как убиват майка му, а само е чуло викове и изстрели.
Всичко това е доказано от съда, но ние не знаем как е доказано. Процесът беше закрит. И ето ме сега седя в хола на офиса на лицея-интернат „Коралово“ и питам Борис Моисеевич Ходорковски:
— За какво си приказвахте с убиеца Горин, когото по-късно Пичугин убива?
— Какви ги говориш! — ръцете на стареца треперят. — Всичко, което върви по телевизията, е гнусна лъжа. Никакъв убиец не е идвал при мен. За нищо не съм разговарял с него. Само помисли — тук има деца и изведнъж идва убиец да си бъбри с мен и ми казва, че е убиец. Какво би направил на мое място? Какви ги говориш! Та тук има деца! Аз веднага, без много приказки, бих извикал Пичугин, а Пичугин би го хванал и би го предал в прокуратурата.
Съдът предполага, че Борис Моисеевич лъже, за да предпази сина си, че все пак е имало разговор между него и убиеца Горин. Съдът се позовава на свидетелските показания на серийния убиец Коровников, който твърди, че бил докарал Горин в „Коралово“ и го чакал час и половина в колата. Излиза, че съдът вярва на серийния убиец и не вярва на гордия старец, който цял живот честно е работил като инженер в завод, а сега възпитава безпризорни деца.
А аз седя и си мисля: как е станало така, че на Алексей Пичугин, бивш офицер от ФСС, е било заповядано да убие трима души — Рибин, Колесов и Костина, а той, вместо да наеме професионален снайперист, наема своя кум? И как е станало така, че в резултат на операцията Рибин, Колесов и Костина са живи, а загива само кумът на Пичугин?
И защо Рибин, собственик на компанията „Ист петролеум“, от чиито посреднически услуги Ходорковски се отказва, изграждайки ЮКОС, е освободил охраната си в деня на покушението? Заради отказа на Ходорковски Рибин му е предявил иск за сто милиона, страхувал се е от отмъщение, наел е охрана, но в деня на покушението наминал при племенницата си, освободил охраната и бодигардовете били взривени. Що за съвпадения?
Седя и си мисля защо Колесов казва, че са го нападнали не заради ЮКОС, а заради това, че продал на някакви хора гаража си, макар да знаел, че гаражът подлежи на събаряне, И защо Олга Костина, специалист по връзки с обществеността, и Светлана Врагова, театрален деец, след като излязоха с обвинения срещу Пичугин, Невзлин и Ходорковски по всички телевизионни канали, изведнъж получиха възможност да създадат държавна правозащитна организация „Съпротива“, финансирана от едри предприемачи, и дали това не е по поръчка на Кремъл? И защо съпругът на Олга Костина Константин на 25 май 2005 година (случайно съвпадение с деня на произнасяне на присъдата на Ходорковски) стана заместник-председател на Централния изпълнителен комитет на партията „Единна Русия“ и сега се разпорежда с пиаровския бюджет на партията? Защо?
Нямам отговор. Нали процесът е закрит. Всъщност защо му е трябвало на Ходорковски да убива кмета на Нефтеюганск Петухов или бизнесмена Рибин? Достатъчно е било да откаже да им даде пари, за да се появят веднага десетки техни смъртни врагове, освен Ходорковски. Всъщност може дори да се предположи, че ако Ходорковски и други едри предприемачи биха отказали да дадат пари на президента и на управляващата партия, веднага биха се появили милиони техни смъртни врагове. Просто с манията си за ефективност Ходорковски се беше оказал по-силен от градските власти в Нефтеюганск. А федералната власт се оказа по-силна от Ходорковски, колкото и да е той по своему ефективен.
Глава 5
ЩЕ СЕ ПРЕБОРИМ!
В началото на двехилядната година Михаил Ходорковски изгради компанията ЮКОС, но не съвсем според замисъла си. Преди това трябваше да премине през кризата на 1998 година — през икономическата криза в страната и през своята лична, вътрешна човешка криза.
