стана така, че единствен Лойд избегна да бъде разкъсан на парченца. Разполагаме с повече данни, които бихме могли да анализираме, но всички са противоречиви.
— А какво ще кажеш за начина, по който радиостанциите изключиха след онази експлозия? Има ли някаква връзка?
— Да. Изглежда след онзи разряд метеоритът е бил във възбудено състояние, излъчвал е радиовълни — дълговълнова електромагнитна радиация. Това е причината за прекъсването на радиовръзките. С времето това излъчване е намаляло, но в непосредствена близост — например, вътре в тунела — метеоритът все още излъчвал достатъчно радиошум, за да попречи на радиотрафика в продължение най-малко на няколко часа.
— А сега?
— Сега се е успокоил. Поне до следващата експлозия.
Глин пуфкаше тихо, наслаждаваше се на цигарата. След това посочи брега и паянтовата барака, която скриваше метеорита.
— След няколко часа това нещо ще е вътре в товарния танк. Ако имаш все още някакви последни резерви, трябва да ги узная сега. Животът ни на море ще зависи от това.
Макфарлън не каза нищо. Можеше едва ли не да усети как тежестта на въпроса се стоварва върху плещите му.
— Просто не мога да предвидя какво ще се случи — отвърна той.
Глин продължи да пуши.
— Не искам предвиждания, а научно предположение.
— Имахме възможността да го наблюдаваме при различни условия в продължение на почти две седмици. Ако се изключи електрическият разряд, очевидно предизвикан от човешки допир, той изглежда напълно инертен. Не реагира на допир на метал, дори на микросонда с мощен електронен поток. Ако предпазните мерки се спазват стриктно, не виждам причини той да се държи по-различно в танка на „Ролвааг“.
Макфарлън се поколеба, питаше се дали бе толкова омаян от метеорита, та да изгуби обективността си. Мисълта да го изостави тук бе… немислима. Промени темата:
— Лойд се обажда по спътниковата връзка почти през час, отчаяно търси новини.
Глин вдъхна блажено от дима, очите му бяха полупритворени, като на Буда.
— След трийсет минути, веднага щом мръкне напълно, ще докараме кораба до скалата и ще започнем да товарим метеорита върху кула, която се строи в танка. До три часа сутринта трябва да бъде в танка, а призори ще бъдем далеч — в международни води. Можеш да предадеш това на мистър Лойд. Всичко е под контрол. Гарса и Стоунсайфър ще ръководят операцията. Няма дори да има нужда от мен до последния й етап.
— Ами онова там? — кимна Макфарлън към разрушителя. — След като започнете да товарите камъка, всеки ще може да го види. „Ролвааг“ ще се превърне в изкуствена патица, в мюре.
— Ще работим под прикритието на мрака и на очакваната мъгла. Въпреки това по време на критичния период аз ще направя посещение на команданте Валенар.
Макфарлън не бе сигурен дали бе чул добре.
— Ще направиш какво?
— Ще му отвлека вниманието. — А сетне Глин добави по-тихо. — А посещението ще послужи и за други цели.
— Но това е лудост. Той може да те арестува, дори да те убие.
— Не вярвам. Команданте Валенар във всички случаи е брутален мъж. Но не е побъркан.
— В случай, че не си забелязал, той блокира единствения ни изход.
Нощта вече се беше спуснала, саванът на тъмнината бе обвил острова. Глин погледна златния си часовник, след това извади от джоба си радиостанцията.
— Мануел? Можете да започвате.
Почти мигновено скалата бе огряна от ярките снопове на прожекторите, които къпеха голата местност в студена светлина. Сякаш отникъде се появиха рояци работници. Заръмжаха тежки машини.
— Господи, защо не вдигнеш рекламна табела, на която да пише: „Ето, тук е!“ — попита Макфарлън.
— Тази скала не се вижда от кораба на Валенар — отвърна Глин. — Засенчва я ей онзи нос. Ако Валенар иска да разбере какво става — а той ще поиска — ще трябва да изтегли кораба си обратно до северния край на протока. Понякога най-доброто прикритие е липсата на каквото и да е прикритие. Виждаш ли, Валенар няма да очаква да си тръгнем.
— И защо не?
— Защото ние ще продължим фалшивата минна операция в продължение на цялата нощ. Цялото тежко оборудване и две дузини мъже ще останат на острова и ще работят трескаво. От време на време ще има взривове, разбира се, и оживен радиотрафик. Малко преди зазоряване нещо ще бъде открито. Или поне така ще изглежда от борда на „Алмиранте Рамирес“. Ще има голямо оживление. Работниците ще получат почивка, за да обсъдят откритото — Той хвърли угарката и погледна как се носи в мрака. — Работният катер на „Ролвааг“ е скрит около далечния край на острова. Веднага щом отплаваме, той ще натовари работниците и ще се срещне с нас зад островите нос Хорн. Всичко друго ще бъде изоставено на острова.
— Всичко ли?
Макфарлън остави мислите си да обходят бараките, пълни с екипировка, булдозерите, лабораториите в контейнерите, огромните жълти влекачи.
— Да. Генераторите ще работят, всички светлини ще бъдат включени. Тежко оборудване на стойност милиони долари ще бъде оставено на острова да се вижда добре. Когато Валенар ни види да тръгваме, той ще предположи, че ще се върнем.
— И няма да ни преследва?
Глин забави отговора си.
— Би могъл да го стори.
— А тогава?
Глин се усмихна.
— Всички варианти са анализирани, всички непредвидени обстоятелства са планирани. — Вдигна отново радиостанцията. — Докарайте кораба до скалата.
Малко по-късно Макфарлън почувства вибрациите, предизвикани от мощните двигатели. Бавно, много бавно големият кораб започна да се развръща.
Глин отново погледна към него.
— Твоята роля във всичко това е жизненоважна, Сам.
Макфарлън го изгледа изненадан.
— Моята ли?
Глин кимна.
— Искам да поддържаш връзка с Лойд. Да го информираш, да го успокояваш и преди всичко — да
— За какво? — попита Макфарлън.
— Знаеш много добре за какво. Не бих могъл и да желая по-последователен и надежден учен. След приключването на експедицията нашето досие за теб ще бъде унищожено.
Макфарлън не знаеше как да приеме това откровение. Изглеждаше искрено; ала, от друга страна, всичко у този човек бе тъй пресметнато, че се питаше дали и това признание нямаше двойна, та дори и тройна цел във внушителния план на Глин.
Глин протегна ръка. Макфарлън я улови, а дланта на другата постави върху рамото на Глин.
В следващия миг Глин вече го нямаше.
Едва по-късно Макфарлън осъзна, че плътната материя, която бе усетил с пръсти, не бе дебело палто, а противокуршумна жилетка.
