челната тройка в обединения партиен списък да е Немцов-Явлински-Хакамада.
— А Чубайс къде е?
— А Чубайс напуска. — Немцов изрича толкова тържествено тази фраза, че ако беше на кино, трябваше да звучи героична музика.
Ходорковски ми пише от затвора: „За да се оттеглиш реално е нужно голямо мъжество.“ Представям си как Ходорковски е слушал Чубайс и Немцов и си е мислел дали Чубайс реално се кани да се оттегли. Дали не е твърде подозрителна толкова явна жертва — Чубайс реално да напусне политиката е толкова подозрително, колкото шахматист да жертва царицата. Питам Немцов:
— Какво каза Ходорковски?
— Ходорковски каза „да“. Обеща да поговори с Явлински.
— А какво каза Невзлин?
— Невзлин беше против, в смисъл че, щом напълно финансират „Яблоко“, значи напълно я контролират, а една обединена партия биха финансирали частично и биха загубили контрола над нея.
— А Ходорковски какво каза?
— Ходорковски каза, че не иска контрол над либералните партии, а иска те да са в Думата. Той се обади на Явлински и се опита да го склони да се обединим. Но нищо не стана. Ходор после казваше, че толкова гнусотии е изслушал за Съюза на десните сили и за Чубайс, че плю и…
Крача до Немцов и си мисля, какъв ли е този стопроцентов контрол, който Невзлин толкова се страхувал да не загуби? Какъв ли е този контрол, щом Ходорковски не е могъл просто да заповяда на лидера на партията „Яблоко“ да се обедини със Съюза на десните сили? Седмица след това в италианското ресторантче на „Пятницка“ Явлински ще ми каже, че Ходорковски не му се е обаждал и не му е предлагал да се обединява със Съюза на десните сили. А за контрола Явлински ще ми каже:
— Те, разбира се, искаха да контролират партията. Или по-точно нашата фракция в парламента. Но ние се борехме срещу контрола им с политически методи. На конгреса бе взето решение лидерът на фракцията да се избира не от фракцията, а от конгреса. Дори всички членове на фракцията „Яблоко“ в Думата да бяха верни на Ходорковски, те не биха могли да изберат лидер на фракцията.
Питам Немцов:
— И какво?
— Ами ето ни — до шия в помия, Панюшкин, а Ходорковски е в затвора, а ти пишеш книжка. Разбираш ли поне, че пишеш книжка не за Ходорковски, а за Путин?
— Аха! За вътрешния Путин…
2003 година би трябвало да стане преломна за Ходорковски. Цялата онази „вътрешна преоценка на ценностите“, станала, както самият той пише, през 1998 година, би трябвало най-после материално да се реализира. „Черупката“, която според Ходорковски през 1998 година се била „пропукала“, би трябвало окончателно да се разпадне. Обстоятелствата се навързват.
През януари 2003 година Ходорковски се опитва да обедини „Яблоко“ и Съюза на десните сили. Не ги обединява, но е създадена комисия, в която Сергей Иваненко от „Яблоко“ и Ирина Хакамада от Съюза се опитват да се договорят за обединение.
През февруари 2003 година Ходорковски прави презентацията си за корупцията в Кремъл. Презентацията не се харесва на президента, но нали темата за корупцията не е приключена и тази неуспешна презентация е сякаш само началото на разговора.
През 2003-та собственикът на компанията „Сибнефт“ Роман Абрамович предлага на Михаил Ходорковски да обединят „Сибнефт“ и ЮКОС. Ходорковски се съгласява. В резултат на сложна размяна на акции 26% (блокиращият пакет) в обединената компания ЮКОС-„Сибнефт“ трябва да принадлежат на „Сибнефт“, а останалите — на ЮКОС. Изглеждаше, че са пред прага на създаването на голяма компания, която държавата няма да може да контролира в ущърб на акционерите, както това стана през 1998 година с акционерите на МЕНАТЕП.
На 26 април 2003 година Михаил Ходорковски се среща още веднъж с президента Путин, този път на четири очи. За тази си среща той разказал на Борис Немцов и Ирина Ясина. А Немцов и Ясина ми я преразказаха и техните разкази съвпаднаха.
