На 14 декември се произведоха изборите за Думата. Партията „Съюз на десните сили“ не преодоля петпроцентовата бариера. През нощта след изборите бях в щаба на партията. Когато се разбра за поражението и трябваше да се излезе пред пресата, Борис Немцов изпрати шофьора си да му донесе грим от колата. Немцов, изглежда, беше плакал.
В нощта след изборите президентът се обадил на Григорий Явлински и го поздравил, че партията му е прескочила петпроцентовата бариера. Аз бях и в щаба на „Яблоко“. Там започнаха да празнуват. Но на сутринта стана ясно, че данните на президента не са верни и че „Яблоко“ също не е преминала петпроцентовата бариера и е извън Думата.
Ако към 2003 година Ходорковски е имал план как да смени обществения строй в Русия, планът му рухна по всички точки. Вместо да стане независима от държавата, компанията ЮКОС беше премазана и завзета от държавата. Вместо опозицията да победи с парите на Ходорковски, с тези пари тя се самоунищожи. На студентите от Хуманитарния университет и на учениците от „Коралово“ беше преподаден урок по подлост и лъжа. Самият Ходорковски, който от 1998 година се чувства метафорично като затворник, става реално затворник.
Без всякаква надежда за правосъдие.
Глава 11
ВЕРСИЯТА НА ЗАЩИТАТА
Делото на Ходорковски се гледаше в Мешчанския съд на град Москва. Прокурорът Шохин оглавяваше обвинението, защитата — адвокат Падва. Присъдата прочете съдия Колесникова. По време на съдебния процес и особено когато съдията четеше присъдата, пред вратите на съда се събираха групи в защита на Ходорковски и против него, а всички телевизионни канали излъчваха документални филми за „делото ЮКОС“.
Интересно е, че протестиращите идваха пред сградата на съда не за да изразят съгласие или несъгласие с обвинението. Те бяха „за“ или „против“ Ходорковски лично, „за“ или „против“ самото съдебно дирене.
Привържениците на Ходорковски ми казваха, че искали да издигнат пред сградата на съда политически лозунги. Искали да обвинят властта в произвол и авторитаризъм, защото точно това се проявило в примера с Ходорковски. Политически плакати обаче нямаше, защото градските власти не разрешили на привържениците на Ходорковски да издигат политически плакати. На плакатите пишеше „Свобода за МБХ“ или „Ходорковски go home“, но не се обясняваше защо именно съдът трябва да пусне Ходорковски на свобода. Аз поне нито веднъж не видях лозунг „Ходорковски е невинен!“. Май че московските власти, които разрешаваха протестите, не допускаха подобни лозунги.
Противниците на Ходорковски пък вдигаха плакати: „Ходор, парите ти миришат на кръв“, макар че в съда въобще не се споменаваше думата „кръв“. Имаше и друг плакат: „Путин, защити ни от убийците!“, макар че съдът не обвиняваше в убийство нито Ходорковски, нито Лебедев, а и президентът Путин нито веднъж не бе забелязан в съдебната зала.
Когато произнасяха присъдата, пред сградата на съда изведнъж се струпаха работници от пътната служба и разбиха асфалта, така че протестиращите бяха принудени да се оттеглят на стотина метра встрани. В съдебната зала Ходорковски вече не чуваше от улицата нито възгласи в подкрепа, нито хули и питаше адвокатите дали навън има много младежи, т.е. дали е пораснало неговото „свободно поколение“. Младежите бяха много — трийсетина души.
От време на време в подкрепа на Ходорковски идваха и политически знаменитости — един от лидерите на партията „Яблоко“ Сергей Митрохин или преквалифициралият се в опозиционен политик бивш световен шампион по шах Гари Каспаров. Веднъж и двамата бяха задържани без каквито и да било законни основания. Милиционери мъкнеха Митрохин към камионетката с лице към земята, а Митрохин крещеше: „Всички ще отидете в затвора!“
С противниците на Ходорковски не можеше да се говори. Те не разговаряха с журналисти и въобще не говореха, твърдейки, че политическите им възгледи са изложени на плакатите. От време на време за хората, които искаха президентът Путин да ги защити от затворените в клетка Ходорковски и Лебедев, се появяваше компрометираща информация. Веднъж например един човек, който си изкарваше хляба в масовките на „Мосфилм“, дойде при привържениците на Ходорковски и съобщи, че му се обадили от „Мосфилм“ и му предложили пари, за да се присъедини към противниците на Ходорковски. Оттогава привържениците на Ходорковски започнаха да смятат противниците му за масовка на „Мосфилм“.
