радара, данните за скоростта, радионавигационната система „Лоран“ и механичния лот. Преценяването на данните от пръв поглед не беше лесно дори за човек, прекарал десет години по вода. Но от друга страна, на едно навигационно табло Льосюр можеше да нанесе на картата курса на кораба по старомодния начин — върху хартия, използвайки комплект хубави месингови навигационни инструменти, успоредни линии и сепаратор, получени от баща му. Той дори от време навреме хвърляше поглед към слънцето или някоя звезда, за да определи местоположението им. Не че беше необходимо, но то му даваше жива връзка с великата традиция на неговата професия.
Погледна към данните за скоростта и курса. Корабът беше на автопилот, както обикновено, и Льосюр трябваше да признае, че „Британия“ доказва, че има необикновено добро поведение във водата, въпреки деветметровите напречни вълни и четиридесетте възлови пориви на вятъра. Истина е, че имаше доста неприятен продължителен период на люлеене, но можеше да си представи колко по-зле щеше да е на някой по-малък круизен кораб. „Британия“ се движеше с двайсет и два възла, по-добра скорост от очакваната. Щяха да стигнат Сейнт Джонс за по-малко от двайсет часа.
Почувства огромно облекчение от начина, по който Мейсън уверено бе поела управлението. В следобедното й изявление към целия кораб по радиоуредбата тя скромно бе обяснила, че комодорът е освободен от длъжност и че тя поема задълженията му. Със спокоен, уверен глас обяви тревога по ISPS код две и уведоми всички, че се отклоняват към най-близкото пристанище. Бе помолила пътниците заради собствената им сигурност да прекарват по-голямата част от времето си в каютите. А когато излизат от тях, за да се хранят, ги посъветва да се движат на групи или по двойки.
Льосюр провери радионавигацията. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Нямаше индикации за лед и няколкото кораба, които все още се намираха в Плитчината, бяха далеч от техния курс. Той промени скалата на двайсет и четири мили. Влизаха в контролен пункт, където автопилотът щеше да направи корекция на курса, за да заобиколят Кериън Рокс откъм подветрената страна. После тръгваха право към пристанище Сейнт Джонс.
На мостика се появи Кемпър.
— Как вървят нещата на пасажерските палуби? — поинтересува се Льосюр.
— Толкова добре, колкото би могло да се очаква, сър. — Той се поколеба. — Докладвах смяната на командването на Корпорацията.
Льосюр преглътна.
— И?
— Вдигнаха доста пара, но още няма официална реакция. Изпратили са цял куп телеграми да ни посрещнат в Сейнт Джонс. Направо са превъртели. Главното им безпокойство е лошата публичност. Когато пресата се докопа до случая… — Гласът му секна и той поклати глава.
Мек звън от таблото с електронната морска карта оповести, че контролният пункт е достигнат. Когато автопилотът автоматично се нагоди към новия хединг, Льосюр усети фината вибрация: новият курс леко бе променил ъгъла на кораба спрямо водата и люлеенето се засили неприятно.
— Нов пеленг потвърден, две-две-нула.
Вятърът шибаше прозорците на мостика. Единственото, което можеше да се види, бе носовата част на кораба, наполовина скрита в мъглата, и отвъд нея — безкрайна сивота.
Мейсън се обърна.
— Господин Льосюр?
— Да, капитане?
Тя заговори с нисък глас:
— Тревожа се за господин Крейк.
— Шефа на радиовръзките? Защо?
— Не съм сигурна, че се справя с програмата. Изглежда се е заключил в радиопоста.
Тя кимна към една врата в дъното. Льосюр беше изненадан: рядко я беше виждал заключена.
— Крейк? Дори не знаех, че е на мостика.
— Трябва да съм сигурна, че всички вахтени офицери работят като екип — продължи тя. — Имаме буря, имаме над четири хиляди ужасени пътници и екипаж, освен това ни чака тежка климатична обстановка напред към Сейнт Джонс. Не можем да си позволим никакви закъснели решения или разногласия сред екипажа. Не и сега.
— Да, сър.
— Нуждая се от помощта ви. Вместо да правя голям въпрос, бих искала да разменя няколко думи с мистър Крейк — само ние двамата.
— Вижда ми се уместно, сър.
— Корабът е на автопилот, остават ни още четири часа до Кериън Рокс. Бих искала да напуснете мостика, така че да мога да разговарям с Крейк на спокойствие. Чувствам, че е особено важно господин Кемпър да не е тук.
Льосюр се поколеба. Според устава на мостика трябваше да има минимум двама офицери.
— Временно поемам вахтата — сякаш прочела опасенията му, каза Мейсън. — А Крейк може да бъде смятан за втория вахтен офицер — така че не нарушаваме правилата.
— Да, сър, но в условията на буря…
— Разбирам неохотата ви — кимна Мейсън. — Моля ви само за пет минути. Не искам господин Крейк да се чувства така, сякаш е нападнат. Честно казано, малко се тревожа за емоционалната му стабилност. Дръжте се спокойно и не казвайте на никого.
Льосюр кимна.
— Тъй вярно, сър.
— Благодаря, господин Льосюр.
Льосюр се приближи към дежурния офицер на мостика.
— Придружете ме за момент. — Той кимна и към кормчията: — Вие също.
— Но…
— Заповед на капитана.
— Да, сър.
Льосюр се присъедини към Кемпър.
— Капитан Мейсън поема вахтата за няколко минути. Иска да напуснем мостика.
Кемпър го погледна остро:
— Защо?
— Заповед — отвърна Льосюр с тон, който — надяваше се — ще прекрати по-нататъшни въпроси. Той погледна часовника си: петте минути течаха. Те се придвижиха към вътрешния трап, точно зад люка на мостика и Льосюр затвори вратата, като внимаваше да не се заключи.
— За какво е всичко това? — попита Кемпър.
— Корабни дела — отговори Льосюр с по-остър тон.
Стояха в мълчание. Льосюр погледна часовника си. Още две минути.
В отсрещния край на вътрешния трап вратата се отвори и някой влезе. Беше Крейк.
— Мислех, че сте в радиопоста — каза той.
Крейк го погледна така, сякаш се беше побъркал:
— Току-що идвам за дежурство, сър.
— Но капитан Мейсън…
Думите му бяха прекъснати от нисък сигнал и проблясване на червена лампичка. Последваха серия меки изщраквания по дължината на люка към мостика.
— Какво е това, по дяволите? — попита кормчията.
Кемпър гледаше мигащата червена лампа над вратата.
— Исусе Христе, някой обяви ниво три от ISPS!
Льосюр хвана бравата и се опита да я отвори.
— Заключва се автоматично в случай на тревога — обясни Кемпър. — Изолира мостика.
Льосюр усети, че кръвта му замръзва; единственият човек на мостика беше капитан Мейсън. Той отиде при интеркома:
— Капитан Мейсън, Льосюр е.
