прекарва нощите, кръжейки над Хълма на Вълшебника и околностите на Долината, с цел да събира информация за живота в местността.
Чиракът помнеше, че при постъпването си на работа металната птица бе дала своето одобрение пред Магьосника Флеърмън, затова я слушаше с внимание и уважение, особено когато се отнасяше за летене или работа с метали от всякакъв вид.
Дъглас попита стария Маг за името на металната птица и бе изгледан изненадано.
— Винаги просто го наричам Бронзовия Бухал — отвърна накрая Флеърмън.
Момчето се обърна и лично към Бухала, но получи същия изненадващ отговор. Още от първия ден на неговото пристигане, задълженията му се свеждаха до неговото старателно полиране. Докато траеше тази операция, птицата винаги беше подготвена с разказването на невероятни, омайващи и често фантастични приказки за феи, нимфи, самодиви и други малки същества.
— Забеляза ли пръстените от отровни гъби долу при стария кладенец? — попита Бронзовият Бухал, докато момчето го полираше, застанало на прага под лъчите на утринното слънце.
— Да, разбира се — присвитите му очи се повдигнаха и в тях проблесна любопитство.
— А знаеш ли какво означава?
— Не мисля, че зная точно — отвърна Дъглас, докато изтриваше лявото крило на Бухала. — Някой ми беше казал, че феите обичали да седят върху тези гъби — добави той.
— Да, това е вярно, снощи там бе свикан Върховния Съд. Една от феите беше обвинена в кражба на ведро мляко от Фермер в Долината, а той като добър човек с добра слава се бе обърнал към Кралица Марджит, за да потърси справедливост. Върховният Съд призна безпричинната кражба на мляко и я осъди.
— Бих казал — спря за момент чистенето Дъглас, — че нито една причина за дадена кражба не е невинна.
— Ти не разбираш живота на феите — прибави бронзовия настойник. — Те надзирават човешкото поведение в земите, в които живеем заедно с тях. Съблюдават нормите за чистота, подреденост, надзирават за добре свършената работа, за природата, великодушна към тях и строго наказват провинилите се мръсни и разхвърляни свои сестри. Виждаш ли, феите обитават места, където вярват, че живеят и други същества, по-специално човеци. Според техните собствени схващания, невнимателните и немарливи хора не могат да повярват в тях. Ето защо премахването на небрежността наистина е средство за самозащита.
— Разбирам — промърмори замислено Дъглас. — Никога не съм се замислял, но вярвам в тяхното съществуване, дори досега да не съм виждал нито една фея.
— Ооо, ще видиш! — увери го Бухалът. — По този повод трябва да знаеш, че въпросният фермер поддържа чистота в хамбара и стопанството си, той е спечелил доста добра репутация сред феите. Доячката във фермата е негова дъщеря — едно приветливо момиче, което два пъти седмично приготвя хляб и вари прясно мляко за Малкия Народец.
— И съдът гласува за фермата?
— О, да! Като отплата кралицата поиска от него двойно количество мляко за месеца. Фермерът дори забрави за кражбата, взе си кофата и се върна обратно.
— И всичко това е станало през миналата нощ около Стария кладенец?
— Точно така — потвърди птицата и наведе глава, за да провери как Дъглас се справя с работата си.
— А ти беше ли там?
— Никой няма право да наблюдава Съда на Феите, за голямо съжаление, освен ако няма специална покана — отвърна птицата и се извърна към средата на входната врата. — Всичко това успях да разбера от един елф — мой приятел, който го научил от Пикси, живуща на брега на потока, съвсем близо до Стария кладенец. Тя чула съвещанието до нейната къщурка. Дори и малката Фея Пикси не посмяла да гледа, а само слушала.
— Мислех, че елфите са същите като феите — отбеляза Дъглас.
— Само в най-общ аспект. Те са нещо като роднини, но не съвсем същото. Например тези от рода на Пикси са не по-големи от средния ти пръст.
