Бронзовия Бухал. Чу се: „Пуффф“, птицата изчезна от мястото си и се появи на петнайсетина фута разстояние от тях. Бухалът изглеждаше изненадан от внезапното пътуване.
— Телепортация — тихо обясни Флеърмън. — Този вид магия универсално е разпространена като истинско вълшебство, по-точно казано, магия с главно „М“. Друг неин вид е екстрасенското възприятие.
Той отвори очи, докосна челото си с лявата ръка и промълви:
— Чувствувам… чувствувам… чувствувам приближаването на стар просяк към нашата врата, готов е да позвъни, тъй като обичайният посрещач го няма. — Вълшебникът намръщено отправи последните си думи към Бронзовия Бухал и продължи: — Облечен е в дрипи, но има добре подковани ботушки и не прилича нито на старец, нито на просяк. Той е платен шпионин на Херцог Юнисед. Въпросният Херцог има голям недостатък: страда от убеждението, че този, който го поддържа напълно, е негов враг.
Магът скочи от табуретката.
— Вече няколко пъти съм отказвал услугите си на този фалшив Херцог. Никога не съм засягал с думи и дела неговите хора, законите му или собствеността му, но той винаги ме е смятал за свой враг — обърна се Флеърмън към ученика си. — Приближи се към мен. Сега ще научиш много повече, отколкото ако ме наблюдаваш как стрелям по Бронзовия Бухал в стаята си или го обиждам с автоматична телепортация — добави той през рамо.
Обзет от тази мисъл, магьосникът закрачи през работилницата, мина през двора и кухнята надолу към приемната и се запъти към външната врата.
Както обикновено при хубаво време, тя беше открехната. Докато се приближаваха към нея, дочуха звънец, придружен от сприхаво чукане.
Едно беше сигурно: ако застанеше на прага, всеки човек щеше да види мъж в одърпани, скъсани дрехи, които Дъглас никога не би предположил, че може да съществуват. Очите на мъжа бяха зачервени като от плач, а бузите му бяха съсухрени и набраздени от страдания и болки, общо взето изглеждаше много препатил. След като видя приближаващите се към него фигури, той отстъпи назад, но запази напрегнатата си поза, сякаш искаше да се предпази от вятъра. И момчето забеляза новите му подковани ботушки, така, както беше предсказал магьосникът, а привидната му старост също беше измамна. С подходящ жест, Флеърмън покани госта да влезе.
— Кримай — внезапно проговори вълшебникът, преди другия да отвори уста. — Какво те е довело до Височината на Вълшебника? Твоят господар вече знае отговора ми: не мога и не желая да му помагам в новото начинание. Кажи на твоето Величество да си стои в къщи и да насърчава раждането на агнетата в горните земи. Това поне ще отива както на него, така и на цялото Херцогство.
— Разбрах, че съм разпознат, въпреки отличната маскировка — отвърна фалшивият просяк и Дъглас се учуди на добре модулирания му тон, издаващ младост, вместо очаквания от него висок и жален глас.
От по-отблизо, момчето забеляза, че под старите мръсни дрипи, мъжът, наречен от Флеърмън Кримай, носеше хубав жакет върху ризница с красива медна плетка. Под широкия колан, с който беше препасан, се подаваше част от острието на дълъг нож, скрит в красива ножница. Мръсната сплъстена коса в действителност беше перука, а дълбоките белези и бразди по лицето му — обикновени боядисани линии.
— С тази маска не можеш да заблудиш и най-зеления новобранец в изкуството на магията — каза Флеърмън.
— Може и да е така, но аз вече научих, каквото ми беше необходимо. Кажи кой е този момък, който от седмица е отседнал при тебе, Майсторе на Огъня? Разбрах, че идва от Брайтглед в околностите на Пертсайд и е син на корабостроителя Дъглас, който се изгуби в морето преди няколко години. Кажи ми, не е ли така?
Дъглас беше шокиран от непознатия, който бе казал името му и знаеше произхода му.
— Не съм учуден, че сте намерили и друг информатор в селото — поде твърдо Вълшебникът. — Но той няма да тръгне след Господаря на Херцогството, както направиха последните трима шпиони.
