уважение и призовавам гражданите да му се подчиняват, е спирачка за прогреса. В революционни времена, когато животът бързо се променя, законите също се приемат бързо, за да не спира животът. Новите закони неизбежно влизат в противоречие със старите. Нас, юристите, това ужасно ни затрудняваше през деветдесетте години. Всеки нов закон противоречеше на някой друг или пък беше лошо формулиран и не можеше да се тълкува еднозначно. При тези условия каквото и да прави един предприемач, особено истински, смел, с нови идеи, с размах и фантазия — неизбежно нарушаваше едни или други закони.
В кабинета съм на Генрих Падва. Той е възрастен човек, носи добре ушит костюм. Адвокатската му кантора е на „Сретенка“. Малък кабинет със старинни мебели, сред които се откроява шкаф, препълнен с юридически книги. Генрих Павлович ми представя целия процес срещу Ходорковски епизод по епизод и търпеливо ми разяснява защо Ходорковски не е виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения. Но погледът на адвокат Падва е тъжен. Той въздиша:
— Дойде при мен един човек и ми каза, че Михаил Борисович Ходорковски искал аз да го защитавам. Попитах го дали Михаил Борисович разбира, че всички адвокати, взети заедно в цялата страна, не биха могли да помогнат в това дело. Човекът ми отговори, че Михаил Борисович разбирал това и просто искал в съда да се чуе гласът на истината.
Сега следете внимателно. Съдът не обвинява Ходорковски в престъпления, в които го обвинява обработеното от телевизията обществено мнение. Ходорковски бе осъден на девет години лагер съвсем не за това, читателю, за което може Ви го смятате за виновен. Съдът не обвинява Ходорковски в уж организирани от него поръчкови убийства. Съдът не обвинява Ходорковски за това, че той твърде евтино е купил компанията ЮКОС.
Деветгодишна присъда, която да излежи в лагер, Ходорковски получи най-вече за укриване и неплащане на данъци. Прокуратурата твърди, че ЮКОС създавал посреднически компании в закрити градове, където действали данъчни облекчения. Тези градове се наричат закрити териториални образувания — ЗАТО. На регистрираните в ЗАТО посреднически компании ЮКОС продавал петрол с 20% по-евтино от пазарната цена, а те после го продавали по пазарни цени. По такъв начин ЮКОС освобождавал от данъци 20% от печалбата си, милиарди долари. Така твърди прокуратурата и съдът приема това. Защитата обаче твърди, че този начин на плащане на по-малко данъци по онова време е бил абсолютно законен. Всички, заети в петролния бизнес, са продавали и продължават да продават петрол чрез посреднически компании, освободени от данъци. Дори Ходорковски да не е искал да ползва услугите на посредническите компании, това би било невъзможно. В такъв случай ЮКОС би загубил битката с конкурентите. Петролът на ЮКОС щеше да е с 20% по-скъп, отколкото на конкурентите. Нещо повече — ЮКОС би могъл да намали данъците си с още 10%, ако в посредническите компании работеха или фигурираха работещи инвалиди. Но според Ходорковски би било неетично да се използват подставени инвалиди, докато в същото време конкурентите ги използваха, за да избегнат данъците.
Защитата казваше в съда, че дори да са били незаконни юкоските схеми за укриване на данъци, личната причастност на Ходорковски и Лебедев към организирането на тези схеми не е доказана от обвинението. Твърдейки например, че Ходорковски и Лебедев са контролирали посредническите фирми в ЗАТО, прокуратурата цитира писмо (т. 79 л. д. 124 криминално дело №1–33/05), подписано от Платон Лебедев. Това писмо е предписание до директорите на посреднически фирми да преведат парите в някаква доверена и инвестиционна банка. Само че на писмото липсва подписът на Платон Лебедев.
— Как липсва подписът? — питам аз.
— Ето — Падва се усмихва. — Това писмо не е писано от Лебедев и ние обръщахме внимание на съда върху факта, че на писмото, за което обвинението твърди, че било подписано от Лебедев, няма негов подпис.
— И какво каза съдът? — питам аз.
— Съдът не обърна внимание. В присъдата също се говори за писмото с подписа на Лебедев (т. 79 л. д. 124 криминално дело №1–33/05). А там липсва подписът на Лебедев. Ето копие от писмото — Падва ми подава копие на писмото и копия на страниците от присъдата, където се казва, че на писмото имало подпис на Лебедев. А подпис няма.