Когато започнах да събирам материал за тази книга, попитах адвокат Антон Дрел дали Михаил Ходорковски ще се съгласи да отговаря на въпросите ми от затвора. Дрел тогава всеки ден посещаваше подзащитния си и каза, че Ходорковски четял написаното от мен и то му харесвало. Освен това Ходорковски казал — Дрел твърди, че запомнил думите му дословно, — че криволиците (именно така се изразил) в неговата съдба били свързани с личната му вътрешна преоценка на ценностите след август 1998.
— Наясно ли сте за какво става дума? — попитах адвоката в московския клуб „Билингва“, където пихме чай броени седмици преди „Билингва“ да изгори.
— Представа нямам — Антон сви рамене. — Напишете му официално, чрез затворническата администрация, и го попитайте.
И ето пиша писмо до затвора:
„Михаил Борисович, има нещо, което не разбирам — защо търсите корена на сегашните събития, на случилото се с Вас, с Вашата компания и нашата страна в 1998 година? Ако тогава сте разбрали, че не бива да се вярва на властите, защо повярвахте на президента Путин през пролетта на 2003 година?“
И ето че чакам отговор от затвора. А докато чакам, се опитвам сам да намеря отговора. Бих разбрал, ако Ходорковски търсеше причината за ареста си и разрушаването на компанията в 1996 година. Самият той пише в статията си „Левият завой“:
„През 1996 година Кремъл вече знаеше, че е невъзможно по демократичен път да продължи дяснолибералният Елцинов режим — в условията на състезание и равенство пред закона на всички кандидати за власт Зюганов беше непобедим. После стана ясно, че и приемствеността на властта през 2000 година не може да се осигури без сериозно отстъпление от демокрацията. И така се появи Владимир Путин с вече започналата втора чеченска война и по сценария на политтехнолозите под лозунга «Стабилност във властта — стабилност в страната».
… новото поколение кремълски кукловоди просто реши, че за оцеляването на режима е необходим гигантски блъф… Именно този блъф стана основно съдържание на проекта «Путин–2000» — авторитарен проект, който бе пряко и логично продължение и следствие на проекта «Елцин–1996».“
Това вече е ясно. Ясно е, щом самият Ходорковски казвам, че през 1996 година срещу петрол е помогнал на авторитарния Елцинов режим да се задържи, а през 2000 година, за да се задържи режимът, е бил принуден да стане още по-авторитарен. А през 2003 година Ходорковски се скара с този авторитарен режим и се озова в затвора. Ако Ходорковски виждаше корена на нещастията си в 1996 или в 2000 година, би било разбираемо. Но не е ясно защо го търси в 1998 година.
Ще се опитаме да изясним нещата. През 1997 година започна азиатската борсова криза. Котировките падаха, цените на петрола също, кризата отекна и в Русия — нямаше пари и нямаше откъде да дойдат. Но Борис Немцов си спомня:
— Нямаше нищо страшно, беше най-хубавата година в най-новата история на Русия. Реформаторите бяха на власт. Чубайс беше министър на финансите, аз бях министър на горивата и енергетиката. Инфлацията беше 10%. Ние действахме разумно. Ако политиката на правителството беше последователна, в Русия лесно можеха да се тушират последиците от азиатската борсова криза. А августовският срив се получи поради еклектичната политика. Не изоставай, Панюшкин.
За да разговарям с Немцов за 1998 година, отидох в подмосковския санаториум „Лужки“, където той беше на почивка. А почивката му изглеждаше така: облича анцуг и маратонки и с бърза спортна крачка ме помъква да навиваме километри около санаториума по живописна горска пътека.
— Ей, съветнико! — дразня така Немцов, защото той е съветник на украинския президент Юшченко. — Дали да не поседнем в кафенето? Аз направо ще издъхна, ако продължа така с теб!
— Хайде, хайде! Трябва да изминем дванайсет километра!
Всички истории за Ходорковски и Немцов също започват с това как двамата, когато искали да поговорят — тръгвали да се разхождат пеша.
Спадането на цените на петрола през 1997 година естествено не можело да радва Михаил Ходорковски, който изгражда петролна компания, но той казвал: „Ще се преборим!“ Ина Ходорковска си спомня, че колкото по-зле вървели нещата, толкова по-често мъжът й казвал: „Ще се преборим!“ и толкова по- смайващи идеи му идвали наум. Ина казва, че в редките почивни дни, когато той си бил у дома, предлагал
