— Има толкова много третостепенни магьосници — добави той, — които се срещат наоколо. Но твърде малко от тях са компетентни и обикновено са представители на злите сили, защото не са имали времето да се научат на добри. Черната магия е много по-лека, запомни това, мое момче! Както беше казал един мой стар приятел, бялата магия не разяжда душата. Толкова много третостепенни магьосници се въртят наоколо! И повечето от тях са некомпетентни и зли, защото не могат да схванат доброто. Черната магия е къде по-лесна, а бялата не разяжда душата, както бе ми го казал един стар приятел — повтори той.
Флеърмън се спря до голямата работна маса, височината на която достигаше до бедрото на обикновен човек, разположена в центъра на първата стая в работилницата. Беше най-голямата, най-дългата и най- странната маса, която Дъглас бе виждал някъде и стигаше до коремите на двамата. Върху нея бяха поставени кораби с пълно оборудване на път за Пертсайд. Голямо разнообразие от бутилки — празни или изпълнени с прозрачна, кафява, зеленикава или белезникава течност бяха положени, разместени и подредени върху дървения плот. Огромната площ се допълваше от стъкленици, щипки за дестилиране, извити стъкленици, ребуси, цилиндрични и конусовидни съдове, колби изпълнени с бълбукащи течности и останали ярдове пространство от стъкло и други наредени предмети.
Имаше и стъклени пръчки, стъклени чинии, стъклени цилиндри с открити краища, както и всеразмерни огледала с разнообразна форма, без да се включват лещите — различни по големина, с различни цветове на дъгата.
Сред разпръснатото множество от дреболии бяха разхвърляни книги, памфлети, морски карти, свитъци хартия — непокътнати, с номера, тайнствени думи, кабалистични знаци и релефни фигури. Стенните полици и шкафчета, както и пространството под масата бяха изпълнени с ножове, шпатули, лъжици, черпаци и микроскопи. Изсушени корени, листа и цветове от стотици растения се съхраняваха в буркани със златисти покривала. На пода под тях бяха поставени дамаджани със здрави стъклени запушалки, пълни с тъмносиви, чисто бели и катранено-черни прахове или с многобройни кристалчета.
По-ниско разположените бутилки с подредено съдържание имаха преграда за опиране и регулиране на тяхното количество, състоящо се от течности оцветени в чист рубин, светъл кехлибар, масленозелено, кралски пурпур или оранжев сироп. Изглеждаше, че много от тях врят или кипят по собствено желание.
Всички бутилки и стъклени съдове бяха здраво затворени и притежаваха етикет, надписан с дребен шрифт с ръждивокафяво мастило. Повечето етикети изглеждаха като нови, но се забелязваха и други с остарял и трудно четящ се текст.
Момчето бе застинало в недоумение, докато учителят-магьосник почистваше мястото в центъра на единия край от масата. Майсторът извади високо столче, покатери се върху него и зарита с крака във въздуха. След това внимателно свали шапката си — висока, с конусообразна форма и със златен пискюл на върха, постави я встрани от него и спокойно продължи започнатата на закуска лекция.
— Трябва да знаеш, че до голяма степен успехът в тази професия, а това наистина е професия, е не просто търговия или занимание…, впрочем докъде бях стигнал? Ааа, да! Ако работиш упорито и имаш желание да се учиш, ти си щастливец, особено ако притежаваш природна дарба за магии, което дава допълнително предимство.
Той спря за момент, обърна се към застаналия до него Дъглас и го погледна в лицето. После продължи:
— Защото ти имаш нещо, което никой друг ученик на вълшебник не притежава — мен! Твоят Майстор, Учител, Водач, Пример и Приятел. Звучи малко нескромно от моя страна, но казаното от мене е много ценно и вярно — завърши речта си Флеърмън.
— Аз… ъъъ…, аз Ви вярвам, сър.
— Истина е — Магьосникът отмести погледа си към връхлитащия през входната врата Бронзов Бухал, който с металически шум и трясък кацна на една голяма пръчка до масата за четене. — Какъв тътнеж! — възкликна магьосникът недоволно. — Много рядко си така припрян, Бухале!
— Само казвам какво е истина — отговори птицата. — Може ли да присъствам на първия урок?