Става дума за това, че дори петролният бизнес в страната да е в частни ръце, не е прието големите сделки да се правят без знанието и одобрението на държавата. На 26 април Ходорковски информира президента, че има намерение да обедини своята петролна компания с компанията на Роман Абрамович. И получава одобрение. Тъй като започва предизборната кампания за Думата, президентът моли Ходорковски ЮКОС да остане извън политиката и да не финансира опозицията. Ходорковски отговаря, че не ЮКОС финансира опозицията, а самият той с личните си средства, от които добросъвестно е платил данъци. Президентът, изглежда, се съгласява, че всеки гражданин на Русия има право да финансира която иска партия от личните си средства, и само моли ЮКОС да не финансира комунистите. Ходорковски отговаря, че ЮКОС не финансира комунистите, финансират ги някои акционери на ЮКОС и също с лични средства. А той, Ходорковски, не можел да промени комунистическите възгледи на някои свои акционери, още повече че всеки гражданин на Русия е свободен да финансира с лични средства която си иска партия. Президентът се съгласява.
Изглеждаше, че с още съвсем малко усилия страната ще се промени. Изглеждаше, че усилията на Ходорковски в бизнеса, политиката и образованието ще се слеят в едно. Че Ходорковски ще бъде първият, създал голяма и прозрачна компания, която не се контролира от държавата, а се подчинява единствено на международното право. Че Ходорковски ще стане първият човек в Русия, успял да консолидира демократичните сили. Че Ходорковски ще стане човекът, който ще възпита първото свободно и европейски образовано поколение в Русия. И най-важното, президентът като че ли подкрепя всичките му начинания.
Ирина Ясина казва, че след като се върнал от тази среща, Ходорковски дълго възхвалявал президента. Сътрудниците на ЮКОС пък твърдят обратното — че Ходорковски бил обезпокоен от тази среща — президентът бил подозрително добро желателен.
Според Ходорковски президентът уж всичко разбирал: и за борбата с корупцията, и за обединението на ЮКОС със „Сибнефт“, и за образованието, и за свободата да се финансира опозицията и колко е важно да има опозиция. Според Ходорковски президентът разбирал, че за първи път в Русия богат и могъщ гражданин (Ходорковски) не иска да завземе властта, а да освободи себе си и другите от излишния натиск на властта. Говорел, но самият той сякаш не вярвал на собствените си впечатления.
„Работата е там — казва Ирина Ясина, — че в школата на КГБ Путин е обучаван как да вербува. Людмила Алексеева (известна правозащитничка, шеф на Хелзинкската група — В.П.) след среща с Путин също казваше, че той прекрасно разбира проблемите за правата на човека. А Путин е просто вербовчик. Той говори на хората онова, което те искат да чуят от него.
На срещата с президента през април Ходорковски е искал да чуе, че може да стане свободен, и го е чул. Но понеже само на пленник може да се позволи да стане свободен, излиза, че през април 2003 година, когато Ходорковски е на върха на могъществото си, е бил пленник и преди това цял живот също е бил пленник. В статията си «Собственост и свобода» Ходорковски пише:
«… осъзнах, че собствеността, особено едрата собственост, сама по себе си не прави човека свободен. Като съсобственик на ЮКОС ми се налагаше да полагам огромни усилия, за да защитя тази собственост. И ми се налагаше да се ограничавам във всичко, което би могло да навреди на тази собственост.
Не си позволявах да говоря много неща, защото откритият текст би могъл да нанесе щети именно на тази собственост. Налагаше ми се да си затварям очите за много неща, с много други да се примирявам — в името на собствеността, на нейното съхранение и нарастване. Не само аз управлявах собствеността, тя управляваше мен».
Излиза, че през 1998 година той е забелязал, че е пленник, че държавата може да се разпорежда със съдбата му както поиска: да му даде богатство или да му го отнеме, да му даде думата или да го лиши от нея. Но той не мисли, че всяка държава по принцип потъпква всяка свобода. Той мисли, че всичко зависи от конкретните личности, които през 2003 година в Русия наричат себе си държава. По-нататък в статията «Собственост и свобода» четем:
