от Лебедев банка МЕНАТЕП била дала на ЛогоВАЗ кредит, та не би ли се съгласил Платон Леонидович да разкаже някои неща за този кредит.
— Може ли да дойдем при вас да разговаряме? — попитал следователят.
— Заповядайте — отговорил Лебедев. — Наистина не помня за кредита на ЛогоВАЗ. Може и да сме давали. На кого ли не давахме кредити тогава. Елате, ще ви разкажа каквото помня.
Затворил телефона, обадил се на адвокат Антон Дрел и го помолил да присъства на този дружески разговор със следователя. Разговорът наистина бил съвсем дружески. Дрел казва, че следователят питал разни глупости. От типа например дали Платон Леонидович си спомня кой е идвал от името на Березовски да моли за кредит? Не помни. А дали Платон Леонидович се познава лично с Березовски? Познава се. След като около четирийсет минути му задавал въпроси, следователят казал:
— Може ли да не правя протокол от разпита сега, а да го напиша, като отида на работа и да ви го изпратя да го подпишете?
— Може — казал Лебедев.
С това епизодът приключил. Пет месеца от прокуратурата не изпращали протокола. Лебедев дори забравил за него. Но в средата на юни (приблизително по същото време, когато бил арестуван Пичугин и, изглежда, започнали да разнищват делото ЮКОС от различни страни) следователят ненадейно се обадил:
— Платон Леонидович, все пак се налага да подпишете протокола. Може би ще дойдете да го подпишете при нас?
На другия ден Лебедев и Дрел отишли в прокуратурата, подписали протокола, а следователят, сякаш между другото, помолил Лебедев да се отбие при следователя Каримов.
Сега вече от затвора Платов Лебедев пише жалби до следователя Каримов, започвайки ги с думите: „До ръководителя на организираната антиконституционна престъпна групировка Каримов“ и подписвайки се: „Имам честта: Платон Лебедев.“ Но тогава Лебедев нямал нищо против да си поговори с Каримов. Каримов изненадващо казал:
— Имаме сведения, че криете служителката, която е дала кредита на ЛогоВАЗ.
— Аз да я крия?! — понечил да ревне Лебедев както обикновено, но се сдържал. — Добре, след като цялата прокуратура не може да намери едно момиче, което се крие от следствието и не се явява на разпити, аз ще ви помогна да го намерите.
И наистина го намерил. След няколко дни се изяснило, че момичето, което оформило кредита на ЛогоВАЗ от МЕНАТЕП, отдавна е напуснало банката и работи в „Сбербанк“.
— А какво — продължил Каримов — е ставало с полиците по време на кризата?
— А какво отношение има това към делото? — настръхнал Антон Дрел.
— Има.
Антон Дрел казва, че след тези думи Платон Лебедев прочел на служителите от прокуратурата изключително интересна лекция за кризата и финансите, за това как и защо след кризата са се появили полиците. Антон казва:
— Струва ми, че го арестуваха точно заради тази лекция. Следователите помислиха, че Лебедев е готов да говори и може да им обясни много неща, които самите те не разбират. Те май мислят, че щом някой с охота се заема да им обяснява нещо, значи е проговорил, пропял е. Но Лебедев не беше проговорил. На него просто му е интересно да разказва за финансите, той е добър финансист.
От средата на юни започнали от време на време да привикват Платон Лебедев в прокуратурата и да го разпитват като свидетел — без нито една призовка, без какъвто и да било документ, задължаващ гражданина да се яви на разпит. Обаждали се от прокуратурата и Лебедев отивал. За последно се обадили в края на юни и го помолили да се яви на 2 юли в 10.00 часа. Без призовка. Лебедев се съгласил да отиде в прокуратурата на 2 юли в 10.00, без да е задължен.
На 1 юли, преди насрочения от прокуратурата ден, Лебедев получил сърдечна криза. Откарали го с „Бърза помощ“ в най-близката болница „Вишневски“.
На 2 юли в 10 часа адвокат Антон Дрел пристигнал в прокуратурата да каже, че клиентът му е болен, че след около два дни ще се изясни скоро ли ще го изпишат и тогава могат да му се обадят и да се договорят кога Лебедев да се яви на разпит.
