удряше в краката му при всяка крачка. Светлорусата му коса бе започнала да посивява на слепоочията; носеше очила с черни рамки, които правеха кожата му да изглежда още по-бледа. Имаше вид на болен от жълтеница.
— Това сигурно е инспекторът — прошепна Харпър. — Не ми изглежда много страшен.
— Типичен книжен плъх — съгласи се Карсън. — Ще изгори жестоко на това слънце.
Сингър излезе на катедрата, почука по микрофона и вдигна ръка. Приятното му, червендалесто лице изглеждаше уморено.
— Както знаете — заговори той, — за трагични инциденти като този от миналата седмица веднага се докладва на съответните власти. Господин Тийс е от Агенцията за безопасност на околната среда и труда. Той ще прекара известно време сред нас в „Маунт Драгън“, ще разследва причините за нещастния случай и ще инспектира мерките ни за безопасност.
Най стърчеше неподвижно до Сингър и оглеждаше мълчаливо събраните учени. Само едно мускулче на лицето му потрепваше. Мар стоеше до него, кимаше от време на време и се хилеше. Шапката му бе нахлупена толкова ниско, че очите му почти не се виждаха под периферията. Карсън знаеше, че като началник на охраната Най носи основната отговорност за нещастния случай. Явно и двамата с Мар го знаеха. Погледът на началника на охраната срещна за кратко неговия, после се отмести. „Може би това обяснява избухването му в пустинята — помисли си Карсън. — Какво обаче правеше там? Каквото и да е, сигурно е много важно, щом го принуждавала пренощува навън в навечерието на такава важна среща.“
— По закона за поверителността на информацията същността на изследванията ни ще остане тайна, независимо от хода на проверката. Нищо няма да стигне до средствата за масово осведомяване. — Сингър се размърда неловко на подиума. — Искам да наблегна на едно: всеки в „Маунт Драгън“ трябва да оказва пълно съдействие на господин Тийс. Това е заповед пряко от Брент Скоупс. Мисля, че няма нужда от повече обяснения.
В залата цареше тишина. Сингър кимна:
— Добре. Сега господин Тийс може би ще поиска да каже няколко думи.
Мъжът с болнавия вид се приближи до микрофона, без да изпуска куфарчето си.
— Здравейте — заговори, по устните му заигра тънка усмивка. — Казвам се Гилбърт Тийс, можете да ме наричате Джил. Предполагам, че ще остана тук през следващата седмица, може би малко повече, ще си вра носа навсякъде. — Той се засмя, кратък, писклив смях. — Това е стандартна процедура в такива случаи. Разбира се, ще говоря лично с повечето от вас и, разбира се, ще имам нужда от помощта ви, за да разбера какво точно се е случило. Знам, че ще е много трудно за пряко засегнатите.
Той замълча, явно бе казал всичко, което възнамеряваше.
— Някакви въпроси? — попита накрая.
Никой не поиска думата. Тийс се отдръпна от микрофона.
Сингър отново заговори:
— Обеззаразяването на Ниво–5 приключи и ние решихме да го отворим незабавно. Колкото и да ви е трудно, очаквам утре всички да се явите на работа. Изгубихме много време и трябва да наваксаме. — Той прокара ръка по челото си. — Това е. Благодаря за вниманието.
Тийс изведнъж се изправи, вдигна ръка:
— Доктор Сингър? Може ли още една дума?…
Сингър кимна и инспекторът отново излезе на подиума:
— Отварянето на Ниво–5 не е моя идея, но то може би ще ми помогне в проверката. Малко съм изненадан, че господин Скоупс не е сред нас. Останал съм с впечатлението, че той обича да присъства, поне в компютърния смисъл на думата, на такива събрания.
Той замълча в очакване, но нито Сингър, нито Най пожелаха да обяснят.
— В такъв случай — продължи Тийс — бих искал да задам на всички един основен въпрос. Може би ще изкажете някакви предположения на индивидуалните ни срещи. — Той направи пауза, после продължи: — Чудя се защо аутопсията и кремацията на Брандън-Смит са извършени толкова бързо и в такава тайнственост.
Никой не продума. Тийс, все така стиснал куфарчето си, отново се усмихна за кратко и последва Сингър.
Въпреки че Карсън не бързаше много за работа на следващата сутрин, повечето изолационни костюми още стояха на местата си. Това не го изненада; никой не гореше от желание да се върне в Камерата на смъртта.
Докато се преобличаше, стомахът му се сви. От нещастието бе изминала почти една седмица. Макар че от време на време виденията от инцидента — дупката в костюма на Брандън-Смит, червените драскотини по бедрото й — отново му се явяваха, той почти беше забравил Камерата на смъртта. Сега си спомни всичко: тесните коридори, застоялия въздух, чувството за постоянна опасност. Той затвори очи и опита да прогони страха.
Тъкмо си нахлузваше шлема, когато в съблекалнята влезе Де Вака. Погледна го:
— Май не бързаш много.
Той вдигна рамене.
— Нито пък аз — призна тя.
Настъпи неловко мълчание. Не бяха разговаряли много след смъртта на Брандън-Смит. Карсън предполагаше, че колежката му усеща чувството му за вина и не иска да го измъчва допълнително.
— Е, поне пазачът оцеля — каза тя.
Карсън кимна. Последното, което искаше сега, бе да обсъжда нещастието. Металната врата с големия предупредителен знак го чакаше в другия край на стаята. Навремето така си беше представял газовите камери в концентрационните лагери.
Де Вака започна да си навлича костюма. Карсън я изчака, по някаква причина не искаше да минава сам през отровния душ.
— Онзи ден излязох да пояздя — сподели той. — Стига да не виждаш „Маунт Драгън“, пустинята е много красива.
Де Вака кимна:
— Винаги съм харесвала пустинята. Хората казват, че е грозна, но аз мисля, че на света няма по- красиво място. Кой кон взе?
— Дорестия жребец. Излезе доста добър. Една от шпорите ми е счупена, но дори не се наложи да ги използвам. Ако намеря някой да ми я поправи тук, ще е голямо чудо.
Де Вака се засмя:
— Знаеш ли онзи стар руснак. Павел Владимиро… не знам си какво? Той е електроинженер, грижи се за стерилизационната пещ и вентилационната система. Устройството ми за компактдискове се развали, той го разглоби и го оправи, просто ей така. Твърдеше, че никога досега не е виждал такова устройство.
— Невероятно. Ако може да оправи компактдисково устройство, една шпора ще е фасулска работа за него. Може би трябва да отида.
— Имаш ли представа какво смята да прави този инспектор?
— Не. Може би няма да му е много трудно да реши, като се има предвид…
Той замълча. „Като се има предвид, че аз съм главният виновник за нещастието.“
— Ямашито, видеотехникът, каза, че днес цял ден щял да гледа записите от системата за сигурност.
Тя напъха ръце в ръкавите на костюма.
Двамата си сложиха шлемовете, провериха се взаимно и влязоха в дезинфекционната камера. Докато жълтата отровна течност го обливаше, Карсън си пое дълбоко въздух, за да преодолее неотменното гадене.
Беше се надявал след сложните процедури по обеззаразяване Камерата на смъртта да изглежда поне малко по-различно. Лабораторията обаче бе такава, каквато я беше оставил, когато Брандън-Смит се появи на вратата, за да съобщи за смъртта на маймуната. Столът му се намираше под същия ъгъл спрямо бюрото и лаптопът му бе отворен и включен в мрежата, готов за използване. Той седна и се включи в системата на
