— Я ми кажи… — Ходорковски се обръщал към някого от топмениджърите си в райкомовски стил на „ти“, по име и презиме. — Какъв проблем си имал онзи ден?
При тези думи той изваждал от една папчица предварително подготвени документи, схеми и графики, които обичал и наричал презентации. А споменатият ръководител на подразделение навеждал глава и си мислел: „Край! Загинах!“. Естествено, нито един ръководител на подразделение не можел да знае какъв проблем е имало на някой от малките обекти на обширното му стопанство, но присъстващите оставали с впечатление, че Ходорковски знае и следи всичко в компанията като всевиждащо око. Всъщност това било илюзия. Просто за всеки „язвен“ обед помощниците нарочно намирали за Ходорковски някакъв неприятен казус, случил се на хиляди километри и дори вече решен от някакъв местен чиновник, но всяка седмица всеки ръководител на подразделение на ЮКОС знаел, че по време на „язвения“ обед шефът може да захапе и него, и затова се стараел да предвиди всяка дреболия. Но от друга страна, получавали добри заплати.
Постепенно добиваният от ЮКОС петрол престанал да отива в ръцете на бандитите. В преработвателните заводи на ЮКОС постепенно били ликвидирани т.нар. схеми на ишлеме. Това никак не било лесно.
Проблемът е в това, че технологически нефтопреработващият завод не може да се спре — първо, това е опасно, а ако спре, после е трудно да бъде пуснат отново. И когато в края на всеки месец добивът падал и директорите на преработващите заводи изпадали в паника, разбирайки, че предприятието им има суровина само за още три дни, се появявали клиенти — свободни нефтотърговци, които предлагали петрол за преработка. Откъде идва петролът никой не питал — дали честно е купен на свободния пазар, дали е взет от бандитите, които в средата на деветдесетте години бяха наводнили отрасъла със свои фирми посредници, а може й те да са били бандити и да са имали посреднически фирми.
Предлаганият петрол бил спасение за директора, защото заводът нямало да спре. За работниците също бил спасение, защото щели да си получат заплатите. За местните власти — също, защото работниците нямало да излязат на протести и да искат хляб. Тези търговци се смятали за спасители. Освен това плащали на директорите кеш — милион долара в куфарче например за не съвсем законната сделка. И на работниците плащали кеш. Предполага се, че не са забравяли и местната власт.
Вярно е, че подобно спасение струвало скъпо. Особено за собствениците на ЮКОС — заводите на ЮКОС фактически работели в ущърб на компанията, преработвайки кой знае какъв петрол, може би дори краден от самия ЮКОС. За преработката на петрола търговците обикновено плащали по-ниско от себестойността. А след преработката взимали от завода само нефтопродуктите, търсени на пазара — газ и бензин. Мазута, битума, газьола и всичко останало, което се получава след преработката, оставяли на завода като заплащане за свършената работа. Да се съхранява мазут и битум било скъпо, да се продаде — практически невъзможно, защото в близките околности никой не търсел такива количества мазут, а да се превозва на големи разстояния било нерентабилно. Затова заводите бракували мазута и го изхвърляли, отравяйки земята, или го вкарвали в петролопровода, което понижавало качеството на транспортирания петрол. И едното, и другото е незаконно.
Сега, когато всички телевизионни канали водят кампания срещу Ходорковски, нещата изглеждат така, сякаш ЮКОС, докато е бил държавен, си е плащал редовно данъците, а когато го купил Михаил Ходорковски, престанал да плаща, използвайки посреднически фирми и данъчни преференции. Това не е истина.
В края на деветдесетте години никоя компания — без значение дали е частна или държавна, не можеше да си плаща данъците изцяло, без да фалира. Данъците в пълен размер бяха повече от 100% от оборота. Затова се появиха посреднически фирми, които купуваха от компаниите петрол по трансферни, т.е. занижени цени. Само в Нефтеюганск имаше двайсет посреднически фирми и половината от тях принадлежаха на Отари Квантришвили, шеф на Солнцевската мафиотска групировка, който през 1994 година беше убит в Москва на излизане от Краснопресненските бани. При това наемният убиец не просто беше хвърлил винтовката на мястото на престъплението, но счупил приклада в знак на уважение към току- що убития от него велик разбойник. Тези посреднически фирми бяха регистрирани в офшорни зони, бяха освободени от данъци, а освен това и регионалните власти също имаха право да освобождават компаниите от плащане на данъци, ако те вложат пари в региона за нещо социално значимо.