— Следователят ми крещеше — казва Антон, — представяте ли си? Крещеше и ми говореше на „ти“: „Къде е твоят Лебедев? Той плюе на нас, твоят Лебедев! Разграбихте страната! Къде го криете?“ Опитвах се да обясня, че дори не зная в коя болница са го откарали, че през деня ще изясня всичко и ще съобщя кога ще го изпишат. Но следователят не ме доизслуша. Просто написа призовка на Лебедев за следващия ден, 3 юли. Това беше първата призовка. Надявах се да поговоря с Платон и да го убедя да се яви на разпит.
Същата вечер, т.е. на 2 юли, Платон Лебедев е арестуван в болничната стая с мотива, че се крие от следствието.
После, вече в съда, Платон Лебедев ще каже, че до посочения в призовката час за разпита са оставали още дванайсет часа и за какъв дявол прокуратурата си измисля, че той не се бил явявал на разпитите. После, вече в съда, Платон Лебедев ще каже — било глупаво да се мисли, че може да избяга, защото две седмици преди да го арестуват, му се родила дъщеря и кой нормален мъж би избягал от двуседмичното си дете. Как си го представят това служителите от прокуратурата? Или сред тях няма нормални мъже? Но това ще стане после, в съда. А тогава, вечерта на 2 юли, Платон Лебедев не бил способен да каже нито дума и дори не разбирал какво му говорят.
Адвокат Антон Дрел разказва, че вечерта пристигнал в прокуратурата, където се опитвали да разпитват арестувания Платон Лебедев. Той седял на един стол, леко се клатушкал и мучал.
— Имаше високо кръвно — казва Антон Дрел. — Беше се досетил само, че не бива нищо да говори. Даваха му някакви таблетки, но те изглежда не помагаха.
Антон разказва, че не помни дали на първия или на следващите разпити една млада следователка се опитвала да разговаря с Платон Лебедев:
— Платон Леонидович, защо се сърдите? Разбирам, че сте обиден на Каримов, но ние с вас сме православни руснаци, нека да си поговорим.
На 2 юли бившата подчинена на Платон Лебедев Ирина имала рожден ден. Тя наела зала в малкото ресторантче „Мартел“ на ул. „Чаянов“ и поканила приятели. Мнозина от тях работели в ЮКОС. Сред поканените била и помощничката на Ходорковски Татяна Чуваева. Празникът отдавна започнал, но всичките й приятели от ЮКОС закъснявали. Ира казва, че Татяна Чуваева пристигнала много късно вечерта. Била пребледняла като мъртвец. Тя връчила на Ира букета, подаръка и казала:
— Привет. Поздравления. Арестуваха Платон.
Залата се смълчала. Ира казва, че светът се разлюлял пред очите й. След като малко се посъвзели, гостите започнали да пият мълчаливо и набързо. След час и половина изпили всички алкохолни запаси на ресторанта в желанието си да се напият по-бързо. А когато все пак се напили, някой си на име Максим, бивш колега на Ира и на Платон Лебедев, казал:
— Напразно са го направили — дали е имал предвид прокуратурата, властта, Кремъл, президента? — Ще съжаляват за това. Решавали сме и по-сложни проблеми!
Ира твърди, че тогава отговорила:
— Не, Макс, никога не сме решавали такива проблеми. Този път ще загубим.
Ира казва, че се върнала вкъщи и зачакала да позвъни телефонът. След няколко дни се обадили на Ира от ЮКОС (Ира не казва кой) и я помолили да напусне страната, за да не може прокуратурата да я разпитва по делото на Платон Лебедев.
След десет дни Ира заминала за Лондон.
А на 2 юли Ходорковски крачел из кабинета си като тигър в клетка в очакване — вече късно през нощта — да го приеме някой от правителството или от администрацията на президента. Крачел и си повтарял:
— Никога няма да си простя, че арестуваха Платон.
Хора, познаващи отблизо Михаил Ходорковски, разказват, че същата нощ след ареста на Лебедев премиерът Касянов го приел. Касянов бил казал, че се срещал с президента Путин и той бил наредил да предадат следното: „Ходорковски да не се притеснява. Това не е политическа поръчка. Някой от олигарсите
