заобикалящ ги свят. Момчетата-оръженосци се държаха по-добре — все пак когато си на дванайсет години, смъртта не се чувства толкова остро. Особено чуждата. Особено в сражение.
— Връщаме се — без предисловия каза Ритор. — Убиецът е поел по канала. Там е недосегаем за нас. Той има една цел — Земния клан на юг, край Топлия бряг, а след това ще се насочи към Огнените. Трябва да го изпреварим. Нямаме друг изход. Само засада ще свърши работа. Засада, където няма да има цивилни…
Отрядът мълчеше и чакаше да продължи.
— Ще повикам подкрепления. И от нашия клан, и от ордена на Огъня. Имаме последен шанс, след него късметът повече няма да ни се усмихне. Ако Убиецът премине три посвещения… той ще е почти в пълната си сила. И тогава, за да му вземем живота, ще ни струва половината клан. Това значи, че този път провал не бива да има, всички ли го разбраха? Кевин, Ерик! Този път нищо не трябва да ви отвлича. Ние ще се заемем с щита му. Вие ще убиете Убиеца.
Бузата на Кевин се сгърчи от тик. Окото му вече беше оздравяло. Каза глухо:
— Трудно ще ни е да умъртвим този мръсник. Няма да се справим само двамата с Ерик.
— Колко бойци ти трябват още? — попита Ритор, мъчейки се да не му проличи, колко неуютно се почувства от словата на Кевин. Щом те не вярват, че ще надвият Убиеца…
— Най-малко четири двойки. По-добре пет — намеси се Ерик.
— Тогава ще повикам седем души — невъзмутимо тегли чертата Ритор.
— Джонатан, Рандор, Бен, Жером, Берт, Авел, Блейд — с равен глас изброи Ерик. Най-добрите.
— Кой ще остане в клана?
— Ами онези двамата младоци, дето неотдавна ги приехме. Данко и неговия Малчо. Всеки е за двама, само с магия им е рано да се захващат — поясни Кевин.
— Съгласен.
Предстоеше кървава работа. Малцина щяха да се върнат в ордена живи. Но това не бе толкова важно — Старшите знаеха дълга си. А и умееха да го обясняват на помощниците си.
Лойя Ивер размишляваше. Седеше на масата, подпряла брадичка на сплетените си пръсти, и се взираше в купчинката разноцветни дървени пулове.
И така — Ритор чака идването на Дракона. Торн иска да го унищожи. Даже не „него“, ами „тях“ — и Дракона, и Ритор. В добавка към всичко това — назрява агресия на Природените.
Така, всичко е ясно. А с допълнителните сведения на разузнавачите…
Лойя научи за схватката на гарата в Хорск дванайсет часа след инцидента. И сега сън не я хващаше, Котката прехвърляше различните варианти, обясняващи случилото се.
А преди това дойдоха вести за сблъсъка в Луга. И за боя на моста край Рянск. Разузнаването работеше добре. И още по-преди — цяло сражение в малко градче до Сивия предел…
Но — всичко ред по ред. Първо — Хорск. Лойя занарежда пуловете като пасианс.
Ритор, онази кучка Сандра и новото момче-магьосник се опитвали да убият някакъв мъж, неотдавна пристигнал от Опакото… Хм, а къде е старата гвардия — Соли, Едулюс, братята Гай и Рой?… В боя се намесил Хотор, маг на Водните и е загинал заедно с един боец, Наказващ.
Доста лаконични сведения, да, но Котката изстиска от тях всичко възможно.
Човекът от Опаката страна, заради когото Ритор е събрал цяла зондеркоманда13 като е зарязал клана си почти беззащитен, можеше да бъде само потенциалният Убиец на Дракони, още недовършил инициацията си. Нещастният Хотор се е мъчил да осуети ликвидирането му.
