на жена си и дъщеря си да поиграят на някаква настолна игра, каквито Ина много харесвала. Играел с тях, докато Ина и Настя се увличали от играта, а после се оттеглял настрани с лаптопа, гледал усмихнат как те играят и обмислял поредната смайваща — ако се съди по външния му вид — идея.
С Ина седим в „Бук-кафе“. Аз питам:
— Вървеше ли му в играта?
— Винаги! Дори в деня, когато го арестуваха, през цялото време си мислех защо изведнъж късметът му изневери, та той е Мистър Фортуна. Вървеше му невероятно и може би затова не обичаше да играе. Само веднъж — бяхме на почивка — влязохме в едно казино, той заложи, спечели, каза, че не му е интересно, взе си печалбата и си тръгна.
Михаил Ходорковски решил да се бори с ниските цени на петрола не като се сниши, разпродава непрофилните активи и намалява заплатата на работниците, а като добави към четирите милиарда дълг на ЮКОС още половин милиард от банка „Лионски кредит“ и купи Източната нефтена компания, без която ЮКОС по-трудно би върнал четирите милиарда дълг, отколкото заедно с нея да върне четири и половина. Впрочем все пак намалил заплатата на работниците. Заминал лично за Нефтеюганск, час и половина разговарял с нефтодобивниците и те не го разкъсали на парчета, а дори успял да ги убеди, че е по-изгодно засега да се съгласят с намаляване на заплатите с една трета, но по-късно, когато компанията излезе от кризата, да получат по-големи заплати и да станат акционери. Те му повярвали и той не ги излъгал.
По друго време и по друг повод банкерът Михаил Фридман ми каза, че не е въпрос на някакво изкуство, ако компанията ти расте на фона на икономическия подем, когато всички растат. Според Фридман изкуство е, ако компанията расте по време на всеобща криза или поне губи по-малко, отколкото губят конкурентите. Доколкото мога да съдя, точно на това изкуство служи Михаил Ходорковски през 1997 и началото на 1998 година.
В същото положение по онова време — ако се вярва на Немцов, се намирал и Анатолий Чубайс на поста министър на финансите. Държавата на всяка цена трябвало да намери пари, за да плаща заплати на бюджетните служители, да издържа армията, за здравеопазването и образованието и тя решила да изиграе една игра, известна вече от 1994 година, от финансовите пирамиди МММ, „Хермес-финанс“, „Хапьор- инвест“. Държавата решава да изгради своя финансова пирамида, като пусне Държавни ценни книжа (ДЦК), носещи й невероятни доходи в рубли. Разликата е само в това, че МММ събираше пари от населението, а държавата, емитирайки ДЦК с висок лихвен процент, събираше парите от банкерите и портфолиата на западните инвеститори.
Бързам след Немцов по горската пътечка и така ме свива далакът, че ми се иска да вярвам — ДЦК първоначално са били част от честен план за оздравяване на икономиката и изчакване да се повишат цените на петрола, а не просто най-голямата финансова пирамида. Но те функционираха именно като финансова пирамида. Банкерите и инвеститорите влагаха в ДЦК пари и бързо получаваха големи проценти за сметка на нови инвеститори, които купуваха ценни книжа и също очакваха бързо високи проценти. Пирамидата се разрастваше. Естествено, банкерите и инвеститорите бяха наясно, че тя скоро може да рухне, но бяха готови да рискуват заради високите проценти, надявайки се, че ще успеят да пласират своите ценни книжа и да върнат парите си, преди пирамидата да се е сринала.
Банка МЕНАТЕП също държала значителни средства в ДЦК. Мисля, че оглавяващите банката „предприемчиви финансисти, имащи достъп до закрита информация“, са се надявали, че реформаторите, които бяха на власт, ще ги предупредят навреме и щом пирамидата започне да се руши, те, банкерите, ще успеят да спасят вложените в ДЦК пари, а загубите ще останат за западните инвеститори.
Впрочем, имаше два начина да се демонтира пирамидата ДЦК меко и относително безболезнено. Първо, можеше да се девалвира рублата, т.е. да се позволи на рублата постепенно да поевтинява спрямо долара. Тогава доходността на ДЦК в рубли би била висока, както беше обещано. Но рублата постоянно би поевтинявала, а и западните инвеститори, вложили спекулативни капитали в Русия, не биха получили кой знае колко в долари. Излизаше, че западните инвеститори с хитрост са били подмамени да дадат на Русия нископроцентов заем, за да може да си оздрави икономиката. В случай на бавна девалвация руските банки също биха дали пари на държавата срещу неголяма лихва, но банките нямаха нищо против, защото големите банки, които държаха пари в ДЦК, имаха и собствени петролни компании, а слабата рубла беше изгодна за износителите на петрол. В началото на 1998 година няколко пъти банкери и индустриалци се срещаха с правителството, за да го молят да започне бавно да девалвира рублата. Но, защитавайки западните инвеститори, срещу девалвацията на рублата се обяви Международният валутен фонд (МВФ). Международният валутен фонд предлагаше на руското правителство да не девалвира рублата и да не ограбва западните инвеститори, срещу което обеща да даде заем, докато цените на петрола отново не се покачат, за да може Русия да се разплати по всички свои дългове, както става сега, когато петролът достигна 60 долара за барел. Преговорите с Международния валутен фонд водеше Анатолий Чубайс, правителството задържаше рублата, а МВФ все не отпускаше обещания заем — защо ли тогава бяха пазарлъците. А пирамидата ДЦК растеше ли, растеше.
