му е помощничка? Или сътрудничка? Тя носи някакви документи и заедно с Падва педантично ги поправя точка по точка. Започваш да разбираш, че работата на адвоката прилича не на поетично търсене на истината, а на счетоводство. На процеса на Ходорковски адвокат Падва произнася пледоарията си два дни. Речта не прилича на стихове, доводите на обвинението не са атакувани със саблени удари, а по-скоро методично мачкани, както се мачкат бълхи.
Прокурорът например обвинява Ходорковски, че е пропилял парите на ЮКОС (т.е. на акционерите). Парите са изхарчени за подпомагане на компанията „Медиа-Мост“. Защитата възразява, че първо, Ходорковски е най-големият акционер на ЮКОС, т.е. и да е похарчил пари, те са главно негови. Второ, казват адвокатите, ето какво е станало в действителност. Съветът на директорите на ЮКОС, повечето от които са чуждестранни специалисти, не подставени, а реални, които не могат лесно да бъдат корумпирани, са взели решение да се даде кредит на компанията „Медиа-Мост“. По това време държавата нарочно разорява собственика на „Медиа-Мост“ Владимир Гусински, за да получи контрол над телевизионния му канал НТВ. Това е доказано в международния съд. За да се спаси от разорение, „Медиа-Мост“ моли ЮКОС за кредит, като в залог предлага сградата си в „Палашевски переулок“. Кредитът е даден, но се оказва недостатъчен. Въпреки всичко Гусински е разорен. Той не може да върне парите и ЮКОС получава сградата в „Палашевски переулок“ като компенсация. Акционерите на ЮКОС не смятат, че са ощетени. Ходорковски до ден днешен съжалява, че тогава ЮКОС недостатъчно е помогнал на Гусински. На нито един от документи те, свързани с кредита, даден на „Медиа-Мост“ от ЮКОС, няма подписа на Ходорковски.
— Има и още един важен момент — казва Падва. — Ограбването на акциите на „Апатит“. Годината е 1994-та, върви приватизацията. Тогава, естествено, имаше много случаи на изопачаване на закона, поне затова, че самите закони бяха неясни и противоречиви. Като действащ юрист през деветдесетте години аз не можех тогава, не мога и сега да разясня как точно би трябвало да протече приватизацията в съответствие със закона.
— Тоест, случаят с „Апатит“ не може да се отсъди законово?
— Не може.
— А от гледна точка на справедливостта?
— Също не може. Минал е срокът на давност. Това не е юридическо заяждане, просто колкото повече време минава, толкова е по-сложно да се установи истината. Мисля, че нещата са изглеждали по следния начин. „Апатит“ — един от най-големите заводи, е в упадък. Както се казва, той е градообразуващо предприятие. Очакват се стачки и бунтове, тъй като работниците с месеци не получават заплати, т.е. цял град с месеци е обречен на глад. Заводът е задлъжнял на железниците и на енергетиците, не произвежда достатъчно апатит, за да бъде рентабилен. Държавата престава да дава пари и предлага на ръководството заводът да работи на принципа на самофинансирането, а ръководството не знае какво у това. И тогава Банка МЕНАТЕП решава да спаси завода, естествено, не без изгода за себе си. МЕНАТЕП става гарант на няколко компании, участващи в търга за закупуване на акциите на „Апатит“.
— Защо — питам аз — на няколко компании? По онова време въобще търгът би бил възможен с участието дори само на едно предприятие.
Генрих Павлович Падва спестява отговора. Всъщност в търга участват няколко компании, принадлежащи на МЕНАТЕП, за да е сигурно, че заводът ще бъде купен и за да се подбие по възможност цената. Общо взето, МЕНАТЕП предлага едновременно на държавата от името на своите компании твърде много, много, малко и съвсем малко пари. Държавата, разбира се, дава завода на менатеповската компания, предложила най-много пари. Но когато се обявяват резултатите от търга, победилата компания се отказва от завод „Апатит“. В такъв случай по закон заводът отива в компанията, предложила много пари. Но и тя също се отказва от завода. В крайна сметка компанията „Волна“, предложила най-малко пари, купува завода. Това, разбира се, е трик, но напълно законен през 1994 година.
— Този търг е бил инвестиционен — продължава Падва, — т.е. печели онзи, който обещава да инвестира повече пари в завода. В крайна сметка тази прословута „Волна“ печели търга. Моля! Тя става собственик на акциите. Парите за акциите на „Апатит“ обаче са дадени на „Волна“ от МЕНАТЕП. „Волна“ плаща до последната копейка стойността на акциите. После възниква въпросът за обещаните инвестиции. И тогава, първо, веднага е вложена някаква сума. Второ, погасени са дълговете към железниците и енергетиците. Трето, погасени са дълговете по заплатите. Четвърто, лично Ходорковски обещава, че от „Апатит“ няма да бъде уволнен нито един човек, че никой няма да загуби работата си. И нито един човек не е уволнен от „Апатит“.
В съда разпитваха бившия губернатор и той каза: „Ходорковски спаси областта от социален взрив. Иначе щеше да е ужасно.“ Но в инвестиционната програма било записано, че „Волна“ трябва да вложи в „Апатит“ толкова и толкова средства, после още толкова и толкова, а после пак толкова и толкова. Тези пари не са вложени. Защото начело на завода бил директор, който не умеел като добър стопанин да се разпорежда с парите. Не казвам, че е крадял. Просто е бил директор от съветски тип, умеел е да клинчи пари от държавата, но не умеел да ги харчи ефективно за благото на предприятието.
„Апатит“ например изразходвал огромни количества мазут за работата си и МЕНАТЕП, вместо да дава пари на завода, за да купува мазут през девет планини в десета, го доставял непосредствено на „Апатит“. Били нужни машини? МЕНАТЕП давал пари за машини. Тоест, МЕНАТЕП се занимавал с организацията на производството на завод „Апатит“, инвестирайки не в пари, а в натура: в машини, в мазут. И заводът заработил. И сега е отличен рентабилен завод, който произвежда огромно количество апатитов концентрат. Там е имало и социална програма. Предполагало се, че заводът ще получи пари за изграждане на тролейбусна линия. МЕНАТЕП не дал пари за тази цел, а просто построил линията. А сега казват, че Ходорковски и Лебедев откраднали инвестициите.
— Съдът не призна ли за инвестиции доставките на мазут, машини и тролейбуси?
— Не. Логиката на завода е проста. Ето, бяхте обещали толкова милиона, а не ги дадохте. Но ръководството на завода не се интересувало колко „живи“ пари били похарчени, колко мазут е доставен, колко мениджъри са работили. То настоявало за пари. Подало иск в съда за разваляне на договора и връщане на акциите на държавата, защото МЕНАТЕП се сдобил с акциите чрез измама. Но никаква измама не е имало. Държавата получила толкова пари за акциите, колкото стрували. Заводът имал нужда от инвестиции. МЕНАТЕП не вложил инвестиции, но платил дълговете, дал толкова мазут и машини, че заводът се изправил на крака. Е, и какво още им трябвало? Инвестициите не съществуват сами по себе си, а се влагат, за да тръгне производството. Производството тръгнало, резултатът бил постигнат, какво значение има начинът? По-грамотно управление, по-съвременни действия. МЕНАТЕП създал посреднически фирми за продажбата на апатит. По цял свят това се смята за по-рентабилно и по-технологично обосновано. Но кой знае защо, съдът реши, че посредническата фирма, занимаваща се с продажбата на апатита, е откраднала парите. Логиката е шокираща: ако тя е купувала апатита по една цена, а го е продавала по друга и е присвоявала разликата, значи е откраднала. Смисълът на работата на всяка посредническа фирма е да купува от един и да продава на друг и да си прибира разликата. А прокурорът казва, че посредникът е откраднал.
— Не е ли било това схема за укриване на данъци?
— Не. В случая с „Апатит“ няма никакви данъчни претенции. Данъците са плащани както трябва. По „Апатит“ обвиненията са три. Първото е, че акциите били взети чрез мошеничество. Второ, че впоследствие са организирали продажбата на „Апатит“ и си присвоили разликата между цената на покупката и продажбата, все едно откраднали тези пари. Третото обвинение е, че когато излязло съдебно решение договорът да бъде развален и акциите да се върнат на държавата, Лебедев и Ходорковски съзнателно избегнали изпълнението на съдебното решение. Дори не споменавам, че тези обвинения нямат никакво отношение лично към Ходорковски и не е доказано, че той е причастен или поне че е бил осведомен за това, за което го обвиняват. Искам накратко да разкажа за съзнателното неизпълнение на съдебното решение. Който и учебник или наказателен кодекс да вземете, веднага ще разберете какво е престъпно неизпълнение на съдебните решения. Ако съдът е постановил решение, това не е достатъчно. След постановяването на решение трябва да бъде възбудено т.нар. изпълнително производство, т.е. да бъде изваден изпълнителен лист, той да отиде при съдия-изпълнител, съдия-изпълнителят въз основа на изпълнителния лист трябва да даде предписание минимум два пъти на конкретен мениджър от МЕНАТЕП, а мениджърът трябва два пъти да откаже да изпълни решението на съда и тогава се получава съзнателно неизпълнение. В дадения случай е имало решение на съда, но не било възбудено изпълнително производство, нито един съдия-изпълнител не е