Но тогава защо Водните са нападали този човек в Рянск и преди това? За какво им е изпотрябвало да го покушават в Луга? Ако този мъж е Убиец, Хотор е трябвало да го закриля… което магът и стори, но само когато се намеси Ритор. А дотогава се е опитвал да го унищожи…
Лойя не издържа и скочи на крака. Разходи се напред-назад. Тук имаше някаква тайна… невероятно важна тайна…
Най-елементарното обяснение бе, че Хотор е атакувал пришълеца, за да пусне прах в очите на Въздушните. Още повече, че ликвидирането на този човек е било много по-лесна работа, отколкото сега, ако се съди по наличната информация — преодолял е две посвещения от четирите. Допустима хипотеза, много даже допустима. Ритор е разгадал неумелата измама, посмял се е над преструвките на Торн и се е хвърлил в бой.
Така нещата се подреждаха. И въпреки всичко… Котката не можеше да се успокои — събитията се строяваха в простичка логическа верига. Твърде очевидна и разбираема.
Естествено, дори тя, Предводителката на най-коварния Тотемен клан, не знаеше в какво се състои обреда за посвещаване. Това я ядосваше, дразнеше и не й даваше мира. Лойя не бе свикнала да действа на сляпо. И отново май се налагаше да действа тъкмо като в мъгла. Сама — нямаше намерение да подлага клана си на рискове.
Сивият пул, бележещ клана на Котките, легна встрани от групата Въздушни. Такава картинка показва пъзелът…
Да, Торн се оказа лесна плячка. Лойя Ивер оценяваше Ритор далеч по-високо. Магът на Въздуха не би се вързал на толкова примитивни хитрини. Всъщност, Лойя още не беше решила кого ще подкрепи в тази война. Във всеки случай не би могла да запази неутралитет. Независимо от отношението й към Торн, той бе твърде силен вълшебник. И след като е споменал за нахлуване на Природените — значи това наистина предстои.
А ако агресорът бъде предвождан от Сътворен Дракон…
Тя зиморничаво сви трепнали рамене. За такъв ужас дори не желаеше да помисля. Особено ако Ритор успее да премахне Убиеца. В този случай клановете от Топлия бряг няма да имат никаква надежда. Участта ще им е една — смърт, геройска гибел… или бягство на север. С напразни упования да спечелят още няколко години живот… Не, подобен дар от Природените не може да се очаква, няма да им позволят да оцелеят. Нахлуят ли, те няма да се ограничат нито с Топлия бряг, нито с Пеещите гори, нито със степите, нито със северните лесове или земите край Сивия предел. Природените няма да спрат, докато целият този свят до най-дребната песъчинка не стане техен. Няма защо да се хранят призрачни надежди.
Нима тя, Лойя Ивер, сгреши като попречи на Торн да убие Ритор на бала? И с това отвори пътя на ужасното чудовище, идещо иззад Разлома на световете?
Не. Интуицията още не я е подвеждала. Когато липсват точни сведения, интуицията е най-верният съветник, най-надеждната опора. Преди не се беше лъгала, защо би се заблудила сега? Ритор не е самоубиец. Той не би унищожил единствения шанс за победа. Впрочем, той залага на друго…
На завръщането на Дракона.
Лойя избута в ъгъла на подредената от пуловете фигура бледосиния знак, бележещ с водния си цвят Торн. И подхвърли между него и Въздушните голям златист пул. Кръглото дървено парче подскочи, търкулна се… и застана на ребро.
Лойя прехапа устни. Не, това са глупави суеверия! Та тя не е седнала да гадае, още по-малко с помощта на шарените дървени кръгчета, с които Хор и неговите котараци отмятат залозите при игра на комар! И щом златистият пул е застанал на калъч, поклащайки се сред другите — какво от това? Нека си стърчи! Голяма работа.
И така…
Ритор не се съмнява, че без Дракона това нападение няма да може да бъде спряно. Предводителят на Въздушните е опитен, навярно най-опитният боен маг на целия Топъл бряг. И след като е готов да рискува клана си и да постави на карта стотици и хиляди животи само и само Драконът да се завърне, значи…
При това да се завърне в свят, където не го дебне вече готов за дуел, преминал инициацията Убиец.
Но… какво ще правят с Дракона после, когато… ако отблъснат нахлуването на Природените? Ритор не може да не е мислил над това — какво ще последва после. Отново Крилатите Владетели ще тиранстват в Средния свят? Това ли е изходът, това ли е алтернативата, цената — ограничения върху практикуването на
