неблагоприятното и студено време.
В стаята на вълшебника бе разположено огромно балдахиново легло, завито с черна мрежа, украсена със сребърни звезди и луни и други завити фигури. За топлината на стария човек се грижеше дебел юрган, особено през хладните нощи, през които висока бензинова лампа осигуряваше светлина за останалите му занимания. През направения в покрива отвор надничаше месингов телескоп, насочен към небесата.
Изложени под лъчите на дневното слънце, отглеждани в саксии и съдове, многобройни цветя и треви изпълваха южните прозорци, придаваха на стаите приятен аромат и ги изпълваха с живи, светли тонове.
Личната стая на Дъглас се намираше в задната част на къщата, под ниските стрехи. Беше малка, със смъкнат таван и притежаваше два, украсени с диаманти прозорци, които на фона на вечерното слънце образуваха дъги по стените. Капаците на прозорците се отваряха широко, за да погълнат всеки западен бриз, свирещ и носещ аромат на узряваща тимотейка в ливадите, диви цветя в полетата и на големи дървесни корони в далечни горски кътчета.
Леглото на Дъглас заемаше почти цялата стая. Имаше сламена настилка, чиито тънки сламчици се подаваха между дебелите дървени марки и беше покрито с меки вълнени одеяла… За зимно време бе предвиден добре подплатен юрган, украсен с цветя, изобразени в синьо-бяла градина, изпъстрена с букви и думи, които нямаха никакъв смисъл дори за Флеърмън. Този юрган му беше даден преди години в едно далечно място, където бе останал с цел да изучи езика и обучи ръцете си.
Между двете спални, свързани една с друга посредством широка врата, се намираше претъпкана с книги библиотека, навити на руло ръкописи, неразгънати свитъци с дребно изписан текст, копия, картини, рисунки, литографии и различни по вид записки, от които момчето се отчая дали някога ще узнае и една десета от съдържанието им, да не говорим за тяхното значение.
Вълшебникът, обаче, притежаваше необяснимата способност да знае не само какво се намира там, но и точно къде да го потърси, когато има нужда от него. На Дъглас често му се струваше, че по някакво взаимно съгласие, и когато никой не гледаше, предметите и по-специално книгите се движеха из голямата библиотека.
Личните теми, събирани от Огнения Магьосник, бяха повече от увлекателни, особено за едно младо момче с неизчерпаемо любопитство. Закачени по стените, тавана, поставени в ъглите, подредени в остъклените предни кабинети или разхвърляни в безпорядък по средата на пода се намираха красиви извити ками, инкрустирани със скъпи камъни; притежаваха широки остриета с чудесен бляскав и закален връх, бяха украсени със злато, сребро и слонова кост, вплетени в сложни съчетания, изразяващи сцени от древни битки.
Там имаше препарирани гущери и живи змии, дървени сандъци, пълни с шлифовани диаманти с размер на грахчета и есмералди с големина на праскови! Лавиците с книги се подпираха от зловещи квадратни божества от теракота и тъмно маслинено дърво — грубо обработени и с големи очи. На масите бяха поставени тънки, изящно изработени фигури на прекрасни млади дами, танцуващи по пантофи, облечени в разкошни грациозни рокли, които се носеха около тях като дим.
— Колко сте възрастен? — попита веднъж Дъглас.
— Не съм възрастен — отвърна Флеърмън и продължи: — Да, добре, зная, всеки добър въпрос заслужава и добър отговор — добави той. — Е, да… след първите сто години не съм спазвал броенето, но предполагам, че съм… ъъъ… най-малко на четиристотин и осемдесет години, плюс-минус десет години, или да речем двадесет.
Въпросът за отговарянето на въпроси изгря още през онази първа нощ в Хълма на Вълшебника, когато Флеърмън беше включил такава точка в договора между него и чирака. „Страната на Първата Страна се съгласява…, че никога няма преднамерено да откаже или да пренебрегне благороден въпрос, зададен от Страната на Втората Страна“. Тази подробност представляваше съществена част от техните взаимоотношения, защото ако Дъглас не притежаваше дори едно от качествата, изисквани от Магьосника, то поне имаше неизчерпаемо любопитство.
