростираха над ханче, наречено „Дъбовата почерпка“. Предните му кепенци бяха широко отворени за утринните слънчеви лъчи, както и за леките вечерни бризове през лятото. Минаващият пътник би могъл да чуе смехове и песни, както и да усети острата миризма на отлежало ниво.
В средата на площада се намираха къщите на по-заможните жители — докторът, градския управител и собственикът на мелницата.
В пазарен ден жените на фермерите, облечени в светли работни рокли и престилки, с червени, жълти или бели кърпи на главите, заставаха зад сергиите около дъбовете и ханчето и неуморно предлагаха (и сръчно продаваха) яйца и сметана, пилета и масло, пуловери и къси чорапи, ръчно изтъкани със собствена вълна.
Продавачите купуваха един от друг, клиенти им бяха и гражданите, които нямаха възможността да обработват плодородната почва в Долината, в някоя своя ферма, както и непознати пътници и странници, които пристигаха на това място в сряда сутрин. Спазаряването доставяше удоволствие, въпреки че главната тръпка бе клюката, която се смъкваше от върховете на женските езици. Цялата тази какофония влизаше в ухото като мелодия и даваше ясна представа за търговските отношения в един малък град.
Седнали на дървените маси под сянката на величествените дъбове, фермерите споделяха новини и мнения, обсъждаха ремъци за добитък и реколта, купуваха или продаваха крава и плуг. Долината също се славеше с породистите си, издръжливи и силни коне. И докато фермерите в ханчето отпиваха на глътки горчивата пенеста бира, домашно приготвена с цвят на орехова костилка, една дъбова бъчвичка обикаляше покрай минаващите млади здравеняци.
Дъглас се потопи в блъсканицата, и докато весело отвръщаше на женските реплики и закачки, избираше най-хубавите домати, картофи и репички, тръпчива ряпа и боб. Момчето плащаше за направените покупки със сребърни талери с герба на Херцогството, което беше добре дошло за всеки продавач, защото монетите не се срещаха често.
От мелничаря той купуваше пакети брашно, а понякога специално добавяше изпечените от пекаря сладкиши. Неговата фурна се използуваше и за печене на говеждо, което обикновено се съхраняваше в ханчето за вечерите и закуските на гостите. Синият Чайник, разбира се, предпочиташе собственото им приготвяне.
Под сянката на дъбовете можеше да се забележи и собствената персона на фермерът Френстил — с халба бира в едната си ръка и с извита лула в другата. Колкото той бе ненавиждан като най-богатия и преуспяващ в Долината, толкова неговата съпруга беше почитана от хората. Упорит, прогресивен и стриктен като човек, той честно си признаваше грешките, но още по-честно се отнасяше саркастично и подигравателно към по-слабо енергичните и преуспяващи фермери. Много от тях, подсмърчайки, споделяха мнението, че работата не е по тяхната лъжица (което съвпадаше с мнението на Френстил).
Но когато възникнеше проблем или някой изпаднеше в беда, фермерът Френстил беше човекът, към когото се обръщаха за съвет и помощ. Стараеха се никога да не го безпокоят напразно.
Той се отнасяше благосклонно към Дъглас и момчето отвръщаше на вниманието с уважение. Вътрешно за себе си, младежът бе решил, че харесва този мъж, въпреки сарказма и мърморенето му.
Флеърмън от своя страна също смяташе Френстил за най-начетения мъж в Долината и насърчаваше момчето да задълбочи приятелството си, за да спечели доверието му.
Разходките до Транкети в сряда бяха приятно и желано разнообразие в летните утрини на Чирака, те го отдалечаваха от ежедневните учебни задължения — занимания, лекции, четене, писане и работа в лабораторията.
Харесваше му да ходи сам, с изправена стойка и вдигната глава, да си подсвирква и да пее, докато отминава красивия криволичещ поток. С топла усмивка и лек поклон поздравяваше всеки срещнат и момчето скоро разбра, че е спечелило симпатиите на хората в местността и жителите от селището.
