Забранена зона

„Джиндайн“. Стартира програмата за текстообработка и на екрана се появи файлът, върху който бе работил в деня на нещастието. Курсорът мигаше на края на последния ред, сякаш го чакаше да продължи. Карсън се приведе над компютъра.

Изведнъж всичко от екрана изчезна. Карсън изчака известно време, после натисна няколко клавиша. Компютърът не реагира и той изруга наум. Може би батерията се беше изтощила. Той погледна контакта и установи, че компютърът е включен там. Странна работа.

На екрана се очертаха контурите на някаква картинка. „Сигурно е Скоупс“ — помисли си Карсън. Директорът на „Джиндайн“ бе известен с навика да си играе с компютрите на хората. Може би искаше да си поговорят, да разсее малко атмосферата в Камерата на смъртта.

На екрана се появи образът на пантомимен артист, балансиращ земното кълбо на единия си пръст. Кълбото се въртеше бавно. Озадачен, Карсън натисна клавиша Escape, но без резултат.

Картинката изведнъж изчезна и на нейно място се появиха букви:

Гай Карсън?

„Да“ — написа Карсън.

С Гай Карсън ли говоря?

„С Гай Карсън, ами, с кой друг?“

Добре, гледай сега, Гай! Много се забави. Знаеш ли колко те чакам? Преди всичко обаче трябва да се уверя, че си ти. Кога е родена майка ти?

„2 юни 1926 г. Кой си ти?“

Благодаря. Аз съм мимът. Трябва да ти предам много важно съобщение от един твой стар приятел.

„Мим ли? Ти ли си, бе, Харпър?“

Не, не е Харпър. Съветвам те да изгониш всички от лабораторията да не би случайно някой да види какво си пишем. Кажи ми, когато си готов.

Карсън погледна Де Вака, която се беше вглъбила в работата си в другия край на помещението.

„Кой, по дяволите, си ти?“ — натрака гневно той.

О-хо! Внимавай с мима, да не пострадаш. Няма да ти хареса.

„Слушай, не обичам…“

Искаш ли да видиш какво ще ти изпратя?

„Не.“

Не съм сигурен. Преди да ти пратя съобщението, искам да знаеш, че това е изключително секретен канал и че аз, мимът, не някой друг, съм проникнал през всички защити на компютърната система на „Джиндайн“. Никой в компанията не знае за разговора ни, нито може да се намеси в него. Правя го за твоя сигурност, момче. Ако, докато четеш съобщението, някой влезе в стаята, натисни някой клавиш и на екрана ще се появи лъжлива картина с генетични кодове. После, за да се върнеш отново на съобщението, пак натисни някой клавиш. Абракадабра, фокус-мокус и такива ми ти работи. Хайде сега, седни си на задника и чети.

Карсън отново погледна Де Вака. Може би това беше поредната шега на Скоупс. Този човек имаше странно чувство за хумор. От друга страна, Скоупс не беше изпратил нито едно съобщение на компютъра му от деня на нещастието. Може би му беше сърдит и сега изпробваше верността му към фирмата. Карсън погледна смутено компютъра.

Екранът премигна и след миг на него се появи писмо:

Скъпи Гай,

Пише ти Чарлс Левин, бившият ти преподавател. Биохимия 162. Помниш ли ме? Ще пристъпя направо по същество, защото съзнавам, че ще се почувстваш неудобно, като четеш тези редове.

„Господи“ — помисли си Карсън. Това бе вицът на годината. Доктор Левин да проникне в системата на „Джиндайн“. Как беше възможно? Това обаче наистина бе той и ако Скоупс научи… Карсън отново натисна отчаяно няколко пъти клавиша Esc, но пак без резултат.

Гай, чух слухове за нещастен случай в „Маунт Драгън“. Какъв е този вирус? Какво се опитвате да правите с него? Наистина ли е толкова опасен, колкото се говори? Хората в тази страна имат право да знаят. Ако е вярно, ако наистина се занимавате с нещо, с което не можете да се справите, с нещо, по- опасно и от атомната бомба, никой от нас не е в безопасност.

Добре помня какъв студент беше, Гай. Ти си наистина независим ум. Скептик. Никога не приемаше онова, което чуваш на лекции, като даденост; искаше да видиш доказателства. Това е рядко качество, Гай, надявам се да не си го изгубил. Сега те умолявам да използваш тази твоя вродена склонност, да се съмняваш, и в работата си в „Маунт Драгън“. Не приемай на доверие всичко, което ти казват. Сигурен съм, че съзнаваш, че нищо не е абсолютно обезопасено, че никой не е безгрешен. Ако слуховете са верни, сигурно вече си го научил. Моля те, задай си този въпрос: Струва ли си?

С помощта на мима, който е специалист по проникването през компютърни защити, аз отново ще се свържа с теб. Следващия път може би ще разговаряме в реално време: мимът не искаше да рискува при първия ни контакт.

Помисли върху думите ми, Гай. Моля те.

Желая ти всичко най-хубаво.

Чарлс Левин.

Екранът се изчисти. Сърцето на Карсън затуптя лудо, с трепереща ръка той напипа копчето за изключване. Трябваше да изключи проклетия компютър още в самото начало. Възможно ли беше наистина да е Левин? Интуицията му подсказваше, че е той. Този човек сигурно беше полудял, за да се свързва с него по такъв начин, да застрашава бъдещето му. Постепенно го обхвана гняв. Как, по дяволите, можеше да е сигурен, че каналът е безопасен?

Карсън добре си спомняше Левин: как крачи нервно по подиума, как говори разпалено, как сакото му се развява и по дрехите му се сипе тебешир от дъската. Веднъж толкова се беше залисал, докато пишеше някаква дълга химична формула, че падна от подиума. В много отношения той бе забележителен преподавател: с нестандартни виждания, новатор; но също така избухваше лесно, беше нервен, раздираше се от противоречия. Сега беше стигнал твърде далеч. Очевидно си бе загубил разсъдъка.

Той отново включи компютъра и се свърза в мрежата за втори път. Ако Левин отново опита да му досажда, щеше да му даде да разбере какво мисли за методите му. След това щеше да изключи компютъра, без да му даде възможност за отговор.

Той погледна екрана и застина.

Съобщение от Брент Скоупс

Натиснете ENTER за да се включите

Опитвайки да прогони страха, Карсън натисна клавиша. Да не би Скоупс да е прочел предишното съобщение?

Здравей, Гай.

„Добро утро, Брент.“

Исках само да те поздравя с добре дошъл. Знаеш ли какво е казал Т. Х. Хъксли? „Най- голямата трагедия в науката е унищожаването на една красива хипотеза от един грозен факт.“ Случаят е точно такъв. Идеята ти беше много добра, Гай. Жалко, че не проработи. Сега трябва да продължаваме нататък. Всеки ден забавяне струва на „Джиндайн“ почти един милион долара. Всички чакат дезактивирането на вируса. Не можем да продължим напред, ако не преодолеем този проблем. Всичко зависи от теб.