Дъглас прибра парцалите, с които го лъскаше.
— Бих желал да се срещна с някой от твоите приятели. Никога не съм виждал елф или малко духче. Или пък фея, например.
— Всичко по реда си — отвърна Бронзовия Бухал, намигайки весело на една летяща червеношийка.
Фермерите от долината изпитваха чувство на страхопочитание от присъствието на Вълшебника в тяхната околност. Страхът им от неговите способности бе по-голям от усещането за собствено достойнство, така че той реши да живее в съседство с тях. Хората се стараеха да не безпокоят Флеърмън, освен в много важни и необичайни ситуации като спасяването на брашното в Голямата мелница или снабдяването с говеждо месо през ранната зима. Магьосникът винаги плащаше в брой — нещо добре дошло за местните жители, като изричаше по някое друго заклинание и оставяше талисман, когато някой се нуждаеше от него и например казваше: „Не се отнасяше за мен, ако не възразявате…, но старият Бълдинг от Южната местност е болен…“
Флеърмън с готовност прекъсваше своята работа, за да помогне на съседите си и рядко вземаше за услугата дори символична сума.
С течение на времето Чиракът увеличи контактите и познанията си с местните и градските жители. Той показваше съобразителност и не се месеше много в заниманията на своя Майстор. Отношенията му с Вълшебника се ограничаваха до въпроси, свързани с неговото обучение, които въпреки младостта и неопитността на Чирака, понякога бяха достатъчно приятелски и искрени.
Дъглас наблюдаваше, слушаше и се опитваше да разбере отблизо света в Херцогството. Той съобщаваше новините, научени в околностите или селищата. Беше сигурен, че Флеърмън съвсем малко се интересуваше от световните събития, доколкото те се отнасяха до Долината и самото Херцогство.
Но в дните, които минаваха, научи повече.
Глава трета
— Вълшебници — каза Флеърмън Флоуърстолк. — Чародеи, магове, огнегадатели, водогадатели, вещици, върколаци и и всички от този род притежават нещо общо: те са обикновени, срещат се като хората, които виждаме всеки ден, като например Фермерът Френстил. Те не са полубезсмъртни като феите, елфите и джуджетата и напълно се различават от истинските безсмъртни по вид и качество.
След неколкодневна почивка, това беше първият ден от уроците на новия Чирак.
— Всички простосмъртни магьосници упражняват еднакъв вид магьосничество и бих добавил, че постигат различни успехи. Много често успехът в магиите зависи от усилията, отдадени в трудния, дълъг и стръмен път към овладяването на знанията и вълшебствата. Много чираци никога не успяват да достигнат нужното ниво. Други са родени за професията и хващат знанията още от началото. Единствено времето ще покаже към коя от двете крайности се приближаваме. Надявам се, че не си напълно непохватен.
Флеърмън впери продължителен втренчен поглед в чевръстия чирак. Дъглас си спомни за първия си сън през онази сутрин под дебело подплатения покрив в западния край на къщата…, когато загърнат в алена пелерина убиваше страшния леден дракон с нетрепващо и сигурно движение на ръката си.
Магьосникът придоби сериозен вид, внезапно простена и произнесе:
— Това, което току-що казах е истина. Признавам, че се изразих грубо, за да разбия надеждите ти, поне докато дойде време за обяд. Не бих искал да си помислиш, че така просто и бързо бих могъл да направя от тебе вълшебник, докато ти не се стараеш да заплатиш за уроците с усилие и душевно терзание. Разбира се — добави той, обръщайки се към главния вход на работилницата, — въпросите, които стоят пред нас са:
а) Дали си подходящ за този занаят.
б) Имаш ли желание да се обучаваш. Не можеш просто така да покажеш класата на пътуващ магьосник, без значение, че това ти харесва и нито си чел книги, нито посещавал уроци. Просто така не се става вълшебник.