— Моят Лорд Херцог рядко се обръща към някого за съвет — продължи меко шпионинът. — И мога да допълня, че нямам право да се оплаквам, когато ми се предлага интересна и добре платена работа. Аз…
— Кримай, искаш ли да ти кажа нещо, което твоят платен информатор не би могъл да знае? Младежът, за когото говориш, не прекара просто нощта в Хълма на Вълшебника. Той ще остане да живее тук по-дълго, отколкото предполагаш, защото миналата нощ ние двамата подписахме договор и Дъглас от Брайтглед сега е мой чирак, което може и да не се хареса на херцогските закони. А ти идваш и прекъсваш нашите уроци. Внимавай как ще се отнасяш с него, Кримай, с ученици на магьосници шега не бива.
Шпионинът злобно изгледа Дъглас, а той от своя страна се обърна открито към него:
— Тук съм и това е моето място, господин шпионино! Опитай се да ме предизвикаш и върху теб ще приложа урок номер девет! А сега, след като си видял и чул всичко, за което си дошъл, време е да се измиташ оттук!
Момчето пристъпи напред, направи бърз жест и яростно прочисти гърлото си. Шпионинът се завъртя, премина тичешком двора и изскочи от портичката по виещата се около Потока пътека, после бързо увеличи разстоянието между него и Чирака. Той скоро се изгуби в буйно обраслата градина на един човек, наричан Безценния.
— Е, както и подозирах — обади се Бронзовият Бухал. — Горкият Безценен е приел Херцогските пари, за да те шпионира, Флеърмън.
— Всичко е наред — отговори Вълшебникът с весела усмивка. — Когато той ме уведоми за предложението на Кримай, аз го посъветвах да приеме. Парите определено ще му бъдат от полза, а херцогът и без това щеше да ги хвърли за някой коварен план, ако не ги беше дал на Безценния. Кримай, обаче, не е толкова глупав. Той знаеше, че няма да има толкова голяма полза от своя информатор.
Той ги поведе надолу през хола и всички се върнаха в Работилницата.
— Кримай нито е глупак, нито чак толкова лош, колкото и странно да звучи. Той ще плати достатъчно на Безценния, за да може да купи на съпругата си Люляка ново легло — преди да настъпи зимата и преди купуването на нов бик за неговите юнаци. Всички ние, освен Юнисед, разбираме каква е причината.
В работилницата Вълшебникът зае предишното си място — на високата табуретка.
— Да не забравя да напомни на Безценния да не допуска същата грешка, която преди време направи неговият предшественик.
— Каква беше тя? — нетърпеливо попита Дъглас.
— Жената на един фермер, живеещ наблизо — поклати глава Флеърмън. — Ооо, тя смяташе заниманията ми за толкова невежи, че в безлунните нощи като тази започна да се маскира и като странно същество да скита из Височината на Вълшебника. Кримай беше така заинтересован, че през последната безлунна нощ излезе да я следи, разбира се, без да успее да разбере или види нещо — пречеха му мъглата и сгушените храсти от лавровкиня, да не говорим за сковаващия мозъка студ.
— И затова получи ужасни болки в гърба — прибави Бронзовият Бухал. — А аз го насочих правилно. Трябваше да видиш физиономията му, когато Вълшебникът го покани на среднощна трапеза. Ха!
— Дадох му специално лекарство против мозъчна треска и направих лапа от зелени жълъди за гърба му, бяха примесени със зрънца от нар. После му дадох мъдър съвет: Кога и как да дебне в студа и мъглата през късните пролетни нощи.
— Разбирам — продума Дъглас. — Следователно, ако Безценният се оттегли и престане да измисля своите истории…
— Тогава парите ще идват при него за по-дълго време!
— А този мъж, Кримай, дали е безопасен?
— О, определено мисля така. Някога той беше честен и откровен, но недостатъчно добре платен учител, който беше изгонен от работа. И сега той прави всичко, продиктувано от Херцога. Юнисед — Херцогът, е нещо по-различно. Алчен, суетен, самомнителен и жаден за власт, също така тираничен, некомпетентен и непросветен в Управлението на имението. Много рядко човек може да го види уравновесен. Между другото, каква вреда ще донесе едно толерантно отношение към Кримай? Да се върнем към уроците, млади момко, още не е време за обед!
Уроците и учението бързо изпълваха отминаващите дни и летните лунни нощи се топяха и избледняваха с нарастващите интереси и знания на Чирака, който съвсем капнал падаше в пухеното легло в края на всеки
