заклинили, колата потънала до стъклата, те се намокрили до пояс, докато излязат, но все пак успели за пресконференцията, а после вадиха колата с трактор. Не можахме и да я продадем, кой ще я вземе.
Ина се усмихва с ъгълчетата на устните си и млъква. Изглежда това са твърде делнични и твърде щастливи спомени за жената на затворник:
— Той обича само луксозни бележници и автоматични писалки. Това наистина го обича.
Да предположим, че рано сутринта на 26 юни 1998 година Ина и Настя опаковат в красива хартия и връзват с панделка луксозен бележник и луксозна писалка, поне бележници и писалки могат да се подаряват колкото си искаш. През това време Михаил Ходорковски не си и помисля да излезе при жена си и дъщеря си, за да приема поздравления и подаръци, а крачи из кабинета си, притискайки до ухото си телефонната слушалка. Гласът в слушалката крещи:
— Михаил Борисович! Само да знаете какво става тук! — звъни вицепрезидентът на ЮКОС Леонид Симановски.
— Леонид Яковлевич, чакай, не викай, обясни какво се е случило.
— Само да знаете какво става!
Леонид Симановски звъни, за да каже, че в Нефтеюганск с няколко изстрела от автоматичен пистолет е убит кметът на града Владимир Петухов. Деветдесетхилядният град е излязъл на улиците, хората искат разследване, но предварително са убедени, че ЮКОС е убил Петухов, и искат да бъде лишена от лиценз местната телекомпания „Интелком“, която по онова време Ходорковски все още не е купил, а само искал да купи. В града имало истински бунт.
Ходорковски се облякъл и излязъл от стаята. Казал нещо несвързано на жена си и дъщеря си, качил се в колата и заминал. Ина и Настя така и останали да чакат с подаръците — едната държала бележник, а другата — писалка.
Ина казва:
— Аз не разбрах какво се беше случило. Разбрах само, че е станало някакво нещастие с някакъв човек. Защото, ако Миша имаше проблеми с компанията, никога не го показваше пред нас. Вкъщи неговите проблеми си проличаваха само ако се случи нещо с хората.
Сега, когато Ходорковски вече е осъден, осъден е и Лебедев, осъден е за убийства и началникът на отдела по вътрешна сигурност, заместник-началникът на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин, а емигриралият в Израел партньор на Ходорковски Леонид Невзлин е обвинен в поръчителство на убийства, заместник генералният прокурор Колесников прави страшна физиономия и повдига ново обвинение срещу Пичугин и Невзлин — за убийството на нефтеюганския кмет Петухов. И изразява надежда, че сега вече Израел ще предаде Невзлин, но Израел не го предава и дори Съединените щати му дават виза. А когато Невзлин пристига в Америка, тамошните власти не го арестуват и не го предават на Русия, заради което заместник генералният прокурор прави още по-страшна физиономия и вече крещи: „Престъпник! Убиец!“, забравяйки, че само съдът може да нарече някого престъпник.
Логиката на заместник генералния прокурор е ясна: Владимир Петухов стана кмет на Нефтеюганск с подкрепата на ЮКОС и първоначално отношенията на кмета с градообразуващата компания ЮКОС уж не бяха лоши, но през май 1998 година кметът изведнъж започна да твърди, че ЮКОС не плаща всички данъци в градския бюджет. А на 15 юни той дори обяви гладна стачка с искане да бъде анулиран резултатът от търга по продажбата на петролната компания ЮКОС на Банка МЕНАТЕП, да се отстранят от заеманите длъжности ръководителите на данъчните инспекции на града и окръга, да се образуват наказателни дела за неплащане на данъци от петролната компания ЮКОС — с една дума, кметът Петухов развали отношенията си с ЮКОС. На 22 юни, след разговор с ръководителя на Ханти-Мансийския автономен окръг Филипенко, кметът прекрати гладната стачка. А на 26 юни бе убит на път за работа с изстрели от автоматично оръжие.
За заместник генералния прокурор Колесников е очевидно, че кметът на Нефтеюганск Петухов е пречел на компанията ЮКОС да укрива данъци и поради това е бил убит от Алексей Пичугин по заповед на Леонид Невзлин, както са би ли убити и други хора, за чиято гибел — съдът го е доказал — са виновни Пичугин и Невзлин. Всичко му е ясно като бял ден на заместник генералния прокурор Колесников.