Трябва да е ясно, че в тази голяма политическа и икономическа игра не играеш само ти, а хиляди хора играят своята игра, сякаш на безкрайна шахматна дъска се сражават безброй разноцветни фигури. Ходорковски изграждаше ЮКОС, а Лужков например изграждаше Москва. Интересите им можеха да съвпадат или да бъдат противоположни. Комунистическият парламент заплашваше президента Елцин с импийчмънт. Президентът Елцин заплашваше парламента да издигне за поста премиер такава кандидатура, че парламентът да я отхвърли три пъти и да бъде разпуснат. Березовски — ако се вярва на Немцов, искал да приватизира „Газпром“, а Немцов казва, че му попречил. Гусински искал да приватизира „Связинвест“ — държавната компания, собственик на цялата фиксирана телефония в страната, които тогава се ценяха повече, защото все още нямаше мобилен телефон в джоба на всеки ученик. Березовски също май искал да приватизира „Связинвест“ — пълна бъркотия. А Сорос отишъл при Немцов и попитал:
— Честен търг ли ще правите за „Связинвест“ или както винаги?
— Честен — отговорил Немцов.
Немцов най-после се смили над мен и сви от живописната горска пътечка към санаториума „Лужки“, където сядаме в кафенето и той казва:
— Тогава с Чубайс решихме да проведем честен търг за „Связинвест“ — образцово-показателен, безпрецедентен. Разбираш ли, Панюшкин, ако в страната няма добри закони, действат най-простите и най- откритите. И ние предлагахме открит търг за „Связинвест“ със стартова цена милиард и половина долара, без никакви пликове. Отидох тогава при Чубайс и му казах: „Разбираш ли, Чубайс, че всички ще ни плюят — Гусински, Березовски, комунистите — всички! Разбираш ли, че ние трябва да сме чисти? Ти чист ли си, Чубайс?“ А Чубайс ми отговаря: „За идиот ли ме мислиш? Естествено, че разбирам! Ако не бях чист, щях ли да се набъркам в тая работа?“ А няколко дни след като започнахме да подготвяме търга за „Связинвест“, влизам при Чубайс, а той червен като домат, ми казва: „Съвсем забравих. В «Мост-банк» (на Гусински) имам сметка от 100 хиляди долара, хонорар за книгата за приватизацията, която трябваше да напишем, но така и не написахме.“ Аз му казвам: „Чубайс, ти си идиот! Свършено е с нас, мамка му! Мен ме радва това, че ти, Чубайс, си честен човек, защото си министър на финансите и можеш да бъдеш обвинен само за това, че си присвоил 100 хиляди долара за книга, която те е домързяло да напишеш. Но все едно, с нас е свършено!“ По това дело на „писателите“ нас ни оплюваха всички: Березовски, Гусински, комунистите. Накрая дядото (Немцов има предвид президента Елцин) ми каза: „Уморих се да ви защитавам двамата с Чубайс.“ Чубайс беше уволнен като министър на финансите, мен ме уволниха като министър на горивата и енергетиката. Останахме само като вицепремиери т.е. можехме да се пъчим колкото си искаме, но реално нищо не можехме да направим. А Черномирдин реално се почувства приемник.
Седя с Немцов в кафенето на санаториума „Лужки“ и съм му толкова благодарен, че вече не ме мъкне по горските пътеки, та чак ми се иска да му вярвам. Много ми се иска да му вярвам, че тогава, през 1997 година, сме били на крачка от построяването на демократична и свободна държава и всичко рухнало само заради това, че Анатолий Чубайс случайно бил забравил някакви си 100 хиляди долара на сметка в „Мост- банк“ — сума, която при днешното ниво на корупция никой от приближените до властта дори не би сметнал за пари.
Не зная как се случи така, че премиер стана Сергей Кириенко. Казват, че Елцин искал да отслаби позициите на Черномирдин, който вече се бил почувствал негов приемник. Казват и обратното — че кремълските кукловоди, както ги нарича Ходорковски, са искали да запазят Черномирдин за приемник и