Друг път помощничката на Гари Каспаров Марина Литвинович, докато пътувала по „Лубянка“, случайно видяла и успяла да снима как от едно от зданията на Федералната служба за сигурност изнасяли плакати с надписи: „Ходор, твоите пари миришат на кръв“. Оттогава всички привърженици са убедени, че плакатите срещу Ходорковски се измислят от ФСС.
Когато най-после осъдиха Ходорковски на девет години лагер, привържениците му за последен път се събраха пред сградата на съда на символично погребение на правосъдието. И аз бях там. От едната страна на улицата плакатите ликуваха, че има справедливо правосъдие. От другата страна на улицата хората символично връзваха траурни ленти по металните заграждения, които трябваше да покажат, че правосъдието е умряло. Аз отидох там, където бяха траурните ленти.
Един полковник от милицията говореше на събралите се хора:
— Нямате право да използвате загражденията, за да връзвате траурни ленти. В разрешението ви за протест няма точка, че можете да използвате за нагледна агитация милиционерското заграждение.
— А защо те — един младеж кимаше към отсрещната страна на улицата, към противниците на Ходорковски — защо те могат да използват милиционерските заграждения? Защо те са опънали плакатите си на милиционерските заграждения, а ние не можем?
— Може би по друг начин е оформено разрешението им, не зная — отвърна полковникът.
Аз попитах:
— Извинете, полковник, в нашето разрешение за протест забранено ли е да се връзват траурни ленти на милиционерските заграждения?
— Не е забранено — полковникът се смути.
— Но нали живеем в свободна страна. Всичко, което не е забранено, е разрешено, така ли е?
Полковникът се замисли и каза:
— Във вашето разрешение за протест пише, че вие трябва на изпълнявате изискванията на сътрудниците на правозащитните органи. И аз, сътрудникът на правозащитните органи, заповядвам да свалите траурните ленти от милиционерските заграждения.
— В разрешението пише, че ние сме задължени да изпълняваме законните — наблегнах аз на думата „законни“ — изисквания на сътрудниците на правозащитните органи. Ние смятаме за незаконна заповедта да свалим лентите от милиционерските заграждания.
Протестиращите прекарваха часове и дни в подобни дребнави препирни с милиционерите. Когато присъдата беше произнесена, при Соловецкия камък в Москва се събра голям митинг в подкрепа на Ходорковски. В молбата си за разрешение на митинга организаторите заявили, че ще дойдат две хиляди души. Държавните телевизионни канали казаха, че дошли не повече от двеста. Милицията привлече към административна отговорност организаторите на митинга заради завишения брой участници.
Държавната телевизия проявяваше изключително старание. Водещият Леонтиев открито обвиняваше Ходорковски в опит да узурпира властта, макар съдът да не го обвиняваше в нищо подобно. Водещият Караулов плашеше зрителите си, че за деня на произнасянето на присъдата привържениците на Ходорковски подготвяли метеж, макар съдът да не обвиняваше Ходорковски и привържениците му в организиране на метеж.
Протестите пред съда и телевизионните предавания за процеса над Ходорковски създаваха впечатление, че този процес е политически, че там, в съдебната зала, Ходорковски произнася пламенни речи и заклеймява обвинителите и съдиите, а те на свой ред заклеймяват Ходорковски. Всъщност нищо такова не ставаше. Процесът беше чисто стопански. Обвинението доказваше, че Ходорковски е откраднал много пари. Защитата доказваше, че нищо не е откраднал. Ходорковски преднамерено губеше този процес. Главният защитник на Ходорковски адвокат Генрих Падва казва:
— Смея да твърдя, че първоначалното натрупване на капитал в целия свят във всички времена винаги е свързано с нарушаване на закона. Работата е там, че законът, към който аз като юрист изпитвам огромно