— Да, разбира се, въпреки че ние вече започнахме. Първият урок се отнася до тежката работа, предимствата на късмета, прилежността, задълбоченото и сериозно учене на материала за усвояване и също така много други въпроси.
Дъглас просто кимна, до този момент нямаше какво да попита, всичко му изглеждаше правдоподобно. Магьосникът изтри очилата си с ръкава на своята туника и продължи:
— Това беше първият урок. А сега следва и първият тест: Ще приемеш ли предизвикателството? Ще обещаеш ли да работиш упорито и да даваш всичко от себе си, дори когато задачите са леки?
— Да, сър — каза бързо Дъглас. — Въпреки че бих добавил „времената са тежки, а не леки“.
— Наистина, по-трудно е да се работи внимателно и съсредоточено, особено когато нещата вървят добре — отвърна Флеърмън. — И също така за да се справяш с уроците си в „леки времена“ се изисква още по-особено старание. Помисли за това, момчето ми! Но аз казвам: премина през първия тест, да започнем с втория… Какво е магия?
Докато Вълшебникът и Бухалът съсредоточено мълчаха, Дъглас внимателно се замисли върху въпроса. Накрая момчето отвърна:
— Смятам, че магията би трябвало да бъде нещо…, което осъществява друго нещо… за…, за което наблюдателният човек не може да намери нито готова причина, нито подходящ метод.
— Добре, добре! — изпляска с ръце Магьосникът, в знак на задоволство, а Бухалът размаха криле и ги разтърси в знак на съгласие. — Добър отговор или по-точно добър първи отговор, защото това не е цялата истина, но все пак е задоволително начало.
Той смени мястото си, като се доближи до момчето, а освободеният стол го последва и се спря до Дъглас.
— Забеляза ли как всяка вечер се приготвя храната? Добре, трябва да знаеш, че това се дължи на постоянна магия, но е нещо различно от обикновеното природно вълшебство. Синият Чайник нарежда и дава указания, за да бъдат изпълнени точните изисквания. Ястията се приготвят в определено време и както знаеш са отлични. Но не храната е вълшебна, а начинът, по който се приготвя. Разбираш ли за какво говоря?
— Може би малко.
— Видя ли как топлината от печката кипва водата за чая, обелва зеленчуците и приготвя соса от печеното месо?
— Не, но предполагам, че тя би трябвало да се намира там — отвърна Дъглас.
— Следователно ти определяш топлината, огъня и врящата сила като магия?
— Те биха могли да бъдат, въпреки чувството, че ако бях наблюдавал внимателно, щях да намеря естествено обяснение за тях.
— Възможно е, познавам хора, които също биха могли да обяснят нещата по напълно разбираем начин, например предизвиканата химична реакция от връзката на въздуха с нагрятото дърво, което наричаме горене. Отново точен отговор! И ако трябваше да накарам приятеля си да ти обяснява явленията горене и кипене, ти сигурно не би видял в тях нищо вълшебно, защото ще ти бъдат обяснени с помощта на природните закони. И сигурно щеше да се съгласиш, така ли е?
— Да, сър.
— Според мен, избраната от тебе дефиниция за магия е: „Всяко действие има реакция, за които не може да се намери логическо обяснение“.
— Възможно е да се каже и така — добави Дъглас, въодушевен от метода на преподаване.
— Дотук трябва да повярваш на думите ми. По света съществуват величествени и разнообразни природни вълшебства, а за един магьосник са необходими години, за да се научи да ги разпознава. Ето защо се нуждая от различно, по-разбираемо обяснение за това, какво е естествено и какво е магическо. Като тип магията сравнително малко е свързана с природните закони и твърде по-разумно е да вникнем в съдържанието на неестественото, вместо да търсим къде липсва. Дори и тази пътека на познанието е дълга и трудна, изпълнена с пречки и препятствия. Накрая ще разбереш, че съществуват много малко магии, в които можеш да си напълно сигурен. Има и конкретни примери — да движиш или преместваш предмети на различни разстояния. Съгласно всички познати тестове, това е в пълно несъответствие с природните закони и се смята за абсолютно невъзможно. И още…
Магьосникът случайно направи необичаен жест към стоящия пред него предмет, който се оказа
