го изведоха, бумтящият му глас сипеше проклятия по придружителите му, докато накрая се възцари тишина.
Льосюр погледна Мейсън и беше изненадан, когато видя изблика на зле прикрит триумф върху лицето й. Тя обаче се окопити и погледна часовника си.
— Ще отбележа за дневника, че командването на „Британия“ е преминало от комодор Кътър към старши помощник-капитан Мейсън в десет и петдесет по Гринуич. — Тя се обърна към Кемпър: — Мистър Кемпър, ще са ми необходими всички ключове, пароли и кодове за достъп на кораба, както и за всички електронни и охранителни системи.
— Да, сър.
Последва заповед към навигатора:
— А сега намалете скоростта до двайсет и четири възла и поемете курс към Сейнт Джонс, Нюфаундленд.
48.
Вратата се отвори меко. Констанс стана от дивана и рязко си пое въздух. Пендъргаст влезе през вратата, плъзна се до малкия бар, смъкна една бутилка и разгледа етикета. Свали тапата с леко изпукване, извади чаша и небрежно си наля шери. С бутилката и чашата в ръка, той се настани на дивана, сложи бутилката на масичката отстрани и се облегна назад, изучавайки цвета на шерито на светлината.
— Намери ли го? — попита Констанс.
Той кимна, като продължаваше да се взира в цвета на напитката; най-сетне я остави долу.
— Бурята се е усилила — отбеляза той.
Констанс погледна отворените към балкона стъклени врати, покрити с пръски от пяна. Дъждът сега беше толкова силен, че тя не можеше да види водата отдолу; само сиво пространство, преливащо в мрак.
— Е? — Тя се опита да контролира възбудата в гласа си. — Какво се оказа?
— Една стара мандала. — Той си наля втора чаша и я вдигна към Констанс: — Ще ми направиш ли компания?
— Не, благодаря. Що за мандала? Къде беше скрита? — Сдържаността му беше влудяваща.
Пендъргаст отпи дълга, бавна глътка и издиша.
— Нашият човек я беше скрил зад една картина на Брак. Отрязал я и опънал отново платното, за да скрие Агозиена отзад. Един прелестен Брак, от ранния му кубистичен период — вече напълно повреден. Безобразие. Скрил е мандалата съвсем наскоро. Очевидно е разбрал по някакъв начин за камериерката, която се побъркала след чистенето на стаите му — а може би е научил дори за интереса ми. Кутията беше в сейфа. Както изглежда, усетил е, че сейфът не е достатъчно сигурен за мандалата — и както излезе, е имал основание. А може би просто е искал да има достъп до нея през цялото време.
— Как изглежда?
— Мандалата? Обичайната четириъгълна фигура от вплетени квадрати и кръгове, изработена в древния стил Кадампа18, изненадващо сложна, но не особено интересна, ако не си колекционер или суеверен тибетски монах. Констанс, ще бъдеш ли така добра да седнеш? Не е приятно да се говори на прав човек, когато самият ти си седнал.
Тя се отпусна на мястото си.
— И това е всичко? Просто една стара мандала?
— Разочарована ли си?
— Мислех си, кой знае защо, че ще е нещо изключително. Може би дори… — Тя се поколеба. — Не знам. Нещо с почти свръхестествена сила.
Пендъргаст се засмя сухо.
— Боя се, че си възприела заниманията си в Гсалриг Чонг твърде буквално. — Той отпи отново от шерито.
— Къде е тя сега? — попита Констанс.
— Оставих я на първоначалното й място за оставащото време. Там, където е в момента, е на сигурно. Ще я вземем от него в края на воаяжа, в последната минута, когато няма да има време да реагира.
Констанс се облегна назад.
— Не мога да повярвам. Просто една картина танка.
Пендъргаст отново заби поглед в шерито.
— Нашата малка задача pro bono19 е почти завършена. Единственото, което остава, е разобличаването на Блекбърн за нечестно придобитите предмети, но както казах, това е дреболия. Вече съм наясно с повечето подробности. Наистина се надявам да не се налага да го убиваме, макар да не мисля, че ще е голяма загуба.
— Да го убием? Мили боже, Алойзиъс, иска ми се да вярвам, че ще го избегнем.
Пендъргаст вдигна вежди.
— Нима? Мислех си, че вече си свикнала с това.
Констанс впери очи в него, изчервена.
— За какво говориш?
Пендъргаст се усмихна.
— Констанс, извини ме, беше безсърдечно. Не, ние няма да убием Блекбърн. Ще намерим друг начин да вземем ценната му играчка.
Настъпи дълга тишина. Пендъргаст отпи от шерито.
— Стигна ли до теб слуха за бунта? — попита Констанс.
Пендъргаст изглежда не я чу.
— Мария току-що ме информира. Както изглежда, старши помощникът е поел управлението и сега се движим към Нюфаундленд, вместо към Ню Йорк. Корабът е в паника. Въведен е полицейски час, предполага се, че ще има важно съобщение след обяд по радиоуредбата. — Тя погледна часовника си. — След час.
Пендъргаст остави празната чаша и стана.
— Чувствам се изморен от усилията. Трябва да си почина. Ще се погрижиш ли като стане три часът да ме чакат закуска с яйца по бенедиктински и зелен чай Хйо-джи-ча20, пресен и горещ?
И без да каже нищо повече, той се плъзна нагоре по стъпалата към спалнята си. Миг по-късно вратата се затвори зад него и ключът се завъртя с меко изщракване.
49.
Льосюр беше от един час на следобедна вахта и стоеше пред командния пулт с гигантската редица електронни морски карти и векторен радар, проследявайки движението на кораба, докато пресичаха Голямата плитчина по курс към Сейнт Джонс. Нямаше морски трафик — само няколко големи кораба бяха излезли в бурята — и „Британия“ напредваше бързо.
След смяната на командването на мостика бе настъпила зловеща тишина. Капитан Мейсън изглеждаше потисната под бремето на новите си отговорности. Не беше напускала мостика след отвеждането на капитан Кътър и Льосюр имаше чувството, че няма да се мръдне оттам до влизането им в пристанище. Беше повишила степента на тревога по ISPS до второ ниво. След това разчисти мостика от всички, с изключение на най-важните персони, оставяйки вахтения офицер, кормчията и един наблюдател на пост. Льосюр беше изненадан от това колко добро се оказа това решение: създаде се оазис на спокойствие и концентрация, каквито рядко царяха на един пренаселен от специалисти капитански мостик.
Той се запита как действията по този прословут Параграф V ще бъдат представени пред Корпорацията и как това ще се отрази на собствената му кариера. Неприятно, без съмнение. Утеши се, че не е имал избор. Беше постъпил правилно и това бе, което имаше значение. Най-доброто, което можеше да стори. Как другите щяха да го възприемат, не зависеше от него.
Опитните му очи обходиха разсеяно екраните на електрониката и 941 X DGPS21 на „Норд Стар“, четирите различни прибора за електронни морски карти, жироскопа,