По-нататък прокуратурата твърди и съдът приема, че Ходорковски не е плащал оптимизираните чрез посредническите фирми данъци в „живи“ пари, а в полици, при условие че да се плащат данъци в полици е забранено от закона.
— В новия данъчен кодекс наистина е записано, че данъците се плащат само в „живи“ пари. Това означава, че не може да се даде на държавата някаква стока, равностойна на дължимите данъци. Но, ако си спомняте, в края на деветдесетте и след двехилядната година в икономиката цареше бартерът. Парите не достигаха на развиващите се предприятия. И от това, че законът влезе в сила, предприятията не забогатяха. Не дадоха пари на всички предприятия, за да си платят данъците. А те искаха да си плащат данъците и не искаха да са престъпници. И тогава по-голямата част от предприятията започнаха да се разплащат с полици. Полиците са документи, ценни книжа, чрез които даден човек признава, че дължи данъци на еди-каква си сума и е готов да ги плати при първо нареждане. Държавата приемаше полици във всички региони на страната, защото разбираше, че е по-добре да получи полица, отколкото нищо. Подконтролните на ЮКОС предприятия през 1999 година са платили на държавата и тя признала полиците им, а сега съдът казва, че това било измъкване, за да не се плащат данъци. Това не е така, ЮКОС не е отказал да плаща данъци, признал ги е и ги е платил според възможностите си в този момент.
— А тези полици били ли са погасени или не? — питам аз.
— Искате да разберете дали тук не се крие някаква измама? Дали не са дали полиците, а после не са ги платили? Ние документално потвърдихме, че всяка полица е била изплатена еди-кога си. Повечето от полиците са били погасени с пари. Не са платени само онези, които държавата е пуснала в оборот.
— А по телевизията казаха — възразявам аз, — че ЮКОС дал на държавата само някакви си хартийки.
— Така е, ако ценните книжа се наричат хартийки. Ценните книжа са хартийки, които имат пазарна цена. Как да ви поясня. Вие например искате да купите книга от мен. Тя струва сто рубли. Но вие нямате сто рубли, а имате полица, подписана от ваш приятел — известен и богат човек. Вие казвате: „Ето ви полица за сто рубли.“ И аз я вземам. Нормална полица. Вземам я вместо пари. Ако тази полица е ликвидна, защо не. Та така и полиците са останали у държавата. Повечето си изплатени, а неплатените винаги могат да бъдат предявени за плащане.
Продължаваме разговора с Генрих Падва. Той ми разяснява отделни моменти от това многотомно наказателни дело като на дете, старае се да говори бавно и ми дава примери, за да разбера по-добре. Той казва, че Ходорковски бил осъден и за укриване на лични данъци в размер на няколко милиона долара. Работата е там, че до 2001 година личните данъци в Русия не бяха 13% от дохода, както е сега, а се изчисляваха по прогресивна скала — колкото повече печелеше човек, толкова по-голям процент данъци плащаше. Освен доходите от ЮКОС Ходорковски имал и много други доходи. Да речем, западни предприемачи го молят да ги консултира за руската икономика и политика и му плащат за тези консултации. Ходорковски трудно би могъл да отчете всички тези хонорари и да ги включи в данъчната си декларация. Затова се регистрирал в данъчната служба като предприемач — неюридическо лице и плащал фиксиран данък върху допълнителните си доходи. А през 2001 година, когато въведоха 13-процентовия данък за личните доходи, Ходорковски отменил регистрацията си в данъчната служба и получил удостоверение, че службата няма никакви претенции към него. Сега обвинението твърди, че Ходорковски не бил получавал хонорари за консултации, а във вид на хонорари получавал заплатата си от ЮКОС.
— Ние предлагахме на съда — казва Падва — да призове някои хора, които са получавали консултации от Михаил Ходорковски. Съдът сметна това за нецелесъобразно. Ходорковски отказа да назове хората, на които е давал консултации. Според договора консултациите били конфиденциални. Той просто не може да ги назове, защото ще наруши договора. Но не това е главното.
— А кое е главното? — питам аз.
— Главното е — казва Падва, — че Михаил Борисович е харчел за благотворителност десетки пъти повече лични средства от сумата на уж неплатените лични данъци. Къде е логиката? Защо да крие един милион от данъци, щом за благотворителност е харчил десет милиона?
Разговаряме дълго. От време на време в кабинета на Генрих Падва влиза млада жена адвокатка. Дали
