— Какво става тук? — запита Хагедорн и скочи. — Какво ти каза лакеят? Таен съветник?
Едуард смутено сви рамене.
— Представи си! — рече той. — Не зависи от мен, Фриц. Не ми се сърдиш, нали? Аз съм старият Тоблер.
Младият човек се хвана за главата.
— Ти си бил Тоблер? Ти си бил милионерът, за когото помислиха мен? Заради тебе имах в стаята си три котки и тухлички в леглото?
Тайният съветник кимна.
— Така е. Дъщеря ми беше телефонирала без мое знание. И когато ние с теб пристигнахме там, объркаха ни. Аз не можех да се откажа от своето инкогнито. Нали бях спечелил конкурса под името Шулце! Разбираш ли?
Хагедорн вдървено се поклони.
— Господин таен съветник, при тия обстоятелства бих желал да ви помоля…
Тоблер каза:
— Фриц, престани да говориш. Моля ти се! Престани да говориш глупости, разбра ли? Забранявам ти!
Той пристъпи към младия човек, чието лице беше добило упорито изражение.
— Какво ти става? Толкова малко ли цениш нашето приятелство, че чисто и просто искаш да го хвърлиш на боклука? Само защото аз имам пари?
Той хвана младия човек за ръката и започна да се разхожда с него нагоре-надолу из стаята.
— Виж какво! Това, че аз се преоблякох като бедняк, беше малко повече от шега. Исках да ида веднъж сред хората без фаталния ореол на милионера. Исках да ги опозная отблизо. Исках да видя как се отнасят към един бедняк. Е, сега тази малка шега свърши. Онова, което смятах, че ще преживея, е почти нищо в сравнение с онова, което преживях. Аз намерих един приятел. Най-сетне един приятел, момчето ми! Хайде, подай ръка на дъртия Тоблер!
Тайният съветник протегна ръка към Фриц.
— Дявол да го вземе, твърдоглавецо. Не щеш ли?
Фриц стисна протегнатата ръка.
— Всичко е наред, Едуард — каза той. — Не се сърди.
Когато влязоха в трапезарията, тайният съветник рече:
— Естествено ние сме първите. Как могат тия жени да дрънкат винаги толкова много!
— Да, наистина — каза Хагедорн. — Ти имаш дъщеря. Колко е годишна?
Тоблер хитро се усмихна.
— Тя е на възраст за женене и от няколко дни е сгодена.
— Браво! — каза Фриц. — Честито! Но сега вече се питам сериозно: наистина ли не знаеш къде живее Хилде?
— Тя не ми даде адреса си — отвърна дипломатично тайният съветник. Но все ще ги намериш някак. И Хилде, и адреса.
— И аз имам такова чувство — каза младият човек. — Но само да я пипна, ще види тя! Инак може да си помисли, че ще позволя да ме водят за носа и в брака. При тия неща човек трябва да действува навреме. Не смяташ ли и ти така?
Една врата се отвори и през нея вкараха на колелца масичка за сервиране. Следваше я побелял прислужник. Навел глава, той тикаше пред себе си масичката с чиниите. Когато подвижната масичка спря, прислужникът вдигна глава и каза:
— Добър вечер, господин докторе.
— Добър вечер — отвърна Хагедорн. Но веднага подскочи. — Господин Кеселхут?
Прислужникът кимна.
— Точно така, господин докторе.
— А корабостроителниците?
— Излязоха лъжестроителници! — обясни тайният съветник. — Йохан е мой стар прислужник. Не исках да отивам сам в Брукбойрен. Ето защо той трябваше да се представя като собственик на параходна линия. Впрочем той изпълни великолепно ролята си.
— Не беше лесно — каза скромно Йохан.
Фриц запита:
— Противоречи ли на вашите професионални схващания да стисна най-сърдечно ръката ви?
Йохан каза:
— Струва ми се, че в настоящия случай мога да направя едно изключение.
Фриц стисна ръката му.
— Чак сега разбирам защо бяхте така ужасен от стаята на Едуард. Хубаво ме преметнахте вие!
Йохан каза:
— Това не беше стая, а предизвикателство.
Фриц седна отново. Старият, внушителен прислужник подреди чиниите на масата. Младият човек каза през смях:
— Като си помисля само, че заради теб трябваше да търпя масажите, с пълно право би следвало да ти се сърдя до гроб. А впрочем купих ти една стара калаена кана. А на вас, Йохан, кутия хавански пури. И за Хилде едни обици. Тях сега мога да си ги окача на носа.
— Много благодаря за пурите, господин докторе! — каза Йохан.
Хагедорн удари с ръка по масата.
— Ха, та вие изобщо не знаете! Преди да замина съобщих на директора на хотела и на портиера, че не съм никакъв преоблечен милионер. Рядко може да види човек увиснали носове като техните.
Тоблер запита:
— Йохан, обади ли се вече генералният директор Тидеман?
— Още не, господин таен съветник.
Прислужникът се обърна към Хагедорн.
— Днес или утре концернът Тоблер ще закупи грандхотел „Брукбойрен“. И после двамата господа ще изхвърчат.
— Но Едуард — каза Фриц. — Не можеш да искаш от двама служещи да плащат заради високомерието на гостите! Признавам, че бяха дръвници. Но и твоето хрумване да се явиш като мним бедняк в един луксозен хотел също е било доста налудничаво.
— Йохан, има ли право? — запита тайният съветник.
— Горе-долу — призна слугата. — Само изразът „налудничаво“ ми се струва малко остър.
Господата се разсмяха.
Тъкмо тогава влезе майката на Хагедорн.
— Видиш ли хората да се смеят, сядай спокойно при тях! — каза тя.
Фриц изпитателно я погледна.
— Знам всичко, момчето ми. Госпожица Тоблер ме посвети. Много се страхува от тебе. Тя е виновна за това, че си бил милионер за няколко дни. Впрочем очарователно момиче, господин таен съветник.
— Казвам се Тоблер — отвърна той. — Инак ще почна да ви наричам „уважаема госпожо“!
— Очарователно момиче, господин Тоблер! — каза старата дама. — Жалко, че и двамата сте вече сгодени, Фриц.
— Бихме могли да отпразнуваме сватбите общо — предложи Хагедорн.
— Трудно ще може да се осъществи — каза тайният съветник.
Внезапно майката на Фриц плесна три пъти с ръце. Вратата се отвори. Влязоха младо момиче и възрастна дама.
Фриц Хагедорн издаде някакви нечленоразделни звуци, събори един стол, втурна се към момичето и го прегърна.