Да предположим, че дадена петролна компания добива горивото за 100 долара, трябва да го продаде за 100 долара и да плати 100 долара данъци, което означава, че тя незабавно се разорява и със сигурност остава без каквито и да било средства за развитие. Вместо това петролната компания продава горивото за 80 долара на посредническа фирма, плаща 80 долара данъци, а посредническата фирма, регистрирана в офшорна зона, не плаща данъци и продава по 100 долара петрола, купен за 80. Спестените по такъв начин от данъци 20 долара се поделят между петролната и посредническата фирма. Така, грубо казано, изглеждат схемите за оптимизиране на данъци. Всички компании без изключение използваха тогава тези схеми и много от тях го правят и до ден днешен, иначе бизнесът би спрял. И поради факта, че става дума не за сто, а за милиарди долари, именно отклонените от данъци 20% са огромните печалби в петролния отрасъл.
Задачата на Михаил Ходорковски беше не да измисля и да задейства тези схеми за оптимизиране, а да направи така, че отклонените (законно отклонени) от данъците пари да не разграбват от посредници — собственици на офшорни фирми, а да остават вътре в компанията и да се използват за развитието й. Грубо казано, Михаил Ходорковски трябваше да се освободи от прекупвачите на петрол в Нефтеюганск, които бяха убили Отар Квантришвили, и да ги замени със свои прекупвачи, които да влагат парите в развитието на компанията.
Казват, че през 1998 година Ходорковски дори отишъл на съвещание в Министерството по данъците и таксите и показал на тогавашния началник на данъчната служба Букаев как именно и колко пари отклонява от данъци. По-късно той самият разказваше за съвещанието:
— Ние му показахме (на Букаев), че не крием парите си по джобовете, а ги влагаме в модернизация на нефтопреработващите заводи, че модернизацията на заводите става за три-пет години и са нужни милиони долари, но заводите трябва да се модернизират, защото по качество на бензина изоставаме от Европа поне с 20 години.
В тази история отново проличава убеждението на Ходорковски, че явно е по-ефективен от държавата и затова той трябва да подмени държавата.
Но прокуратурата смята другояче. Прокуратурата, а сега вече и съдът смятат, че изграждайки ЮКОС, Михаил Ходорковски не е използвал съществуващите вече схеми за укриване на данъци, за да развива компанията, а самият той ги е изобретявал. И всеки, който е пречел на Ходорковски, е бивал убит, както кметът на Нефтеюганск Петухов, или пък са правени покушения, както е било с шефа на компанията „Ист петролеум“ Евгений Рибин — прекупвач, от чиито услуги Ходорковски се отказва и който подава иск срещу него за разваляне на договора в размер на 100 милиона долара.
Вече е доказано от съда и предъвкано по всички телевизионни канали, че Евгений Рибин и компанията му „Ист петролеум“ представлявали за ЮКОС — както казва и самият господин Рибин — сто милионни проблеми. И тогава партньорът на Ходорковски Леонид Невзлин уж заповядал на заместник ръководителя на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин да убие Евгений Рибин, като освен това заповядал да бъде убит и сътрудникът на ЮКОС Колесов, както и бившата сътрудничка Костина, които също с нещо са пречели.
От съда е доказано, че за да убие тримата, Алексей Пичугин наел своя кум Сергей Горин, а той наел серийния убиец Коровников. Той нападнал Колесов, но не го убил, взривил вратата на апартамента на Костина, когато нея я нямало вкъщи, а също взривил колата на Рибин, но той не бил вътре. Един от охранителите на Рибин загинал, другият бил тежко ранен — останал без крака.
От съда е доказано, че тъй като и трите покушения са били неуспешни, Пичугин отказал да плати на кума си Горин, но той настоявал да му се плати, дори искал да се срещне лично с Михаил Ходорковски, но не успял. Тогава Горин се срещнал с бащата на Ходорковски Борис Моисеевич и разговарял с него час и половина.
От съда е доказано, че заради това нахалство Алексей Пичугин убил кума си Сергей Горин и жена му Олга. Наистина телата не били намерени, били открити само капки кръв и мозък на пода. И тези капки бяха показвани по всички телевизионни канали от сина на Олга Горина — момче, което журналистите, без да се притесняват, помолиха да ги разведе из къщата, където била убита майка му. Наистина момчето не е видяло