Следващите по-важни стаи — в действителност стаи и пещери, — бяха заедно обобщени от Вълшебника под името Работилница. Те бяха издълбани в хълма точно срещу кухненската врата, минавайки през предния двор. Широките й, добре смазани врати указваха входа. Работните стаи се извиваха в дълбините на Височината на неколкостотин фута навътре, завършвайки със студени тъмни складове и сводове. На територията, разположена под хълма, имаше повече земно пространство, отколкото под подовете на къщата.
Работните стаи представляваха места за занимания — ковачница, дюкян за калайдисване, работилница, химическа лаборатория, аквариум и място за правене на глинени изделия — за тяхното оформяне на грънчарско колело и изпичане на суровите съдове.
Дъглас осъзна, че единственото обикновено нещо, което се намираше там, беше огънят. Той се използуваше по толкова много различни начини и даваше живот на полезни неща.
Подовете на дюкяните бяха дървени, но с навлизането им по-надълбоко в сърцевината на хълма се променяха — от твърдо отъпкан пясък до масивна скала накрая.
По каменен канал от изворче, свързано с цистерна, се спускаше чиста студена вода и захранваше кухнята. Излишната част от водата също се спускаше към двора, после тръгваше надолу, весело шумеше и се присъединяваше към Кривия поток.
В друг ъгъл на пещерата, пространството беше оградено за отглеждане на домашни животни. По времето, когато Дъглас пристигна, нямаше коне, а само четири кафяво-бели, на тъмно-бадемови точици крави с къси рога и тихи, спокойни движения. През целия ден те пасяха в ливадите около потока, а привечер, на стъмване, се катереха обратно до дворната врата, за да се приберат, да бъдат издоени и да си легнат за през нощта. Дъглас и неговите „дами“ скоро станаха приятели. В отговор на всеотдайните му грижи те даваха гъсто мляко, без да се споменава дебелия каймак, от който се приготовляваше златисто масло с вкус на детелина.
Вълшебникът и неговият чирак не бяха единствените обитатели на това странно домакинство. В него имаше и котки — Перт (бъбривка), Парти и Черният Пламък, който беше котарак, а първите две — негови съпруги. Женските обикновено разхвърляха сламените постели за кравите и не можеха да си представят как тяхното потомство ще бъде възприето от женската част в околностите на фермата. Дамите от Долината1 съчувствуваха, виждайки как малките котенца на Магьосника бяха обречени да пораснат като първокласни мишеловци, вместо да станат привлекателни галени домашни животни. Парти беше ловджийка и пазеше територията около складовете и килера от мишки. Перт бе, както самото й име показваше…2 малко по-лекомислена и често зависеше от своите настроения, но общо взето любвеобилна котка, която пред всичко останало предпочиташе да се свие в скута ти, докато вечерно време четеш пред камината.
Черният Пламък беше дълъг и изключително мързелив котарак, който предпочиташе редовно да бъде нахранен от неговото ново „момче“. Той присъствуваше навсякъде, където думата „магия“ се дискутираше, обсъждаше или изпълняваше. Дъглас скоро разбра, че Черният Пламък бе пряко подчинен на Флеърмън и понякога асистираше на Възпитаника на Огъня при неговите занимания.
И трите котки бяха черни, въпреки че женските имаха няколко бели петна по тялото си. Черният Пламък беше изцяло в катранено, без бяла украса и Дъглас забеляза, че всичките му потомци, независимо от съпругата, бяха също въглено-черни. Освен това, всички котки притежаваха забележителни изумрудено- зелени очи.
Към постоянните обитатели на Височината на Вълшебника се числеше и едно много голямо, но добре контролирано мише семейство. Членовете му живееха в пролуката над леглото на Дъглас. Той подозираше каква тиха война се подготвя между неуморно работещите Мама и Папа и котките, по-специално Парти. Почувствува се отговорен за своите миши приятели и ги предупреди да се запасят с парченца сирене и късчета хляб от кухнята, като при излизане от стаята си затваряше вратата, за да предотврати нападенията на котката.
От своя страна мишките му се отблагодариха като не тропаха с ботушките си и не оставяха боклук пред леглото му.
Обикновено закачения в центъра на голямата зелена входна врата Бронзов Бухал, не винаги стоеше на своя пост. Веднъж момчето се позаинтересува за неговите странствувания. Бухалът му довери, че често