Но на нас не ни е ясно. Може ли да чуем и друга версия? Може ли да чуем версията на защитата? Не може? Защо? Кой знае защо, процесът по делото на Пичугин беше закрит — не си представям какви ли държавни тайни могат да изникнат при разследване на дело за убийство. Вероятно процесът, на който ще обвинят Пичугин и Невзлин в убийство на нефтеюганския кмет Петухов, също ще е закрит и ние пак няма да чуем никаква друга версия, различна от тази на обвинението А друга версия има.
Възможно е, например, кметът на Нефтеюганск Петухов да е получавал от ЮКОС пари в градския бюджет, но да не е давал тези пари за заплати на лекарите и учителите, а с тях да е възлагал някакви строежи в града на приятелски строителни фирми, обещавайки им и по-нататък да ги финансира от градския бюджет.
Можем да предположим това, защото на 28 май 1998 година компанията ЮКОС дава 25 милиона рубли за бюджетни заплати в Нефтеюганск. Тези пари наистина не са били преведени в градския бюджет, а са били докарани със самолет и са разпределени непосредствено по бюджетните предприятия, за да изплатят те заплатите на сътрудниците си. На трети юни в Нефтеюганск пристига президентът на петролната компания ЮКОС Михаил Ходорковски.
— Администрацията на града имаше достатъчно пари да изплати напълно и навреме заплатите в бюджетната сфера. Общата сума на дълговете по заплатите е 18 милиона рубли, а за пет месеца компанията е внесла в градския бюджет над 120 милиона рубли. Администрацията на града измества приоритетите, задържа заплатите, но финансира подготовката за зимата, авиокомпанията, асфалтобетоновия завод — необходими обекти, но несравними с текущата заплата, още повече преди отпуските. Затова настояваме да бъдат изплатени парите направо на бюджетните организации, прескачайки администрацията на града.
Тогава в Нефтеюганск, както и преди в случая с „Апатит“, както и много пъти след това, изглежда Ходорковски е бил убеден, че щом държавните чиновници изразходват неефективно данъците на ЮКОС, тези данъци могат да се плащат не чрез държавата, а да се разпределят направо по бюджетните предприятия. С други думи, Ходорковски игнорира бюджетната и регионалната политика, самият той играе ролята на държавата, мотивирайки се с това, че тя е корумпирана, а той, Ходорковски, е по-ефективен от държавата.
След като раздава парите в бюджетната сфера, компанията ЮКОС се обръща към Генералната прокуратура с молба да провери как кметът Петухов използва в Нефтеюганск бюджетните средства, но това става по-късно, след като Ходорковски пристига от Москва и фактически измества кмета за няколко часа, заемайки неговото място.
Можем ли да предположим, че кметът на Нефтеюганск Петухов вече е обещал на приятелски строителни фирми да финансира от бюджета строителството например на асфалтобетонов завод и фирмите вече са започнали работа. Но в този момент парите в бюджета свършили, защото Ходорковски спрял да ги превежда в същия този бюджет, а започнал лично да изплаща заплатите на учители и лекари, като ги приспадал от непреведените данъци? Можем ли да предположим, че приятелските строителни фирми настойчиво си искали обещаните от кмета пари, но пари в бюджета нямало, защото Ходорковски ги раздал пряко за бюджетни заплати? Можем ли да предположим, че на кмета толкова са му били необходими тези пари, че даже започнал гладна стачка? И можем ли да предположим, че приятелските на кмета строителни фирми са се страхували от инициираната от ЮКОС прокурорска проверка? И кой в такъв случай е убил кмета на Нефтеюганск?
Има и друга версия. Разхождайки се с мен по територията на лицея „Коралово“, Марина Филиповна Ходорковски казва:
— Толкова се страхувах винаги, когато Миша заминаваше за Нефтеюганск. Нали гонеше оттам чеченските бандити. А това е страшно — да гониш чеченски бандити.
Нека не намесваме национализма. Нека кажем, че когато Ходорковски получава ЮКОС, почти половината петрол, добиван в Нефтеюганск, отива в ръцете на бандитите, независимо от тяхната националност, и се продава нелегално. Сега, когато в пресата започна пиар кампания срещу Ходорковски, журналистът Марк Дейч публикува свое разследване, в което убедително показва как нефтеюганският петрол се е присвоявал от някой си Ходжахмед Нухаев по прякор Хожа. И във филма на НТВ „Терористичен
