48.
Протокът Франклин
20:40
Глин стоеше на носа на малкия катер, изложил с наслада лице на студения въздух, който струеше покрай него. Четиримата мъже, които участваха в операцията, седяха на пода на тъмната кабина, готови, притихнали, невидими. Точно пред тях светлините на разрушителя премигваха над тихите води на залива. Както и бе предвидил, корабът се бе преместил по-нагоре в протока.
Обърна се и хвърли поглед към острова. Огромен грозд светлини обрамчваше трескавата минна дейност. Тежките машини бучаха напред-назад. Слаб тътен на далечна експлозия се разнесе из въздуха. А истинската работа, която се вършеше на скалата, за разлика от тази, изглеждаше несъществена. Преместването на „Ролвааг“ бе представено посредством радиотрафика като предпазна мярка заради нова буря — големият кораб щеше да застане откъм подветрената страна на острова и да подаде вързални въжета към брега.
Подуши наситения с влага морски въздух, пое дълбоко дъх в измамната тишина. Определено се задаваше голяма буря. Но истинските й размери бяха държани в тайна, известна само на Глин, Бритън и помощник-капитаните на „Ролвааг“; нямаше нужда да се отвлича вниманието на екипажа или на хората от ЕИР в такъв критичен момент. Но анализите на спътниковите данни сочеха, че щормът още призори можеше да се развие в
Той знаеше, че Валенар би трябвало да е усетил приближаването му. Катерът се движеше бавно, запалил всички светлини. Дори и без радар се виждаше достатъчно добре на фона на черната в безлунната нощ вода.
Катерът наближи на около двеста метра от кораба. Глин дочу тихо изпляскване зад себе си, но не се обърна. Както и очакваше, бързо последваха още три тихи изплясквания. Чувстваше се необикновено спокоен, с изострени сетива, както винаги преди началото на операция. Бе минало много време и това усещане бе приятно, почти носталгично.
На кърмата на разрушителя светна прожектор, лъчът му се завъртя към катера и го ослепи с яркостта си. Остана неподвижен на носа, а катерът намали ход. Ако искаха да го застрелят, сега беше моментът. Но той бе непоклатимо уверен, че оръжията на разрушителя ще останат безмълвни. Пое дълбоко дъх, издиша бавно веднъж, втори път. Критичният миг отлетя.
Посрещнаха го при входния люк и го поведоха през поредица от лошо миришещи коридори и хлъзгави метални стълби. При входа на
Валенар не се обърна. Глин остави мълчанието да продължи достатъчно дълго, преди да заговори.
— Команданте — рече учтиво и премерено на испански. — Дойдох да изразя уважението си.
Валенар издаде лек шум, който Глин прие за насмешлив. Не се обърна. Атмосферата около Глин изглеждаше заредена със свръхчовешка яснота; усещаше тялото си леко, сякаш въздушно.
Валенар най-сетне проговори.
— Това е метеорит — рече той безизразно, сухо.
„Значи знаеше.“ Това бе най-малко вероятният вариант, който бяха анализирали; но сега бе станал вариантът, който трябваше да следват.
— Да.
Валенар се обърна. Тежкото му вълнено палто се отметна и се видя стария люгер, втъкнат в колана му.
— Вие крадете метеорит от моята страна.
— Не е кражба — рече Глин. — Действаме в рамките на международното право.
Валенар се изсмя с къс смях, който прозвуча кухо на почти пустия мостик.
— Знам. Вие провеждате минна операция, а метеоритът е метал. В крайна сметка сгреших: вие наистина сте дошли тук да търсите желязо.
Глин не отвърна нищо. С всяка дума на Валенар той получаваше безценна информация за човека; информация, която щеше да му позволи да прави по-точни предвиждания за бъдещото му поведение.
— Но вие, сеньор, сте извън
— Не разбирам — рече Глин, макар че бе наясно.
— Вие няма да напуснете Чили с този метеорит на борда.
— Ако го намерим — рече Глин.
Валенар замълча за миг и в тази пауза Глин забеляза, че той всъщност не знаеше, че са го намерили.
— Какво ще ми попречи просто да докладвам за това на властите в Сантяго? Те поне не са още подкупени.
— Свободен сте да докладвате комуто искате — рече Глин. — Ние не вършим нищо незаконно.
Знаеше, че Валенар в никакъв случай нямаше да докладва. Той бе от онзи тип мъже, които сами биха намерили решение.
Валенар дръпна силно от пурата си и издуха дима към Глин.
— Кажете ми, сеньор… Ишмаел, нали така беше?
— Всъщност името ми е Глин.
— Разбирам. И тъй, кажете ми мистър Глин, защо дойдохте на кораба ми?
Глин знаеше, че трябва да отговори внимателно на този въпрос.
— Надявах се, команданте, че бихме могли да постигнем споразумение с вас.
Зърна очаквания гняв, изписан върху лицето на командира, и продължи с натиска си.
— Упълномощен съм да ви дам един милион долара в злато за вашето сътрудничество.
Валенар изведнъж се усмихна, очите му бяха като забулени.
— Носите ли го?
— Разбира се, че не.
Команданте лениво подръпна от своята пуро.
— Може би, сеньор, вие си мислите, че и аз имам цена — като другите. Защото съм южноамериканец, мръсен латинец, че винаги ще бъда готов да ви сътруднича в замяна на
— Като съдя по собствения си опит, никой не е неуязвим от корупцията — каза Глин. — Включително и американците.
Той изпитателно се взря в командира. Знаеше, че ще откаже подкупа, но дори и отказът му щеше да носи информация.
— Щом вашият личен опит е такъв, значи сте водили покварен живот, заобиколен от блудници, дегенерати и хомосексуалисти. Вие никога няма да напуснете Чили с този метеорит. Настоявам да си вземете златото, сеньор и да натъпчете курвенската
Глин не отговори на тази най-силна испанска обида.
Валенар свали пурата си.
— Има и още нещо. Изпратих човек, който да разузнае острова и той не се завърна. Казва се Тимер. Той е моят
Глин бе леко изненадан от това. Не очакваше команданте да повдигне въпроса, още по-малко да признае, че го е пратил на шпионска експедиция. В крайна сметка този мъж се бе провалил, а Валенар определено бе човек, за когото провалът заслужаваше единствено презрение.
— Той преряза гърлото на един от хората ми. Ние го задържахме.
Командирът присви очи, в един миг изглеждаше като че ще загуби самообладание. Но бързо се съвзе и се усмихна.
